Станфордският невроикономист Брайън Нътсън е специалист по центъра за удоволствието в мозъка, който работи в тандем с нашите финансови решения – биологията, която стои зад факта защо подминаваме кухненската кафе машина и си купуваме кафе от „Старбък” за 4 долара всеки ден.
Той може да ви закачи на мозъчен скенер, да ви отведе на симулиран пазарен гуляй и да ви каже, гледайки единствено вашия нуклеус акумбенс – област в мозъка ви, свързана с боя, летенето, яденето и разврата, как обработвате риска и наградата, дали сте широкопръст или пестелив.
Когато колегите му го виждат да закача тибетски монаси и монахини на магнитен резонанс в мазето на станфордската сграда по психология, последват немалко насмешливи погледи.
Нътсън все още е заинтригуван от нуклеус акумбенса, който получава „инжекция” допамин, когато човек очакван нещо приятно като печалба на блакджак.
Само че сега той иска да знае дали същата област в мозъка може да се разпали за алтруистични причини. Дали състраданието към друг човек изглежда по същия начин в мозъка като очакването на нещо хубаво? И кой друг е по-подходящ за теста от тибетските монаси, които цял живот се стремят към безлично непривързване?
Научна медитация
Изследването на монасите в Станфорд е част от разрастващата се сфера на медитативната наука, която набира скорост през последното десетилетие с напредъка в технологиите за заснемане на мозъка и общия интерес.
„Има много невроучени, които разглеждат осъзнатостта, но малцина изследват състраданието,” казва Нътсън. „Будистката представа за света може да осигури потенциално интересна информация за субкортикалните вериги на възнаграждението, участващи в мотивацията.”
Изследвйки опитни медитатори, невроучените се надяват да получат по-дора картина за това как изглежда състраданието в мозъка. Дали мозъкът на монаха се държи различно от мозъка на друг човек, когато и двамата излъчват съчувствие? Дали самоотвержеността е вродена или може да се научи?
Гледайки към бъдещето, невроучените се питат дали състраданието може неврологично да се изолира, ако един ден може да се впрегне да помага на хората в преодоляването на депресията, или на децата за овладяването на свръхактивността, или дори за „преформатирането” на един психопат.
„Сега се опитваме да разработим измеримостта на състраданието, за да можем един ден да разработим и науката за него,” казва Нътсън.
Редуциране на стреса
Преди 30 години професорът по медицина Джон Кабат-Зин използва медитацията за основа на своята революционна „Програма за редуциране на стреса на базата на осъзнатост”. Той поставя хора с хронични болки и депресии на 8-седмична медитативна практика в мазето на медицинската академия на университета в Масачузетс и става един от първите практици, отчел здравни подобрения посредством медитация при пациенти с некопираща се болка. Неговите техники за намаляване на стреса сега се използват в болници и клиники.
„През последните 25 години настъпи промяна в нашата сфера и вече има 300 научни труда относно осъзнатостта” – сподели Емилиана Саймън-Томас, научен директор на „Грейтър Гуд Сайънс Център” към Калифорнийския университет, Бъркли.
Хора, които медитират показват надмощие на лявото мозъчно полукълбо, според изследванията върху медитацията, извършени в „Център за изследване на здрави умове” в университета Уисконсин-Мадисън.
„По същество, когато прекарвате много време в медитиране, мозъкът демонстрира модел за чувство на сигурност в света, по-голямо удобство в подхода към хора и ситуации и по-малка тревожност и страх, които са по-асоциирани с дясното полукълбо.”
Прочетете повече: http://www.sfgate.com/health/article/Stanford-studies-monks-meditation-compassion-3689748.php#ixzz2DAF147Ec
За обучение в осъзната медитация вижте тук.
ВЛЕЗТЕ 
Вашият коментар