Теломери, клетъчно остаряване и осъзната медитация

 

Нобеловата награда за медицина през 2009 година е връчена на трима изследователи за тяхното проучване как клетъчното остаряване е свързано с теломерите (ДНК „капачките” в края на хромозомите) и теломеразата (протеинът, който отговаря за дължината и подръжката на теломерите): а именно, как по-дългите теломери и по-голямата активност на теломераза са свързани с по-дълъг клетъчен живот и как по-късите теломери и не толкова високата активност на теломераза се свързват с клетъчната смърт. Един от Нобеловите лауреати, Елизабет Блакбърн, е съавтор на тази статия, която е частично преглед, частично доклад от оригиналното проучване на авторите, и частично теоретично разсъждение, подкрепящо идеята, че медитативната практика може да забави клетъчното стареене.

Д-р Блакбърн уподобява теломерите с капачетата на края на връзките за обувки, които ги предпазват от разпридане. („Теломерите и теломеразата в здраве и болест”) По аналогия, колкото по-къси или по-износени са сходните предпазни „капачки” на хромозомните нишки (от натрупващите се ефекти от клетъчното делене), толкова по-чест е случая на клетъчна смърт. Предишно изследване на авторите е направило връзка между скъсяването на теломерите и реакциите на стрес в тялото. Настоящият материал измества тази връзка една крачка по-напред, разглеждайки как определени форми на медитация могат да смекчат реакциите на стрес, които влияят на дължината на теломерите и съответно на живота на клетките.

Авторите се фокусират върху стресовата възбуда в тялото и върху два вида разпознаване на стреса: „оценка за заплаха” (която усилва негативната емоционална реакция към стресора, като го окачествява като заплаха за индивида и увеличава значимостта на стресора”) и „зацикляне” (повтарящ се мисловен процес, от който негативните оценки, както и съответната реакция на стрес, се проточват, и от който човек може да изпита тревожност от самата емоционална реакция). За редуциране на деструктивите реакции на стреса, авторите се спират на осъзната медитация, описана като секуларна адаптация на традиционните будистки медитативни техники.

Практиката на осъзната медитация е описана:

Инструкциите за формалната практика на осъзната медитация включват умишлено насочване на вниманието към преживяването в настоящия момент с нагласа на открито любопитство и приемане. Препоръчва се изправен седеж с минимално движение на тялото (с очите или затворени, или отворени), което позволява на тялото да се отпусне, а ума държи нащрек. Вниманието се насочва към предварително определен обект, обикновено локализирани усещания, включващи дишането, с фокус върха на носа (могат да се използват и външни обекти, като снимка). Начинаещи медитатори обикновено съобщават, че след кратко време се разсейват от мисли, чувства, звуци или физически усещания и фокусът върху определения обект се губи. В този момент, инструкцията е да се отбележат тези преживявания („разсейвания”), цялостно, без оценка, да се „пуснат” и вниманието да се върне на нарочения обект. Инструкциите за подхода към „разсейванията” варират – от мълчаливо поставяне на конкретен етикет върху обекта (т.е. гняв, очакване, звук) до прилагане на по-общото определение „мисъл” към всяка мисъл, без правене на каквато и да е ментална референция. Поставянето на етикети на преживяването се смята, че засилва разпознаването му и може да е особено полезно, когато се преживяват интензивни разсейвания. Процесът на разсейване и връщането на вниманието се повтаря отново и отново по време на формалната медитативна практика. Целта е да се увеличи осъзнатостта за преживяването в настоящия момент на все по-повърхностни нива и да се засили стабилността на вниманието. Целта не е да се игнорира или премахне мисълта, за да се получи „празен” ум, а да се наблюдава с пълно внимание всичко, което се надигне. В този смисъл разсейвания няма. Всичко, което се забележи в полето на осъзнатост, може да се наблюдава. Интересното е, че може да е болезнено да се наблюдават мисли, които човек желае да избягва, така че в този смисъл практиката култивира готовност да се преживее неудобство и да се редуцират опитите за бягство. Относно другата крайност, целта не е отдаване на приятни мисли или постигане на блажено преживяване (макар че това може да се случи), а да се запази будност за всяко преживяване, когато то се появи.
Един продукт от тази практика е, че човек може да стане осъзнат за мисълта като такава (за самото преживяване на мислене), а не просто да осъзнава отделните мисли, и това изместване в перспективата на мислене може да доведе до по-положителна и устойчива реакция спрямо стресори, като ефективно прави стресорите по-малко заплашителни и провокира по-здравословна стресова възбуда. „Осъзнатостта може да служи за увеличаване на чувството за контрол не посредством някакво „по-хладнокръвно” отреагиране, а с намаляване на така възприеманата нужда за контрол, особено в ситуации, които се определят като неконтролируеми.” И още увеличената осъзнатост за преживяването в настоящия момент може да прекъсне процеса на мисловно зацикляне, който играе роля в удължената стресова реактивност.” Осъзнатостта, като вид „метакогнитивна яснота”, може „да прекъсне зациклилото мислене, да увеличи способността за отчитане на точността на мислите и да позволи по-голяма свобода на избора в отговор на мисли и емоции.” Авторите посочват, че тази „практика на промяна на отношението към мисли и емоции е в контраст с когнитивните поведенчески терапии, които наблягат на промяна в съдържанието на мислите.” „Практикуването на осъзнатост включва първо, допускане на осъзнаване на мислите и после развиването на по-слаба ангажираност или привързаност към самите мисли, преди да се правят опити за оценяване на точността им.”

В обобщение:
… Ние смятаме, че определени видове медитация могат да увеличат осъзнатостта за преживяването в настоящия момент, което води до позитивни когниции, основно с увеличаване на метакогнитвната яснота за мисълта, чувство на контрол (и намалена нужда за контрол) и увеличена приемственост на емоционалното преживяване. Тези когнитивни състояния и умения редуцират когнитивния стрес, редуцират преувеличените оценки за заплаха и мисловното зацикляне, и тревожността за тревожността. Тези позитивни състояния се стрес-буфери. Увеличаването на позитивните състояния и намаляването на стрес когнициите може да забави темпото на клетъчно остаряване.

Авторите се концентрират върху практикуването на осъзната медитация и върху програмата за Редуциране на Стреса на Базата на Осъзнатост (MBSR), но допускат, че и други видове медитация може да имат подобни ефекти: медитацията върху мантра, както и медитацията в движение – Тай Чи.

Epel, E., Daubenmier, J., Moskowitz, J. T., Folkman, S. and Blackburn, E. „Can meditation slow rate of cellular aging? Cognitive stress, mindfulness, and telomeres.“ Annals of the New York Academy of Sciences 1172 (August 2009): 34-53.

За обучение в осъзната медитация вижте тук.