Минералните Соли в Тялото

Минералните соли в тялото – цикъл за аюрведа

Аюрведа винаги търси специфичните причини за специфичните болести или състояния, или пък се занимава с това специфичните качества да имат специфично действие. Тези закони за причина и следствие са известни като изучаване на кармата, или действието на човека, храната или билката. В този по-количествен подход, ако се определи една конкретна причина, принципът е тя, като причина за страданието, да бъде елиминирана. Но ако причините са няколко или имаме една непозната такава, какъвто е случаят при синдромите, тогава качественият подход е за предпочитане. Затова Аюрведа има добър успех при работата с хронични заболявания и синдроми.

Думата за вкус на санскрит е „раса”. Раса означава също есенциален сок, иначе казано есенцията на живот в храна или растение, както и жизнената есенция във всеки един от нас. Аюрведа, като наука за живота, се занимава с методите, които събуждат вкуса (раса), есенциалния жизнен сок в храната ни, за да захрани с него жизнената ни сила или прана.
Раса се отнася също за нашите лични вкусове и наклонности. Ние сме склонни към определени вкусове, както и към определени опитности в преживяването. Може би най-интересното е, че раса се отнася и до нашите емоции, чувства и сантименти, включително и религиозните такива.

Аюрведа разпознава шест вкуса, които са сладък, кисел, солен, лютив, горчив и стипчив. Има общо 63 възможни комбинации на основните 6 вкуса, 15 смесици от по 2, 20 смесици от по 3, 15 от по 4, 6 от по 5 и една смесица от всичките 6 вкуса.

Аюрведа учи, че единичният вкус има много специфично действие, което води до много предвидим резултат. Повторната употреба на единични вкусове често води до крайности, грешки и дисбаланс. Това е значението на думата „доша” на санскрит – тенденция към излишество или грешка.
Тук ще се занимаем със соления вкус, за който се казва, че увеличава Огъня и Водата, което означава, че е загряващ и овлажняващ. Съответно излишъкът от сол може да създаде твърде много топлина или твърде много вода. Нека разширим понятието, като вземем предвид, че солта не е само трапезна, а това са и всички минерални соли.
Традиционно, Аюрведа класифицира минералите според източника им: от земята, от растенията, от тяхната пепел или от животински органи. Съвременните практикуващи разделят минералите на големи (необходими в относително значителни количества), остатъчни (необходими в относително малки количества) и тежките метали (токсични в малки и големи количества). Най-важните големи минерали са калция, магнезия, натрия, калия, фосфора, сулфура и хлора. Някои важни остатъчни минерали са желязото, цинка, селения, хрома, мангана, молибдена, силикона и йода. Някои токсични тежки метали са оловото, арсеника, живака, алуминия и кадмия. Традиционната аюрведична наука е отделила специално място на алхимичните минерали живак, сол, сяра, злато, сребро, мед, желязо, калай и олово.
Аюрведа ни учи, че солите (минералите) увеличават огъня и че огънят представлява принципа на трансформация. В тялото трансформацията означава метаболизъм или храносмилане и усвояване на храната. По-модерната гледна точка е, че минералите са необходими за поддръжка на ензимите, които от своя страна се занимават с метаболизма. Съответно един минерален недостиг или дисбаланс може да наруши ензимната активност и метаболизма. Например остатъчният минерал хром участва в метаболизма на захар и оползотворяването на инсулина. Проблемът може да се прояви по два начина. Може да има недостиг на хром в хранителния режим или може да има излишък от рафинирани (сложни) въглехидрати в диетата, които изчерпват целия наличен хром. Съвсем естествено двата сценария взаимно се подсилват.
Аюрведа ни казва, че солите увеличават водата. Два минерала най-вече – натрият и калият, регулират водата в тялото. Според Аюрведа натрият има недиференцирано, примитивно, океанно качество, тъй като натрият се намира основно в океана. Има склонността да се натрупва в екстрацелуларната течност на тялото и причинява онова характерно подпухване при излишък. Калият се смята, че има по-интелигентно, организирано и повдигащо действие, тъй като се намира основно в растенията. Калият има склонността да се натрупва в клетките.
Излишъкът от натрий (солта е натриев хлорид) изкарва калия от клетките и постепенно изтощава телесните тъкани. Един вид тялото се връща в едно примитивно, недиференцирано, океанно състояние. Калият, от друга страна, балансира излишния натрий и отдава своята организираща функция на водния метаболизъм. Урокът тук е, че натрият и калият в хранителната диета трябва да са баланирани. За повечето хора това означава намаляване на солта и увеличаване на зеленчуците.
Аюрведа ни учи, че потенциалният дългосрочен ефект от соления вкус е сладкият. Сладкото се определя като комбинация от земя и вода. В превод това ще рече: Докато излишъкът от обикновена сол може да доведе до разпад на телесни тъкани, минералите като цяло са градивните блокове на всички тъкани в тялото. Мислете холистично. Минералите тръгват или като разтворени в океана или като формирани в самата структура на земята. Течащите потоци и реки разбиват скалите и напояват нивите ни. Почвата, която е богата на хумусни киселини допълнително разгражда минералите, които се абсорбират от растенията и чрез тях се усвояват от животни и хора. Минералите се трансформират в живи тъкани. Водата и земята от външния свят са станали течностите и тъканите на нашите физически тела.
Основните проблеми в този процес са минералните дисбаланси (като натриевия и калиевия, описани по-горе), минералните недостизи (основно от бедна почва или беден избор на храни), замърсяването (от тежки метали, които имат склонността да се натрупват в животинската тъкан), и слабото храносмилане (от липсата на храносмилателна способност, която сама про себе си се дължи на минерален недостиг).
Аюрведа обичайно препоръчва набавянето на минерали от добре балансирана диета, а не от добавки. Минералите често се допълват един друг, така че вземането на единична добавка от един минерал може да блокира наличието на друг. Но някои минерали понякога се налага да се вземат като добавка. Най-честите недостици са на калций, магнезий, желязо и цинк.
Калцият и магнезият обикновено вървят заедно в храните и ако се вземат като добавка, трябва пак да са заедно. Тъй като са трудни за преработка, трябва да се вземат в малки дози през целия ден. Някои хора се повлияват добре от течни калциево-магнезиеви добавки на билкова основа. Други хора имат изключителна полза от включването на биохимичните клетъчни соли – калциев флуорид (Calc-Flour) и магнезиев фосфат (Magn-Phos) в дневния си режим. Вземат се като пелети под езика между храненията, за по-дълги периоди от време. Те имат силата да възстановят правилния минерален метаболизъм на клетъчно ниво.
Усвояването на желязото може да се оптимизира по съветите, дадени по-горе. Като допълнение витамин С и храните, богати на витамин С като лимона и доматите, могат да подсилят усвояването на желязото. Ако в хранителния режим няма месо, добър източник на желязо са бобовите култури, спанака, стафидите, кайсиите, целите зърна, меласата и корените от репей. Много хора се чувстват добре от течните добавки на желязо на билкова основа. Някои билки, богати на желязо, са алфалфа, копривата, розмарина, глухарчето, сарсапарилата и други. Клетъчната сол железен фосфат (Ferr-Phos) може да се използва за максимализиране на усвояването на желязо и оползотворяването му на клетъчно ниво.
Вегетарианците често имат дефицит на цинк. Най-надежните източници на цинк са животинските и морските храни. Цинкът в растителните храни често е блокирани от различни растителни фибри или липсва поради недостиг на цинк в почвата. Един от белезите за дефицит на цинк е затруднението да определите вкуса на храната си. Това може да доведе до увеличено желание за сол, което маскира скрития дефицит. Други белези за цинкова недостатъчност са нарушено обоняние, липса на апетит, измършавяване, слаба имунна система, проблеми с кожата и ноктите, бавно зарастващи рани, репродуктивни проблеми, слаба памет и дори депресия. За щастие добавки на цинк лесно се намират и относително лесно се усвояват.

Из Salts of the Earth: The Mineral Kingdom

by Gary Gran, CYT DAy

Advertisements

Петте Елемента и Есенциите на Бах

Петте елемента и Бахови есенции

Земя – основна тема: тревога: Червен кестен, Агримония, Червен Кантарион, Цикория, Върбинка, Лоза

Вода – основна тема: фобии, страх: Мимулус, Трепетлика, Звездата на Витлеем, Орех

Огън – основна тема: несигурност: Цератостигма, Тинтява, Улекс, Габър, Див Овес, Маслина, Илекс, Лиственица, Лоза

Въздух – основна тема: тъга: Синап, Сладък Кестен, Звездата на Витлеем, Върба

Етер – основна тема: гняв, агресия, депресия, меланхолия: Дива джанка, Клематис, Нокът, Дива Роза, Бял Кестен, Синап, Кестенова пъпка, Орех, Дива Ябълка, Бук

В книгата си „Хомоепатичните миазми – съвременна перспектива” Иън Уотсън, който от дълги години лекува с Бахови есенции, разглежда миазмите (псоричен, сикотичен, сифилистичен туберкулозен и раков) не като родови тенденции, които задължително трябва да бъдат изкоренени, а като едни по-особени учители, водещи ни в личната и колективната еволюция. Самият Уотсън смята, че една добре подбрана есенция може да доведе до по-голяма промяна в съзнанието, отколкото хомеопатичната терапия.

„Цветните есенции нямат ориентация към „излекуване на болестта”, каквато откриваме в обширния обем от хомеопатична литература. Те по-скоро подпомагат трансформацията на съзнанието у практикуващия и пациента. Като такива, те са идеално пригодни за работа с миазмите като агенти на трансформацията и вътрешното израстване.”

Ето подредбата на някои Цветни есенции по Уотсъновата теория:

Елемент Земя: Габър, Маслина, Трепетлика, Мимулус
Елемент Вода: Клематис, Орех
Елемент Въздух: Нокът, Див Овес
Елемент Огън: Дива Слива, Дива Ябълка, Сладък Кестен, Жълтак

Можете да поръчате книгата „Хомеопатичните миазми – съвременна перспектива” тук: Click here to visit ianwatsonseminars.

Петте Елемента

Петте елемента и хомеопатията – цикъл за Аюрведа

Ще започна този разказ с един сън. Беше преди три години, помня го сякаш беше нощес… Намирах се в една къща с тесен, прав коридор, който от дясната страна имаше прозорец. На перваза на прозореца имаше няколко флакона с хомеопатични лекарства, ниски потенции. Те бяха подпрели прозореца, да стои полуотворен. Погледът ми се насочи навън и зърнах контурите на стара, величествена постройка. Внезапно в коридора срещу мен се появи моя близка приятелка, която ми каза: „Трябва да излезеш отвън, за да видиш сградата. Иначе няма да стане.” Аз излязох и видях най-невероятното творение… може би на човешка ръка. Година или две по-късно, в миг на просветление се сетих – разбира се, Моне! Бях проектирала в съня си „Руанската катедрала” – 1892 – 1893 г. Но към онзи конкретен момент, предупредена от съня, аз знаех, че това е нещо древно, прекрасно и трябва да „изляза от кутията”, или от рамката, ако щете, за да го видя. Десетина дни по-късно ми се обадиха за тридневен семинар по марма йога. Това беше моята среща с аюрведа – отдавна лелеяна, почти забравена мечта. Тя беше Руанската ми катедрала. Дамата, която водеше семинара, беше една удивителна индийка – прекрасен медиатор на едно древно познание. Самата тя – хомеопат и мармачария. Разбира се, на моя въпрос как се комбинират хомеопатия и аюрведа, тя каза с усмивка на Мона Лиза – „По най-прекрасен начин.” Воалът беше понадигнат и отново спуснат. За мен остана да открия как…
Това е като играта да свържем точките, да открием липсващите връзки, като цяло да сме готови да се откажем от мономанията, или концепцията за единственото лекарство. Можем поне да опитаме, нали?
И така… аюрведа датира отпреди 7000 години. Мъдростта за живота се съхранявала от просветлените риши, които обитавали горите и планините. Легендата разказва, че дошло време, когато те се събрали пак там, в гората, застигнати от голяма тревога. Човеците слизали в низините да живеят в поселища. Това щяло да обърка жизнената им сила, щяло да ги отдели от природата и да доведе до дисбаланс в телата и умовете им. Така и станало. Спасението останало в аюрведа. И днес ришите дават каквото могат на нас, заплетените в капана на градовете човешки същества.
Аюрведа има две страни – физическа и фина.
Физическата включва:
– Лекарства
– Диета
– Камъни/ метали
– Цветове
– Ароматерапия

Фината включва:
– Йога – мармайога
– Йога терапия
– Медитация/йога нидра
– Пранаяма
– Мудри
Основа на аюрведа, на цялата индийска култура и философия е панчататва – теорията за петте елемента: акаша, ваю, агни, джала, притви (санскр.) – етер, въздух, огън, вода и земя. Ще ги срещнем почти навсякъде по света – в Китай, където етерът е заменен от елемента Дърво, а въздухът от Метала, ще ги видим в алхимията на Европа – само че там остават четири. Етерът, повече известен като Пространство, се губи. Може би задушен от захвата на Тъмните векове. Но това е в Европа. В Индия винаги го е имало. Това е страната, на която дължим нулата – като цифра, за обозначаване на шунията – празнотата. Сигурно защото тя винаги е била важна и за джайнисти,и за адвайтисти и за будисти. В Маджхима Никая ще ги срещнем в Групата на материалната реалност, или рупа-канда и там се наричат маха-бута (пали), като пространството, акаша, е изведено самостойно. Това се дължи на факта, че будизмът не разглежда пространството като нещо материално, или доловимо. Всички ние сме в пространството, а не то в нас… За повече информация в будисткия контекст вижте тук.
Да се върнем на аюрведа : Всеки елемент има по два органа в човешкото тяло, съответните специфични емоции и възприятие.

Акаша/Етер – черен дроб, жлъчка, възприятие – слух; чакри – от V-та нагоре, Анандамаякоша – блажено тяло (трансцедентно), емоция – меланхолия, гняв

Ваю/Въздух – бели дробове, дебело черво, възприятие –допир, ІV чакра,
Винянамаякоша – психическо тяло (висок ментал), различаващ принцип – будхи
емоция – тъга, щастие

Агни/Огън – сърце, тънки черва
Включва още: метаболизъм, кръвообращение, храносмилане
Възприятие – зрение, ІІІ чакра,
Маномаякоша – ментално тяло – чувствен аз- Манас, гняв, щастие

Джала/Вода – бъбреци, пикочен мехур
Включва още: урина, хормони, ензими, слюнка, надбъбречни жлези, хормоните на половата система,
Възприятие – вкус, ІІ чакра,
Пранамаякоша – биоплазмено тяло (тяло на жизнената сила) , страхове, фобии

Притви/Земя – далак, стомах панкреас
Включва всичко физическо: клетки, тъкани, кости…
Възприятие – мирис, І чакра,
Анамаякоша – физическо тяло, тревоги.

Информацията постъпва в Акаша – тя е едно фино движение, наречете го вълна, в празното пространство. Движението се поема от Вятъра, получава се фрикция и се отделя топлина – Огън… Имаме засилена жизнена сила.
Преди да премина към интересната връзка с хомеопатията, ще надигна още малко воала, за да разгледам движението на прана в човешкото тяло съобразно денонощието:
Праничният поток се движи последователно от един елемент в друг, като прана престоява във всеки орган по два часа. Новият цикъл започва в 03,00 часа с влизането на прана в елемента Въздух:
03,00 ч. – 05,00 ч. – прана е в белите дробове
05,00 ч. – 07,00 ч. – прана е в дебелото черво, тогава имаме максимум енергия
07,00 ч. – 09,00 ч – прана вече е в елемента Огън, в сърцето
09,00 ч. – 11,00 ч. – прана е в тънките черва (метаболизма, максимум агни)
11,00 ч. – 13,00 ч. – прана влиза в елемента Вода, пикочен мехур, изхвърляне на течности
13,00 ч. – 15,00 ч. – прана е в бъбреците, тогова сме малко уморени, енергията спада заради водата, ставаме по-тежки, по-пасивни, придремва ни се.
15,00 ч. – 17,00 ч. – перикард, заедно със сърцето, вторичен елемент на Агни, пробуждаме се.
17,00 ч. – 19,00 ч. – хормонален баланс в цялото тяло, ензими
19,00 ч. – 21,00 ч. – прана вече е в елемента Земя, стомах, храносмиламе всичко, което сме поели през деня.
21,00 ч – 23,00 ч. – прана е в далака и панкреаса – отделяме ензими за храносмилането
23,00 ч. – 01,00 ч. – прана вече е в Акаша, в жлъчката
01,00 ч. – 03,00 ч. – прана е в черния дроб, всичко пречистено влиза в черния дроб и той решава дали денят е бил добър – ако сме асимилирали всичко, ако сме изхвърлили всичко ненужно и сме запазили полезното – то остава в Акаша. Черният дроб предава информацията на белите дробове и всичко започва от начало.
От така изложеното по-горе можем да видим къде е централното нарушение в организма, в кой елемент – там ще имаме увредени органи и функционални изменения.
В аюрведа принципът на лечение е обратен на този в хомеопатията. Имаме недостиг на съответния елемент, намираме го в материалната реалност, насищаме организма с него и възстановяваме състоянието на здраве. В Чарака Самита четем: „Лечение може да се постигне с всяка субстанция, стига да е противоположна на качеството на вложената субстанция или патология.”
В хомеопатията даваме информация, енергиен модел, който се разгръща в пространството, обемано от тялото ни. Тук имаме потенция, динамис на лекарството, усилващ прана (жизнената сила) и работата й на съответните нива. Ханеман винаги е говорил за жизнената сила с голямо Ж. Но коя от всичките е тя? В аюрведа прана отново е пет вида в зависимост от елементите, които обслужва:
Апана – за Земя и частично Вода, отделянето на течности, І и ІІ чакри
Самана – за Огъня, захранване на организма, храносмилане, ІІ и ІІІ чакри
Прана – за Въздуха, чревен тракт, дихателна система
Удана – за Етера, моторика, метаболизъм
и Вияна – за Висшия Етер, имунната система, циркулация
Тук сигурно мнозина ще си кажат – „Но защо да свързваме аюрведа с хомеопатия? Те нямат нищо общо.” В търсенето на една Обща Теория за всичко, малко като Айнщайн, трябва да приемем, че една теория, или едно учение, не може да съществува самостойно, единствено вярно. В холограмата на Всичко, Което Е това би било просто делюзия, една откъсната реалност, болестно състояние.
И така… Как се случват нещата?
Според аюрведа болестта се разгръща в три фази:
Първата фаза е дисбаланс на енергийно ниво. Дисбалансираната енерия си търси място, където да покълне. Бавно узрява – това е втора фаза, и излиза от мястото, защото вече се е разраснала. Започва трета фаза: дисбалансираната енергия търси слабо място, влиза му отдясно и тогава имаме физическо проявление.
По правило търсим помощ в третата фаза – тогава сме разбрали, че нещо се е случило.
Една интересна схема, която работи добре, включва лекарство – тинктура или ниска потенция Х, или D, – за физическото тяло – там обслужваме недостига. Елементът е Земя. Чудесни помощници в областта са Шуслеровите соли, на които ще отдадем заслужено пространство и време за разглеждане;
Бахови есенции – обслужващи емоциите, тук няма ударна сила, има меко, постоянно присъствие без потенция. Елементът е Вода.
И накрая, назначаване на лекарство в потенция, която е съобразена със състоянието – остро или хронично.
NB: Хомеопатичното лекарство е първото, което се дава в поредицата, защото тогава картината е чиста и могат да се видят всички странни, редки и особени симпотми.
Това го излагам с уговорката, която поставих в по-горните редове – за готовността ни да излезем от кутията и да пробваме ресурсите, с които разполагаме. Нашата задача не е да доказваме хомеопатията, а да помогнем на човека да преодолее трудностите – болките, страданието, да ги осъзнае, независимо от това в коя на фаза на живота си е, и да се почувства по-добре. Човешкото тяло не е бойно поле между хомеопата и болестта. То е нашето превозно средство, обвивката, която обитаваме в тази материална реалност и чрез която можем да изразим творческия потенциал от скрития, непроявен ред.

Блог в WordPress.com.

Up ↑