За забравените или забранени книги, или какво можем да научим за редуването на лекарствата в хомеопатичната терапевтика от едноименната книга на д-р Tahir Awan.
Годината е 1833 г. 15 юни. Ханеман пише на д-р Юлиус Аегиди (Julius Aegidi) в отговор на писмото му за излекуването на 233 случая с прилагането на две лекарства:
„Скъпи приятелю и колега, не мислете, че съм способен да отхвърля едно добро нещо поради предразсъдък или защото може да доведе до промени в доктрината ми. Единственото ми желание е за тържество на истината и вярвам, че и вашето е такова. В тази връзка, аз се радвам, че такава щастлива идея ви е хрумнала и сте я задържали в нужните граници; че две медицински субстанции (в най-малката доза или посредством олфакция) трябва да бъдат давани заедно само в случай когато и двете изглеждат хомеопатично подходящи, но всяка от различна страна. При това положение, процедурата е толкова в съгласие с изискванията на нашето изкуство, че нищо не може да се каже срещу нея, дори напротив. Хомеопатията трябва да бъде поздравена за вашето откритие. Аз самият, ще използвам първата възможност да я приложа в практиката и нямам съмнение, че вон Бьонингхаузен е изцяло на нашето мнение и ще действа съответно…“ (Samuel Hahnemann His Life & Works. Richard Haehl, M.D., Vol-ІІ, p.85)
На 19 август следва второ писмо:
„Посветих специален параграф в петото издание на „Органон“ на вашето откритие за предписването на двойни лекарства. Изпратих ръкописа вчера вечерта на Арнолд и го помолих да го отпечата най-скоро и да постави стоманена гравюра на портрета ми като заглавна страница. Надпреварата за важността на делото е напрегната. Преди 30 години бях твърде слаб да се боря за нея. Но от дълго време вече единственото ми желание е светът да се се сдобие с най-добрата, най-полезна истина, идваща било от мен, било от другиго…“
Чували ли сте за апокрифното, известно като Алтернативно или Конкурентно издание на Органона, издадено от Артур Луце? (Rival Editions of the Organon) То е похулено от цялата германска хомеопатична преса и различните хомеопатични сдружения.
В него има един параграф 274b, който гласи, че „има няколко съвкупности от случаи на болест, при които администрирането на двойно лекарство е напълно хомеопатично и истински рационално; където, например, всяко от двете лекарства изглежда подходящо за случая на болестта, но всяко от различна страна; или където случаят на болестта зависи от повече от една от трите радикални причини за хроничните болести, открити от мен, както когато в допълнение към псората, трябва да се справим със сифилис или сикоза. Както и при много бързи, остри болести давам две или три от най-подходящите лекарства с редуване. Напр. при холера Cuprum и Veratrum, или при круп Aconite, Hepar-Sulph и Spongia. Така и при хронични болести мога да дам заедно две добре показани хомеопатични лекарства, действащи от различни страни, в най-малката доза.“
Какво е достигнало до нас днес? Една подчерта на параграф 40 на шестото издание на Органона.
„От внимателните експерименти и от лечението на комплексните болести от този род, аз вече съм твърдо убеден, че истинско сливане на двете не настъпва, а в подобни случаи едната болест съществува редом с другата, всяка в тази част на организма, която е приспособена за нея и излекуването може да стане напълно посредством разумно редуване на най-добрия живачен препарат с лекарствата, специфични за псората, всяко от тях давани в най-подходящата доза и форма.“ („Органон на лечебното изкуство“, бълг. издание, София, 2010)
В скромния брой години на общение с хомеопатичната лечитба съм срещала предписания за две лекарства, редувани през два часа. В началото наложеният монистичен модел ме караше да ги отхвърлям като някакво омерзение на изкуството. После започнах да се заслушвам в резултатите и неминуемо стигнах до въпроса дали има нещо, което не знам и което по някаква причина не е достигнало до съвременната пардигма. Като редуване на Hepar Sulph с Mercurius Sol. при налепи или Bryonia с Rhus Toxicodendron при проблем с коляно, или пък Aconitе с Belladonna! Съвсем наскоро слушах един от уебинарите на Джереми Шер (който за мен е като висш пилотаж, директно от Хогуортс) за ковид19 и в него той ни насърчи да редуваме две конкретни лекарства, вметвайки „Не се притеснявайте, че ще редувате две лекарства, пак ще си останете класически хомеопати.) Това категорично ме стимулира да пиша за книгата на моя скъп приятел Tahir Awan (Тахир Аван), особено като знам какви прецизни усилия му е коствало това събиране на забравени парчета бисери от прашните лавици на хомеопатичната история. И така…
Един кратък откъс от труда на д-р Граувогъл, наречен от Херинг Шопенхауер на медицинската школа, относно редуването на лекарствата, а именно на Aconitе с Belladonna:
„Добре е известно, че много хомеопатисти дават редуващи се лекарства, както ги наричат самите те. Те често дават срещу ефекта на една болестна причина, при много болести, две редуващи се лекарства на час или с по-често редуване. Например, Aconite и Belladonna. И наистина, доколкото ми е известно, тези две лекарства се дават най-често по този начин. Какво се случва в организма? От параграф 114 научаваме, (параграф 114 от „Учебник по хомеопатия“), че след употребата на Belladonna, както и на Aconite, тоест от две различни причини, се случва един феномен, подобен по форма, но под различни функционални и подхранващи реципрочни действия, в различни органи, тъкани и клетки. Следователно, тези две лекарства, давани в поредица, могат да произведат различни последователни движения в различни органи, тъкани и клетки, без взаимно да пречат на действията си. Още повече, тези движения и контрадвижения на Аконит и Беладона, давани на час, например, не могат да се разпрострат по-нататък от своето първоначално действие и да произведат по-нататъшни ефекти, не правят възпаления на сливици или стави. Напротив, ефектът на Беладоната ще продължи да бъде насочван върху клетките на кръвта, а този на Аконита върху серума, на Беладоната – върху възбуждане на функцията на венозната, а на Аконита – върху възбуждане функцията на артериалната кръвоносна система. Добре е известно, че в сферата на артериалната кръвоносна система се представят и извършват процеси на оксидация, а във венозната – процеси на редукция.
От това следва, че при администрирането на Аконит и Беладона посредством редуване, се случва редуване на увеличени оксидация и редукция. Но физиологичният живот на организма се състои именно в това редуване – само че то се случва, според параграф 48, само веднъж на определен брой дни, и в рамките на това време редуването е два пъти на 24 часа. (според параграф 25) Тоест, е видно, че администрирането на Аконит и Беладона произвежда ускорение на органичната промяна на материя, което не може да се произведе по-рационално, и трябва ли да сме възпрепятствани от една наложила се догма, която ни забранява подобни прекрасни условия за изцеление?“
Сигурна съм, че това е разпалило интереса ви към този истински мислител, затова прилагам линк към книгата му и ви желая приятно четене!
Grauvogl_Textbook_of_homoeopathy.
Запитахте ли се защо Ханеман един път е обещал на Аегиди да включи опита му в Петото издание на Органона, пък после не го е направил?
Така се случва, че неговият любим ученик Бьонингхаузен, на чийто енциклопедични умения дължим създаването на Реперториума, лично го съветва и настоява да не включва практиката на редуване на лекарства в Органона. В писмото му до д-р Карол Дънам от 25 март 1865 г. четем: „Истина е, че в годините 1832 и 1833, по примера на д-р Аегиди, правих някои експерименти с комбинирани дози, резултатите от които понякога бяха изненадващи, и е истина, че говорих за тези обстоятелства с Ханеман, който след някои лични експерименти се беше увлякъл по идеята да включи темата в петото издание на Органона, което подготвяше през 1833 г., но тази новост изглеждаше твърде опасна за новия метод на лечение и именно аз убедих Ханеман да изрази неодобрението си към нея в петото издание на Органона в бележка към параграф 272.“
Дискутираният параграф говори съвсем категорично в полза на практика, на която Ханеман се е противопоставял цял живот в публичните си изявления, но която, както сочат бележките му, е продължил да прилага в лечението на пациенти и на себе си, винаги когато е считал за необходимо. В писмо до д-р Стаф от 24 април 1830 г. той пише как се е излекувал от сериозна болест, редувайки Staphisagria и Arsenicum през кратки интервали. По време на епидемията от тиф препоръчвал лекуване на болестта симптоматично с няколко лекарства, между които Rhus Toxicodendron в редване с Bryonia, когато симптомите се променяли или изисквали едното или другото лекарство. И казвал, че от 183 случая, които лекувал в Лайпциг, нито един не починал.“ („Животоспасяващи лекарства в хомеопатията“, K.D. Kanodia)
Има „неопровержими“ сведения, както казва покойния Питър Фишър, че нито Ханеман, нито Бьонингхаузен се отказват от предписването на двойни лекарства след периода 1832-1833 г.
Ето два случая от Парижкия период на Ханеман, описани от Рима Хендли в „В дирене на късния Ханеман“, стр. 69:
„И така, например, когато М. де Сименкор дошъл с тежко увреждане на зрението след церебрална треска, причинена от падане от кон, Ханеман го лекувал със Sulphur във висока стотична потенция и Arnica в ниска стотична потенция с редуване, докато зрението му и другите странични поражения от церебралната треска не отминали.“ Хендли допуска, че редуването е било на 12 часа, какъвто е бил подхода при случая на мадам Чулехер, която се консултира с Ханеман за аритмията си и й е казано да вдишва Sulphur във висока стотична потенция вечер и да взима Aconite орално в ниска стотична потенция сутрин. Изглежда, че за него винаги е било важно да спазва тази разлика в честотата. Хендли показва, че това правило за 12-те часа е било много типично за предписанията на Ханеман в Парижкия му период.
Едмънд Бърк беше казал, че тези, които не познават историята си, са обречени да я повторят. Тук ще направим философска пауза и ще си зададем въпроса искаме ли да знаем повече? Интересува ли ни дуалистичната природа на болестта и дуалистичната концепция на Ханеман за Жизнената сила?
За мен това е нова страница, отваряща нови възможности за изцеление. Сигурна съм, че ако Ханеман беше знаел в каква догма щеше да затъне лечебното му изкуство, щеше да направи всичко по силите си да включи в петото си издание на Органона тезата за двойните лекарства.
В своя титаничен труд д-р Awan е събрал възможни редувания на лекарства от различни практикуващи хомеопати за над 900 патологични състояния. И както самия той казва в края на предговора си, „редуването на лекарства не трябва да се усвоява като обичайна практика. Но трябва да се използва, когато нуждата за това е неизбежна и когато тоталността сочи за две или повече лекарства в дадения момент.“
Благодаря, д-р Awan, за светлината в тунела и за смелостта, която ми даде да изследвам нови измерения в лекуването.
Скоро: За Бьонингхаузен и загадъчния раздел „Конкорданси“ („заедно“ или „в съюз“) в Терапевтичния му Джобен Бележник на Хомеопатичните Лекари.
ВЛЕЗТЕ 
Вашият коментар