Медитацията води до трайни промени в емоционалната обработка на мозъка

Едно ново изследване показва, че участието в 8-седмична медитационна тренировъчна програма може да има значителен ефект върху функционирането на мозъка дори за човек, който не медитира активно. В своя доклад в ноемврийското издание на „Граници в Човешката невронаука”, изследователи в Масачузетската многопрофилна болница (MGH), Бостънския университет (BU) и няколко други изследователски центъра откриха също разлики в тези ефекти въз основа на конкретния вид медитация, която се практикува.

„Двата различни вида медитация, които нашите изследвани участници бяха усвоили, дадоха някои различия в реакцията на амигдала – част от мозъка, която от десетилетия се знае, че е важна за емоциите – към изображения с емоционално съдържание,” казва д-р Гел Десбордес, изследовател в Атиноула А. Мартинос Център за Биомедицински изображения към MGH и в Центъра за Изчисляема Невронаука и Неврална Технология, както и автор на доклада. „За първи път се доказва, че медитативното обучение влияе на емоционалната преработка в мозъка извън медидативно състояние.”

Няколко предходни изследвания подкрепиха хипотезата, че медитативното обучение подобрява емоционалната регулация на практикуващите. И докато невроизобразителните изследвания откриха, че медитативната практика намалява активацията на амигдалата – структурата в основата на мозъка, за която се знае, че има роля в обработката на спомените и емоциите – тези промени бяха наблюдавани само докато изследваните участници бяха в медитация. Настоящото изследване е конструирано да тества хипотезата, че медитативното обучение може да произведе общо редуциране на реакцията на амигдала към емоционални стимули и това да бъде измеримо с функционално магнитнорезонансно изображение.

Участниците са включени в по-обширно изследване на двете форми на медитация, базирано в университета Емори, Атланта. Здрави субекти без опит в медитацията участват в 8-седмични курсове или за осъзната медитация – най-изучаваната форма, която се фокусира върху развиването на внимание върху дишане, мисли и емоции – или за състрадателна медитация (тонглен), по-малко изследвана форма, която включва методи за развиване на любяща добрина (дружелюбие) и състрадание към другите. Контролна група участваше в 8-седмичен здравно-образователен курс.

Три седмици преди началото и три седмици преди края на обучението, 12 участника от всяка група пътуват до Бостън, в Център „Мартинос” за функционално магнитнорезонансно изображение. Извършено е мозъчно сканиране, докато на доброволците се показват 216 различни изображения – 108 на сесия – на хора в положителни, отрицателни или неутрални ситуации. Медитацията не е спомената в инструкциите преди представянето на изображенията и изследователите в последствие потвърждават, че доброволците не са медитирали на скенера. Участниците попълват и въпросници със симптоми за депресия и тревожност преди и след обучителните програми.

В групата с осъзнато внимание мозъчният скенер след обучението показва намаляване на активацията в дясната амигдала като реакция към всички изображения, което подкрепя хипотезата, че медитацията може да подобри емоционалната стабилност и реагирането на стрес. В групата със състрадателна медитация активността на дясната амигдала също е намаляла като реакция на положителни и неутрални изображения. Но сред тези, които потвърждават, че практикуват състрадателна медитация и извън тренировъчните сесии, активността на дясната амигдала се увеличава като реакция на отрицателни изображения – всичките изразяващи някаква форма на човешко страдание. Не са забелязани никакви значителни промени при контролната група или в лявата амигдала на които и да е участници.

„Смятаме, че тези две форми на медитация култивират различни аспекти на ума,” обяснява Десбордес. „И понеже състрадателната медитация цели да усили чувството на състрадание, има логика да усили и реакцията на амигдалата при човешко страдание. Това активиране на амигдалата е в съотношение с намаляването на симптомите на депресия в групата със състрадателна медитация, което подсказва, че по-голямото съчувствие към другия може да е полезно за нас. Като цяло, тези резултати потвърждават налагащата се хипотеза, че медитацията може да доведе до трайни, ползотворни промени във функцията на мозъка, особено в областта на емоционална обработка.”

Eric Schwartz, PhD, of the BU Department of Electrical and Computer Engineering and Center for Computational Neuroscience and Neural Technology, is senior author of theFrontiers in Human Neuroscience report. Additional co-authors are Lobsang T. Negi, PhD, and Thaddeus Pace, PhD, Emory University; Alan Wallace, PhD, Santa Barbara Institute for Consciousness Studies; and Charles Raison, MD, University of Arizona College of Medicine. The study was supported by grants from the National Center for Complementary and Alternative Medicine, including an American Recovery and Reinvestment Act grant to Boston University.

За обучение в осъзната медитация вижте тук.

ScienceDaily (12 ноември 2012)