Метакогнитивно Прозрение или защо осъзнатата медитация помага на болните от рак?

meditation

Тийсдейл, Сегал и Уилямс (2003) допускат, че е възможно да има много измерения на терапевтичната ефективност от обучението по осъзнатост и следователно дават формулировка как различните компоненти отговарят на процесите около конкретен проблем. Ракът носи със себе си сложен комплекс от физически, психологически и социални предизвикателства (Бренън, 2004), така че една многоизмерима интервенция може да има потенциала да даде множество ползи по множество пътища. Все още няма консесус за механизмите, чрез които осъзнатостта води до своите терапевтични ефекти, и теоретичната литература описва множество структури с несъвместима терминология. По-долу е описанието на четири ясно различими механизма (Чеймбърс, Гулон и Ален, 2009), от които метакогнитивното прозрение се предполага, че е основен механизъм, от който се смята, че се развиват наблюдението без осъдителност, преживяващото изложение и мъдрото откликване. (Шапиро, Карлсън, Остин и Фрийдмън, 2006). Описанието включва примери как всеки механизъм може да е полезен за болни.

Метакогнитивно прозрение. По време на осъзната медитация, участниците се окуражават да фокусират вниманието си върху конкретен обект, като дишането, и да развият умението продължително и целенасочено да връщат вниманието си в тази точка на фокусиране. Наблюдавайки неизбежното пътешестване на ума с надигането и отминаването на мислите, и с продължителното връщане на фокуса на внимание върху настоящия момент, индивидите са в състояние да развият това, което Тийсдейл (1999) нарича метакогнитивно прозрение: режим на ума, в който мислите и другите ментални събития, включително емоциите и възприятията на физическите усещания, се преживяват като преходни продукти на ума, а не като директна репрезентация на реалността.
Наблюдение без осъждане. По време на осъзната медитация, участниците се окуражават да позволят на всичко, което се надига в съзнанието им, да съществува, без да оценяват преживяването като добро, лошо, важно или тривиално. Например, ако дъхът е фокусът на вниманието, целта е просто да се насочва вниманието и съзнанието към дъха, без да се преценява дали това е добър начин да се диша или дали някой друг начин на дишане няма да е по-добър. С практиката, това упражнение се смята, че развива способността на човека да наблюдава преживяванията си, без да се хвърля в мисли за възможните смисли на преживяванията или да прави прогнози. (Кармоди, Баеър, Ликинс и Олендзки, 2009). Ракът може да се асоциира с много потенциално разстройващи мисли като: Защо аз? Нима се разболях заради нещо, което направих? Дали си го причиних от стрес? Или от начина ми на живот? Влошавам ли положението, като се тревожа? По подобен начин, по време на ремисия, страхове от повторна изява могат да станат натрапващи. Често пъти на тези въпроси не може да се отговори и опитите да се намерят отговори могат да доведат до продължително мисловно зацикляне – един стил на повтаряща се оценъчна мисъл, който поддържа мрачни настроения. Метакогнитивното прозрение позволява една нова перспектива на мислене, която прекъсва мисловното зацикляне и допуска потенциално потискащи мисли или перцепции да бъдат преживени без съкрушително безпокойство.
Преживяващото изложение. Излагането на стимулите, които ни плашат, е добре установено терапевтично помагало като аспект на поведенческото лечение на фобии. Според някои автори същия механизъм може да се приложи към вътрешно неприязнени стимули като тревожните емоции. Метакогнитивното познание позволява на съдържанието на ума, включително на перцепцията за силна емоция или болка, да се наблюдава като преживявания, които се променят във всеки един момент, като това осигурява по-голяма търпимост към неприятни вътрешни опитности. Този ефект е демонстриран в експеримент, в който на участници след обучение по осъзната медитация се предлагат изображения с отблъскващо съдържание и те отговарят с по-лек негативен афект от контролната група. (Арч и Краски, 2006).
Подобен процес може да се приложи към болката, където практиката на умишлено фокусиране на вниманието върху болката и нейните променливи качества редуцира емоциналната реакция, предизвикана от физическите усещания, дори когато самите усещания за болка на се намалели (Кабат-Зин, 1982, Пърлман, Саломонс, Дейвидсън и Луц, 2010). Например, индивидите могат да изпитат по-малко неспокойство по отношение на болката, докато са фокусирани върху преживяването на настоящия момент, а не стоят в очакване на бъдещата болка и не се опитват да определят смисъла й. (Едуардс, Бингам, Батън и Хейторнтуайт, 2006; Юейдан, Гордън, Мърчант и Гулкасиан, 2010)
Метакогнитивното прозрение, в което емоционалните състояния се преживяват като преходни феномени, може да доведе до по-голяма свобода в избора на мъдро действие като отговор в трудна ситуация, вместо да се реагира автоматично, без съзнателно намерение.

За обучение в осъзната медитация вижте тук.

Advertisements