
Сигурно се чудите какво е общото между Хари Потър, Худини и хомеопатията, освен началната буква „х“? Ханеман. Пак с „х“!
Няма да ви запознавам с биографията му, много материали има по темата. Но попаднах на едни интересни факти, които остават някак скрити в праха на времето. И ще поразсъждаваме защо.
Разочарован от практикуваната тогава медицина, разтревожен, че може повече да навреди, отколкото да помогне, Ханеман заминава в Трансилвания при своя благодетел барон Самуел Фон Брукентал през 1777 г. Барон Брукентал вече го е спасявал веднъж, плащайки за завършването на следването му в Ерланген. Пак той, три дни след пристигането на Ханеман в Сибиу, го инициира за масон. Освен като негов лекар, Ханеман връща дълга си, каталогизирайки богата му библиотека. И това продължава две години. През тези две години, както четем у Хейл, докато е в Сибиу, Ханеман „прекарал по-голямата част от времето си в пренареждане на общирната частна библиотека на покровителя си“ (Хейл, І,23), която „наброявала около 280 000 книги.“ Превеждал трудове, учил езици… Срещнал се със „Зохар“.
Д-р Микаел Ниагу в своята история на хомеопатията в Румъния, говори за важността на позицията, която заемал Ханеман като уредник на библиотеката на Брукентал, защото тя съдържала голяма колекция от оригиналните трудове на средновековни алхимици и лекари, в това число, трудове на Парацелз и самата „Медицина Спагирика Трипартита“ (Алхимична Медицина в Три Части) на Йохан Фарамунд Румелиус от 1648 г., която Ниагу описва като „фундаментален езотеричен труд, основан на принципа симилия симилибус курентур.“
Оттук връзката с Парацелз става малко по-явна за изследователя. Няма как на Ханеман да са му убегнали тези книги. Приликите между неговата хомеопатия и Парацелзовата медицина са повече от категорични.
Дали би могло да е сихроничност във време и пространство и както пише Питър Морел, Ханеман магически да е извадил „бялата гълъбицата“ на хомеопатията от „черната шапка“ на Парацелз?
По-вероятно е да е бил вдъхновен от колекцията на барон Фон Брукентал и от нея да са се зародили повечето му терапевтични идеи, пък макар и несъзнателно. Това не омаловажава постигнатото, но някак го откъсва от корените му, нали?
Както четем у Клоуз (1924, стр.215):
„Мнозина преди Ханеман, още от Хипократ, са съзирали закона за подобията и някои са се опитвали да го използват терапевтично; но всички са се проваляли поради неспособността точно да разделят и адаптират дозата.“
И още:
„Парацелз също бил твърд подръжник на доктрината за сигнатурите, и в илюстрация на това е обяснена всяка една част от Билката на Свети Йоан (Hypericum perforatum, или Жълт Кантарион)“…дупките в листата означават, че билката помага на всички вътрешни и външни отверстия на кожата… Цветовете гният като кървава диря, знак, че са полезни за рани и трябва да се използват там, където плътта трябва да се лекува.“ (Григс, 1981, стр.50]
Ханеман несъмнено върви по стъпките на Парацелз. В Книга Парагранум срещаме категоричните указания на Парацелз лекарят да се придържа към природата, а не към теоретизирането, тъй като „природата е това, което може да се види. Именно видимото, а не невидимото, е това, което прави лекаря. Видимото указва истината. Невидимото не указва нищо. Всичко невидимо в нас става видимо. От това следва да не казвате това е холера, това е меланхолия, а по-скоро това е състояние на арсеникум или състояние на алуминий.“ За хомеопата звучи познато, нали?
Пак в Парагранум, в самото й начало четем „Лекът показва причината за болестта.“ Нужни ли са други препратки към Парацелз? За мен не. Остава, обаче, въпросът защо Ханеман отрича всякаква връзка между себе си и Парацелз и хомеопатия и алхимия? (Въпреки явно алхимичните методи, които неговата млада медицина прилага).
В своята книга „Появата на Хомеопатията: от Алхимията до Медицината“ Елизабет Дансингер посочва, че откритията на Ханеман могат да бъдат разбрани само в контекта на революционните трудове на Парацелз. Но не бива да се забравя, че по това време Парацелз е бил хулен от всички страни – доказателства откриваме във факта, че се е противопоставял на тогава практикуваната медицина. Едно признание за приноса му щяло да е равностойно на научно самоубийство.
Тъжно и вярно. Ханеман е прав да се дистанцира. Хомеопатията така или иначе е хулена като псевдо медицина, залагаща на плацебо ефекта.
Обещание или Плацебо с Magic Pills и Ананда Мор
Във филма „Magic Pills“ д-р Джо Шварц, директор на институт Макигл за Наука и Общество, сравнява хомеопията с фокусничество:
„Когато сте практикуващ фокусник и сте играли на сцена, откривате, че има хора, които правят вашите фокуси, но твърдят, че са истина…“
Как оборваш това в светлината на алхимията? Никак! Затова е по-лесно да се разграничим. Длъжни сме, за да оцелее хомеопатията.
Ние сме учени, не шарлатани, практикуваме наука, имаме доказателства…
Но обеднява ли хомеопатията, лишена от своето наследство?
Какво ще е Новия Завет без Ветхия?
Ананда Мор, практикуващ хомеопат в Канада, тръгва на своя Кръстоносен поход, с раница и камера, минава през Африка, Индия и Куба, в търсене на истината за малките магични топченца. Плацебо ли са, или обещание за здраве?
Какво ли мислят болните от СПИН, очакващи с трепет лекарствата на Джереми Шер? Каква е нагласата на тълпите пред клиника „Банерджи”?
Когато попитах Ананда за магията и в какъв контекст е използвана думата „Magic” в заглавието на филма й „Magic Pills”, Хари Потър или Худини, тя отвърна – „магия или вълшебство за мен са едно и също. Търси вярната дума на български!“ Търся я!
Вашият коментар