Медицинското айкидо

„След като всички възможни неща имат право на съществуване в Божието разбиране според размерите на съвършенствата си, резултатът от всички тези права трябва да е най-съвършения свят, който е възможен.”
Лайбниц

В хомеопатичната кибернетика организмът се предполага, че винаги генерира възможно най-добрата (най-малко разрушителната за него) реакция на някакво скрито разстройство. Може да развие болезнени и екзотични патологии, но дори те ще са най-добрите, които е в състояние да управлява предвид обстоятелствата. Неговата реакция всъщност е цялостно разпознаване от системата за съществуването на болест в нея и синхронен опит да позволи на болестта (която е настояща и неизбежна) да се изрази и изпусне като клапан с най-малко увреждане на жизненоважните органи.
Ако възможно най-добрата реакция е затормозена от медицинско лечение, тогава организмът ще намери втората най-добра възможна интеграция на болестта, т.е. възможно най-добрия отговор в новата ситуация. Макар намаляването на симптомите да се смята за излекуване според алопатичните дефиниции, в хомеопатията това не е така. Разликата между възможно най-добрата реакция и втората най-добра (или между всеки две поредни възможности по тази скала) може да е разликата между пълно излекуване и доживотно хронично заболяване.
Улман изразява тези принципи на съвременен език:
През последните сто години множество водещи физиолози и лекари допуснаха, че симптомите на болестта не представляват нещо увредено у човека, а по-скоро са адаптация на тялото към стреса или инфекцията. Клод Бернар, бащата на експерименталната физиология, призна впечатляващата хомеостазна тенденция у човешкия организъм. Уолтър Б. Канън, автор на „Мъдростта на тялото” призна важността на вродената интелигентност на тялото. Ханс Селие, бащата на съвременната теория за стреса, посочи „Болестта не е просто поражението при нападението, а и битката за здравето; ако няма битка, няма болест. Болестта не е просто страдание, а битка за поддържането на хомеостазния баланс на тъканите ни.”
Теорията за системите се базира на разбирането на сипмтомите като защити. Тя предполага взаимообвързаност между всички неща. Предполага, че системите са неразривно динамични, че равновесието е стагнация и смърт и че една система има присъщи самоорганизиращи се качества веднъж щом е постигнала определена степен на сложност.
Различните видове стрес върху системата я карат да се адаптира към тях. Организмът реагира поне по два начина на стреса: той има общи адаптивни способности, както и творческа тенденция да превъзмогне предишните защити и да развие нови и потенциално по-ефективни средства за намаляване на патогенността от стреса. Системата търси да създаде ново ниво на ред чрез флуктуация.
„Ред чрез флуктуация” е често срещано описание във физиката на това как системите се адаптират към промяната и все пак единици са учените и лекарите, които допускат, че тялото създава симптоми като способ за създаване на ново ниво на динамична хомеостаза.
Съответно, от тази гледна точка симптомът вече не задължително да представлява срив на организма поради стрес или инфекция. По-скоро е адаптивна реакция на организма, която представлява възможно най-добрия отговор, базиран на наличните ресурси. Например, общопризнато е, че кашлицата е усилието на тялото да прочисти бронхите, че възпалението е усилието на тялото да изолира и изгори нахлуващите чужди тела, че треската е начинът на тялото да създаде вътрешно затоплена среда, която е по-малко податлива на бактериално или вирусно разрастване, и че симптомите на обикновената настинка са отговор на вирусна инфекция с назален секрет, който е опитът на тялото да изхвърли мъртвите вируси и мъртвите бели кръвни телца. Такива са впечатляващите самоорганизиращи се, саморегулиращи се и самоизцеляващи се усилия на тялото.
С това разбиране хомеопатичния закон за подобието е напълно логичен. Вместо да подтискаме симптомите, които всъщност са присъщата защитна реакция на организма, хомеопатичното лекарство се предписва заради способността му да имитира симптомите на болния човек.
И както най-добрият начин да овладеем поднасящата кола е да навием волана в посоката на поднасянето, така може би най-добрият начин да се излекуваме е да насочим защитите на тялото си в посока към, а не обратно на симптомите. Помагайки на усилията на тялото да се адаптира към стреса или инфекцията, организмът най-добре може да се излекува. Така и описанието на Стюарт Бранд за хомеопатията като „медицинско айкидо” изглежда съвсем на място.

Текстът е адаптиран по откъси от книгата на Ричард Гросингър „Хомеопатията: Великата загадка“

Advertisements