Витамин B1 – една нова надежда за умствено изостаналите деца

Никой нищо не знае за сферата на добавките, но Националните институти по общественото здраве със сигурност знаят, че е нещо невъзможно.“ Рут Харел, Медикъл Трибюн, 1981 г.

Image result for thiamine

Озаглавих поста „нова надежда“, но какво ново има в едно откритие, датиращо отпреди 75 години? Но нали знаете кой е новият вестник – този, който не е четен. Затова нека отупаме прахоляка от тази стара-нова надежда и се отдадем на четенето.

Началото на Втората световна война е сензацията в новините, когато Рут Флин Харел прави първите си разследвания върху това, което тя нарича „суперхранене“. Докторатът й в колумбийския университет през 1942 г. е на тема „Ефектът от добавения тиамин върху ученето“, публикуван е от университета през 1943 г. и ще бъде последван от „По-нататъшни ефекти от добавения тиамин върху ученето и други процеси“ през 1947 г. Проучването й не е за обогатени или подсилени храни, „добавен“ означава „даден посредством таблетки“. През 1946 г., в статията си в „Журнал за храненето“ д-р Харел заявява, че „свободно добавения прием на тиамин подобрява множество умствени и физически умения у сирачета.“ Един репортер пише: „Беше проведен експеримент от д-р Рут Харел, който включваше 104 деа от 9 до 19-годишна възраст. На половината от децата беше давана таблетка витамин B1 (тиамин) всеки ден, а на другата половина беше давано плацебо. Тестът продължи 6 седмици. Посредством серия от тестове беше установено, че групата, получавала витамин, беше развила с 1/4 повече учебна способност от другата група.“ През 1956 Харел изследва „Ефектът от хранителния режим на майката върху интелигентността на детето“ и открива, че „добавките от витамини, давани на бременните и кърмещи майки“  увеличават коефициента на интелигентност на децата им на 3-4 годишна възраст.“

В началото на 1981 г. Харел и колеги публикуват проучване в „Процедури на Националната Академия на науките“, сочещо, че високи дози витамини подобряват интелигентността и образователното представяне в умствено изостанали деца, включително и на такива със Синдром на Даун.

Saul AW. The Pioneering Work of Ruth Flinn Harrell, Champion of Children. J Orthomolecular Med, 2004. Vol 19, No 1, p 21-26.

Може ли хранителните добавки да помогнат на умствено изостанали деца?

Изследователско проучване

На д-р Рут Харел, Рут Кап, Доналд Дейвис, Юлиус Пиърлес и Ленърд Равиц

За да проучим хипотезата,  че умственото изоставане частично се дължи на генетотрофични болести (болести, при които генетичният модел на пострадалия индивид се нуждае от извънредно захранване с един или повече нутриенти, така че когато недостизите бъдат запълнени, болестта има подобрение.), ние извършихме частично двойно сляп експеримент със 16 деца със забавено развитие в училищна възраст, на които бяха давани добавки или плацебо в продължение на 8 месеца. Добавките включваха 8 минерала в умерени количества и 11 витамина в относително големи дози. През първите 4 месеца 5 деца показаха повишаване на IQ със 5.0 – 9.6 пункта, в зависимост от проследяващия, докато 11 деца, получили плацебо, не показаха значителни промени. През следващия период на децата получили плацебо им бяха дадени добавки и те показаха средно покачване на IQ със 10.2 – доста значителен резултат. Три от петте деца, които и през двата периода бяха получили добавки, демонстрираха още по-голямо покачване на IQ за вторите 4 месеца. 3 от 5 деца със синдром на Даун показаха средно покачване на IQ със 10 до 25 единици и проявиха физически промени в полза на нормализиране. Други доказателства показаха, че при две деца имаше подобрение в остротата на зрението и повишаване на ръста, което доказва хипотезата, че умственото изоставане е генетотрофично по произход.

Преди около 30 години Уилямс и колегия формулират концепцията за генетотрофичната болест. Генетотрофичната болест е такава, при която, поради генетичната й природа, страдащият се нуждае от допълнително захранване с един или повече специфични нутриенти и при запълването на тези липси болестта бива избегната или състоянието значително подобрено.

Именно тази хипотеза е взета предвид, когато Г.С., дете с тежко умствено изоставане, е лекуван от една от главните проучващи темата. При първоначалния преглед пациентът е на 7 години, с памперс, не може да говори и IQ-то му е определено на 25-30. Ален изготвя режим с добавки, който родителите се съгласяват да приложат. Първите седмици няма значителни резултати, но след коригиране на дозите на някои от нутриентите, Г.С. изведнъж започва да се подобрява. След няколко дни започва да говори по малко, след седмици започва да се учи да чете и да пише, и започва да се държи като нормално дете. Когато е на 9 години вече чете и пише в основното училище, има средна напредналост в аритметиката и учителят казва, че хитрува и е активен. Кара колело и скейтборд, играе на топка, свири на флейта и IQ-то му е изчислено на 90. Оказва се, че след 7 години на лишение, Г.С. реагира на някои нутриенти в добавките по впечатляващ начин. На базата на забележителния отговор на Г.С. и на не толкова впечатляващите реакции на други деца, решихме да извършим контролно проучване на деца, класифицирани като умствено изостанали (с IQ по-малко от 70).

Експериментално

План. Ален умира през 1977 г. От нейните записки и от лабораторните записи в нашата собствена картотека, стана видно, че субектите й, дали положителен умствен отговор, са тези, получили добавки, подобни на тези на Г.С. Решихме да дадем и на нашите субекти тези добавки, състоящи се от 11 витамина и 8 минерала, както е изложено в таблицата.

Дневни дози на витамини и минерали (в шест таблетки)

Витамин А палмитат – 15 000 IU

Витамин Д (холекалциферол) – 300 IU

Тиамин мононитрат – 300 мг

Рибофлавин – 200 мг

Ниацинамид – 750 мг

Калциум Пантотенат – 490 мг

Пиридоксин Хидрохлорид – 350 мг

Кобаламин – 1000 мг

Фолиева киселина – 400 мг

Витамин С (аскорбинова киселина) – 1000 мг

Витамин Е (смесени токофероли) – 600 IU

Магнезиум (оксид) – 300 мг

Калциум (карбонат) – 400 мг

Цинк – 30 мг

Манган (глюконат) – 3 мг

Мед (глюконат) – 1,75 мг

Желязо (ferrous fumarate) – 7,5 мг

Калциев фосфат – 37,5 мг

Йодид (KI)– 0,15 мг

Решихме да включим в програмата така, както често пъти е правила и Ален, допълнителен щитовиден хормон за децата, които се счете, че имат нужда. Всички субекти, с изключение на един, се оказа, че са в недостиг на щитовиден хормон според метода на Барнс (сутрешна температура под мишницата под 36,6). Щитовиден хормон бе назначен и на контролната група и на експерименталната, с изключение на две деца, чиито родители отказаха тази част от програмата. Всички родители бяха помолени да ограничат приема на децата си на по-малко хранителни, сладки храни и газирани напитки, и да ми дават обилни количества плодове и мляко.

Изследването се състоя от два 4-месечни експериментални периода. През първия период едната група субекти получи добавки, а другата – плацебо. През втория период и двете групи получиха добавки.

….

Субектите

22 умствено изостанали деца, живеещи във или близо до Норфолк. 1/3 от тях бяха със синдром на Даун, другите не бяха класифицирани. Нито едно не беше с микроенцефалит.  6 деца отпаднаха през първите 4 месеца основно поради нови назначения на семействата им, които бяха военни.

Резултати

По отношение на ръст и тегло

През първите 4 месеца субектите от група 1, получила добавки, имаха увеличаване на ръста два пъти повече от група 2, получила плацебо. Промените в теглото бяха незначителни.

Острота на зрението

2 от 4 субекта, които носеха очила, бяха посъветвани от офталмолог да ги махнат след приключването на експеримента. Едно дете (С.Р.), на 9 години, със Синдром на Даун, беше с наскоро открито перде, малко преди началото на експеримента. На интервал от 6 седмици, С.Р. беше преглеждана от офталмолог за прогресия на пердето. След 8 месеца, към края на проучването, той докладва, че състоянието й е стабилизирано, няма влошаване и прогресия, както се случва при повечето случаи на перде. Това заключение отговаря на по-ранни открития за хора и животни, че катаракта може да се предотврати или забави с хранителни добавки.

Подобрения при Синдром на Даун

Децата със Синдром на Даун бяха единствените, в чиято външност настъпиха забележителни промени. Тези промени бяха видими за изследващия, родителите и фотографите, които заснемаха различните етапи на проучването. При три от децата се преустанови натрупването на течност по лицето и крайниците.  Най-високото IQ сред тях бе на Л. А. след 8 месеца добавки – 25.

Други ефекти

Няколко други деца напреднаха значително в училище. Напр., Дж. Б., която при началото на проучването можеше да казва само „мама“ и „чао“, след 8 месеца добавки можеше да казва наизуст Клетвата за вярност и да чете буквара за първи клас. Две деца бяха прехвърлени от програми за бавно развиващи се деца в нормални училищни паралелки по препоръка на учителите си. Не е съобщавано за странични ефекти.

Дискусия

Концепцията за генетотрофичната болест доведе до това изследователско проучване. Според тази концепция, много видове заболявания може да се причиняват от генетично детерминирани недостизи, които могат да се предотвратят или поне да се подобрят от допълнителен прием на един или повече нутриенти. Има няколко добре познати генетични болести, които са генетотрофни по природа, особено няколко болести, които откликват добре увеличен прием на B6 или на витамин D или неговите метабилити.

Макар никой от нашите 15 субекта, получили добавки,  да нямаше впечатляващите резултати на Г.С., и да са нужни допълнителни проучвания, нашето изследователско двойно-сляпо проучване подкрепя хипотезата, че умствените изостаналости са частично генетотрофични по природа и приемането на добавки може значително да подобри IQ-то и функционалността на сериозно изостанали деца. Всичките ни субекти, които вземаха добавки, показаха подобрение, понякога драматично и изненадващо за учителите и другите специалисти, които работеха с тях. Ако нашите открития бъдат подкрепени с по-нататъшни експерименти, те дават нова надежда за подобряването на живот на умствено изостаналите деца, които са 3,2% от нашето население.

Администрирането на няколко лекарства едновременно, известно като „shotgun approach“ е несигурна процедура. Администрирането на няколко нутриента едновременно не бива да се бърка с този подход поради научния факт, че повечето нутриенти често пъти работят синергично, в екип, за да осигурят по-добър метаболизъм.

Тук можете да намерите целия доклад:

Thiamin

Реклами

Не ваксинирайте без витамин С

Не ваксинирайте без витамин С
от Хелън Соул Кейс

(OMNS, 22 октомври 2015 г.) Съпругът ми и аз избрахме децата ни да бъдат ваксинирани. Мислим, че някои имунизации са полезни. Не сме съгласни с други, но законът не е създаден по такъв начин, че лекарите и родителите да могат да вземат заедно решения какви конкретни ваксини да получават децата. Само след наше продължително настояване педиатрите разделяха даването на приемите. В противен случай децата ни щяха да бъдат изложени на седем болести в едно. И освен ако детето ви няма сериозна медицинска причина да не получи конкретна ваксина, като например алергия към определени съставки на ваксината, или има компрометирана имунна система, е малко вероятно лекарят да разреши медицинско освобождаване. Така че в много случаи трябва първо да се появи реакция и само тогава детето може да бъде освободено от по-нататъшни дози от определена ваксина. Това е като поставяне на светофар на опасно кръстовище само след като хората са сериозно пострадали. На този етап сме на принципа „стрелба на месо“. Като игра на опит и грешка – чакаш и гледаш. Това не е достатъчно надеждно и затова аз давам на децата си витамин С, и то в големи количества.

Витамин С и реакции на ваксината
На петнадесет месеца, часове след като получи две ваксини за четири болести, DPT (дифтерия, коклюш и тетанус) и Hib (Haemophilus influenzae тип b), дъщеря ми започна да пищи, да пада и залита с неконтролируеми движения, и температурата й дотигна 39,7 градуса на живачния термометър. Знаейки, че в големи дози, витамин С е антипиретик (сваля температурата), освен че е антибиотик, антивирусен и антитоксин, (1) действах бързо и овладях температурата с много големи дози аскорбинова киселина и калциев аскорбат, или буфериран витамин С, до чревна толерантност и хладка баня. Достигайки чревна толерантност, тя вече не пищеше и некоординираните движения се преустановиха. На първия час температурата спадна с един градус; на втория час с още един градус. През останалата част от вечерта треската й се движеше около 37,7.
– Когато това се случи с вашето дете, рисковете са 100 процента. – Барбара Лоу Фишър, Национален информационен център за ваксини

Силната й реакция не беше записана в медицинския й картон от нейния лекар. Беше отразена като „обаждане по телефона в последните часове на следобеда, с треска“ – с изписване на грешки и всичко останало. Нито един от другите й симптоми не е записан. По време на обаждането ми се препоръча да дам тиленол (ацетаминофен), особено ако температурата й е над 38,3 градуса. Виждайки, че нейната е под 38,3, я сложих да си легне и продължих да наблюдавам температурата на всеки час. Треската й варираше с приема на витамин С, затова продължих да давам редовни дози (250-500 мг на всеки два часа), и държах тиленола под ръка за всеки случай. На следващата сутрин температурата й се нормализира и тя отново беше нормално щастливо малко момиченце. Докато леката треска показва, че естественият имунен отговор на организма е в добро състояние и се бори с ваксините, висока треска, която ескалира по време на ваксиналната реакция е много сериозно нещо и трябва да бъде свалена веднага. Ацетаминофенът може да направи това, какно и високите дози витамин С. Ние го видяхме на практика.

Щяха да минат години, преди да ни кажат коя ваксина е виновна за тежката реакция на дъщеря ни на петнадесетмесечна възраст. Третият й, и се надявам, последен, педиатър, въз основа на подробния ми писмен запис за тежката й реакция (единственият запис, който имахме), определи, че се дължи на компонента на коклюш в DPT.

Витамин С прави ваксините по-безопасни и по-ефективни
Вярвам, че всеки лекар трябва да казва на родителите да дават на децата витамин С по време на ваксинации. В допълнение към антитоксичните свойства на витамин С, (например способността му да „неутрализира токсичния характер на живака във всичките си химични форми“), д-р Томас Е. Леви казва, че „има друга непреодолима причина да направим витамин С неразделна част от всеки ваксинационен протокол: Витамин С е документирано, че увеличава реакцията на антителата на имунната система.Тъй като целта на всяка ваксинация е да стимулира максимален отговор с антитела към антигените на ваксината, като същевременно причинява минимално или никакво токсично увреждане на най-чувствителните от ваксинираните, няма причина от медицинска гледна точка витамин С да не се включва като част от всички протоколи за ваксиниране.“ (2)

Преди повече от четиридесет години, д-р Арчи Калокеринос установява, че даването на витамин С на бебета е спряло смъртността им от усложнения при инокулациите. (3) Преди повече от четиридесет години, д-р Фредерик Р. Кленер препоръчва деца под 10 години да приемат „поне един грам [1000 мг аскорбинова киселина] за всяка навършена година живот“ (4). При подготовката за имунизации д-р Леви препоръчва „Деца под 10 килограма може да се приемат 500 mg дневно в плодови сокове, докато деца между 10 и 20 килограма може да приемат от 500 до 1 000 mg на ден в разделени дози. По-големите деца могат да приемат 1000 mg дневно на година живот (5000 мг за 5-годишно дете, например в разделени дози). „(5) Болно дете или страдащите от ваксинални нежелани реакции ще имат нужда от много повече.“ В идеалния случай витамин С трябва да се дава преди ваксинацията и да се продължи след това „За оптимална стимулация на антителата и защита от токсините, най-добре е да се направи дозировка три до пет дни преди ваксинациите и да се продължи поне 2 до 3 дни след това. Дори еднократна доза витамин С в диапазона на приемите, посочени по-горе, непосредствено преди ваксинацията, все още може да има значителен ефект, неутрализиращ токсините, и стимулиращ ефект за произвеждане на антитела. Просто още по-добра вероятност за постигане на положителен резултат би имало ако се удължат периодите на прием преди и след ваксинация. „(6) Що се отнася до вида на витамин С, което да се дава на малките, нашите деца понасят добре смес от около 80% аскорбинова киселина на прах, буферирана със 20% калциев аскорбат на прах, добавени към любимия сок. Когато бяха кърмачета, им го давахме с капкомер.

„По време на активната ми педиатрична практика щеше да е толкова добре да знаех това, което знам сега за способността на витамин С значително да променя страничните ефекти от ваксинациите. Температура от 39,4 ме притесняваше много по-малко от писъци и нестабилност, които са маркери на мозъчното дразнение. “ – д-р Ралф Кембъл

Даване на витамин С преди, по време и след ваксинации

Децата ми пият витамин С всеки ден и винаги са пили. Сега, при подготовката за ваксинации, те получават множество редовни дози витамин С преди, по време (да, точно в кабинета на лекаря) и в продължение на седмици след администрираните имунизации. На това ни научи опитът и реакцията на дъщеря ни към ваксината. Макар да й бяхме давали витамин С, не бяхме толкова усърдни в честотата и навременното дозиране при ваксинацията. Мислехме, че правим достатъчно. Но както много хора разбират, това, което според тях е „много“ витамин С, не винаги е достатъчно витамин С. Вземате достатъчно, за да свършите работата.

За да избегнем реакциите на ваксината и нежеланите странични ефекти от тях дни преди, в деня и дни след ваксинацията, даваме на нашите деца достатъчно витамин С, докато стигнат до точката на насищане. След имунизациите имунната им система се нуждае от цялата помощ, която може да получи. Може да се наложи да получават C на всеки час, докато не получат газове – разяснителен знак, че количествата С са адекватни. Целта е да стигнат до точката непосредствено преди „чревна толерантност“ или така наречените разхлабени черва. Например, за 4-годишната ни дъщеря, започваме сутринта със сравнително голяма натоварваща доза, около 2000 мг, след което й даваме 1000-2000 мг на всеки два часа през целия ден. Изчакваме да получаване на къркорене или меки, разхлабени изпражнения. Щом достигнем тази точка, намаляваме дозата. Продължаваме да даваме C, но по-малко. На следващия ден го правим отново.
Учудващо, в деня и няколко дни след последната ваксинация на четиригодишната ни дъщеря – първата след тежката й реакция преди години, тя спокойно понесе 15 до 20 грама, което е 15 000 до 20 000 милиграма витамин С във всеки един от тези дни. Изобщо не реагира на ваксинацията. Нямаше подуване. Нямаше треска. Намяше зачервяване. Нищо. Беше щастлива. Ние бяхме щастливи. Това може да звучи като много C за дете, което тежи само 15 кг, но свърши работата. Може би вашето дете няма да има нужда от толкова много.
Ще се изненадате колко витамин С може да понесе едно 3-месечно бебе след няколко ваксинации. Аз бях изумена. Не допускаме децата ни да получават диария и да се дехидратират, но искаме да имат достатъчно витамин С, колкото е необходимо на телата им, за да се справят с болест или имунизационни странични ефекти. Тъй като газовете се появявят преди разхлабените черва, това е полезен индикатор. Ако се достигне до чревна толерантност и изпражненията станат чести или течни, или, както е при кърмачетата, чести и зеленикави на цвят (тъй като те винаги са леко течни), намалявахме честотата и приемите, но продължи да даваме редовно, увеличавайки честотата и дозата нагоре и надолу, според ситуацията. Това отнема малко практика, но ние знаем, че не вредим на децата ни с допълнителните количества C. Това е много, много безопасен витамин.
Витамин С работи
Витамин С е невероятно безопасен и ефективен. Ние сме съвсем спокойни, давайки и на двете си деца високи дози С. По-големите и едри деца могат да понасят повече С, а по-малките не толкова. Насищането се превръща в полезен индикатор за това колко може да поеме детето ви.

Не смятам, че е справедливо да се ваксинират деца без приеми на витамин С. Също така не смятам, че е справедливо да се оставят да придобиват естествен имунитет чрез излагане на болести без витамин С. Винаги давайте С. Що се отнася до количеството, когато се съмнявате, давайте повече.

Д-р Леви е убеден в безопасността на витамин С. Той казва: „Освен при индивиди с доказана значима бъбречна недостатъчност, витамин С е може би най-безопасното от всички хранителни вещества, които могат да бъдат давани.“(7) Преди повече от четиридесет години д-р Робърт Ф. Каткарт, открива, че при достигане до чревна толерантност, витамин С приключва заболяването по-бързо. (8) Нито едно от децата ни все още не е стигало до антибиотик. Вместо това използваме витамин С.
За всеки родител, загрижен за реакциите от ваксините и нежеланите странични ефекти, информацията за витамин С трябва да осигури реално спокойствие. На нас ни осигурява.

(Хелън Соул Кейс е автор на „Терапия с витамин С за здравни проблеми при жените“ и съавтор на „Зеленчукови сокове за всички“.) Част от тази статия са извадки от новата й книга „Витамини и бременност: Истинската история: вашето ортомолекулно ръководство за здрави бебета и щастливи майки“, с разрешение на Basic Health Publications, Inc.)
References:
1. Orthomolecular Medicine News Service. „Antibiotics Put 142,000 into Emergency Rooms Each Year. U.S. Centers for Disease Control Waits 60 Years to Study the Problem.“ (Oct 13, 2008.): http://www.orthomolecular.org/resources/omns/v04n14.shtml(accessed Oct 2015). Also: Saul, A. W. „Notes On Orthomolecular (Megavitamin) Use of Vitamin C.“ http://www.doctoryourself.com/ortho_c.html (accessed Oct 2015).
2. Levy, T. E. „Vitamin C Prevents Vaccination Side Effects; Increases Effectiveness.“ Orthomolecular Medicine News Service (Feb 14, 2012): http://orthomolecular.org/resources/omns/v08n07.shtml (accessed Oct 2015).
3. Kalokerinos, A. Every Second Child. Thomas Nelson (Australia) 1974.
4. Klenner, F. R. „Observations on the Dose and Administration of Ascorbic Acid When Employed Beyond the Range of a Vitamin in Human Pathology.“ Journal of Applied Nutrition, 1971, Vol. 23, Nos. 3 and 4, pp. 61-87. http://www.doctoryourself.com/klennerpaper.html (accessed Oct 2015).
5. Levy, T. E. „Vitamin C Prevents Vaccination Side Effects; Increases Effectiveness.“ Orthomolecular Medicine News Service (Feb 14, 2012): http://orthomolecular.org/resources/omns/v08n07.shtml (accessed Oct 2015).
6. Ibid.
7. Ibid.
8. Cathcart, R. F. Vitamin C, titration to bowel tolerance, anascorbemia, and acute induced scurvy. Medical Hypotheses, 1981 7:1359-1376. http://www.doctoryourself.com/titration.html (accessed Oct 2015).

Медицината с хранителните добавки е Ортомолекулярна Медицина
Ортомолекулярната медиина използва безопасна, ефективна нутриционна терапия, за да се бори с болестите.

За повече информация: http://www.orthomolecular.org

За безплатно абониране за OMNS (Orthomolecular Medicine News Service): http://www.orthomolecular.org/forms/omns_subscribe.shtml

Към архива на OMNS http://orthomolecular.org/resources/omns/index.shtml?fbclid=IwAR0xiZUQKZIHIBrUpmnMNyDjBnERk_7ipQ-siopV3pleYgompiGQx-Hw2L4

Преводачът на материала и админ на „Влезте“ лично прилага високи дози Витамин С като част от личната си терапия по време на вирусни инфекции (18 грама витамин С на ден при вирусна гнойна ангина и 8 грама на ден за вируса, който върлува в момента)

Туберкулинум

Запознайте се с Tuberculinum

Източник
Човешка или животинска туберкулозна тъкан.

Профил на личността
Някои хомеопати третират Tuberculinum просто като нозод, който трябва да се дава при фамилна анамнеза за туберкулоза. Менталните рубрики на Tuberculinum дават профил на личност, толкова отличим и специфичен, колкото всеки друг, но за съжаление е слабо разбран от повечето хомеопати и това е една от причините лекарството да се предписва повече като нозод, отколкото като конституционно лекарство.

Лекарството е направено от туберкулозни лимфни възли и както обикновено има известно кореспондиране между произхода на лечението и характеристиките на пациента, който се нуждае от него, включително и неговата личност. Образът на погълнатия в работа писател, който се състезава с времето, за да завърши интелектуалния си романтизъм, и кара на хляб, вино и тютюн, осезателно въплъщава духа на туберкулинума. Туберкулиновите индивиди имат определен глад да преживеят много неща в кратък период от време, сякаш времето им изтича. Те не понасят постоянна рутина, освен ако не е изпълнена с вълнение. Повече от всеки друг тип те са подложени на ужасното усещане, че пропускат нещо, всеки път, когато хаотичното темпо на живота им се забави и останат без стимулиране.

В стари времена туберкулозният пациент живял с болестта си в продължение на много години, постепенно губел сила и се приближавал към преждевременната си смърт. Този протяжен модел на болестта изглежда е създал „миазъм“. С други думи, засяга всеки аспект на здравето на заразения човек, променяйки го на клетъчно ниво, създавайки нови характеристики, които след това се предават на децата му. Това е бавната природа на болестта, която й позволява да създаде характерна и наследствена ментална картина. Туберкулинумът е наследил от своите туберкулозни предци неспокоен глад да преживее повече неща в този живот, преди да изтече.

Много туберкулинуми откриват изход от безпокойството си в агресивно преследване на спортове. Безпокойството на Туберкулинум не е безцелно. То е придружено от стремеж към стимулиране, което принуждава туберкулинума агресивно да навлиза в нови преживявания. Спортната им дейност задоволява няколко потребности; необходимостта да бъдат във форма, за да поддържат забързаното темпо на живота си, необходимостта от предизвикателство, което да ги стимулира и постоянната нужда на Туберкулинум да играе.

Вероятно най-известният аспект на безпокойството на Туберкулинум е желанието му да пътува. Много туберкулинуми прекарват години, пътувайки по света и работейки междувременно. Постоянното разнообразие на подобен живот на местене помага да се задоволи неспокойствието им и им позволява да избягват отегчението, което те са склонни да изпитват, когато битието е твърде предсказуемо.

Туберкулиновите индивиди са добре приспособени към номадския начин на живот, тъй като не създават силни привързаности нито към места, нито към хора. Тяхното отдръпване напомня на Sulphur и Lycopodium, но по принцип е по-голямо от това, което се вижда и при двата типа. Ликоподиумът често е силно зависим от половинката си, както емоционално, така и практически, и същото може да се каже за много сулфури. Туберкулинумът е по-независим и много често създава впечатлението, че няма нужда от никой, поне не емоционално или практически. Това, от което се нуждае, е стимулиране и затова обича да се обгражда с интересни хора. На пътуванията си той среща много интересни хора и те не му липсват, когато си тръгва, тъй като не поглежда назад и винаги му предстои да среща още хора, които да опознае. Tuberculinum не е затворен като Natrum. Той е по-скоро като Nux, защото е отворен за това, което чувства, но не изпитва голяма лична привързаност. Той живее за днес и обича днес, пък утрешният ден да го вземат дяволите.

Малцина туберкулинуми късметлии намерят работа, която им позволява да пътуват и все пак да си изкарват прехраната, като правят нещо интересно. Те имат лекото въздушно излъчване на човек, който без усилие се носи в живота и играе вместо да работи. За разлика от гидовете и инструкторите Natrum (другият често срещан тип), туберкулинумите не се силят толкова да угаждат на своите клиенти. Те просто играят и демонстрират своите знания и умения и не се тормозят много с това какво мисли клиентът. Единствените моменти, когато могат да загубят своята лекота, е, когато клиентите им закъснеят, или не се появят, или са твърде бавни. Туберкулинум не е особено толерантен тип и е по-нетърпелив от повечето.

Повечето туберкулинуми нямат късмета да припечелват добре, обикаляйки света и мнозина, в крайна сметка, ще престанат да се скитат, когато се уморят да живеят на границата на нищетата и извършването на нестимулиращ, обичаен, труд. Те ще се установят за известно време и ще намерят постоянна и добре платена работа и постоянен партньор, но твърде често не минава много време и те пак ще станат неспокойни и ще мечтаят за нови развлечения.
Неспокойствието им може да се превърне в раздразнителност и чувство на неудовлетвореност от всичко, докато вече не могат да понасят стабилността на живота си и отново поемат на някъде. Този неспокоен, номадски начин на живот се среща и в повечето стафизарии. Съществува важна разлика между скитането на Туберкулинум и това на Стафизарията. Туберкулинум се скита в търсене на стимулация и се отегчава, когато се заседи на едно място и дълго време прави едно и също. (Много туберкулинуми могат да се установят, стига работата и партньорите им да са достатъчно интересни.) Като контраст, личността на Tuberculinum е много по-ясна и по-малко сложна. Ако избяга, е от скука, а не от страх. Той е сравнително неемоционален тип и обикновено е с ясна мисъл и уверен. Подобно на Nux vomica той тръгва след това, което иска, но за разлика от Nux, може бързо да му досади, когато го постигне.

Индивидът
На индивидуално ниво, те се вълнуват от новата работа, но скоро ще почувстват, че има и други неща на този свят и ще искат да продължат напред. По същия начин се влюбват в нова тръпка, която после угасва. Те чувстват, че има НЕЩО ПОВЕЧЕ. Живеят живота си в кресчендо с ДЪЛБОКО УСЕЩАНЕ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНОСТ. Имат нужда от своето изразяване, ценят своето изкуство, но с всяко кресчендо има диминуендо. Това недоволство води до патология. Подрастващият с „неподходящия“ приятел, на когото е забранено да го види, изгражда романтична картина. Иска да избяга, не може да понася настоящето. Това е показано в рубриката: „желание за пътуване“ или „космополитен“. Изтощават се докрай, измършавяват и хващат „настинки“ три или четири пъти годишно …..

Лоша концентрация. Тийнейджъри, които не си готвят домашните.

Малкото дете
При кърмачетата тези идеи са изразени на физическо ниво с постоянно течащ нос, а на емоционално ниво с познатите избухвания – темпер тантруми . Техните темпер тантруми се отличават от тези на CALCAREA CARBONICA с желанието им да избягат (CALC виси на вас – държи се за крака ви в кухнята), а PULSATILLA бяга и се връща.

Това е първото лекарство, за което се мисли когато има аномалии в гръбначния стълб. (В ранното развитие на плода плоските клетки образуват тръба около развиващия се гръбначен мозък). Аномалиите тук по-късно водят до хидроцеле, пъпни хернии и цепнато небце. Също така децата могат да се раждат с умствена изостаналост и TUB трябва да се добави към рубриката: „Retardation“. Често, когато са нормални, те ще се развиват бавно (късно ходене и говорене) – виж. BARYTA CARBONICA, която има психическо изоставане, но не и другите придружаващи симптоми. И двете лекарства имат страх от нови ситуации и страх да бъдат наблюдавани.

TUB децата са родени раздразнителни и ядосани, плачливи и е много нервни, особено при събуждане. Туберкулозните деца, родени спокойни, развиват тези черти и се нуждаят от дисциплина и дори от наказание.

РАЗДРАЗНИТЕЛНИ, ОПАКИ, ДЕСТРУКТИВНИ, ОТРАНО И ДО КРАЙНА СТЕПЕН.

Те блъскат главите си в пода и стените. Може да проклинат и да псуват (ANACARDIUM, STRAMONIUM, HYOSCAYMUS.). Може да бъдат разрушителни за себе си и другите. Може да ударят и да ритат своите учители и родители. Насилието може да започне след остро заболяване (или ваксинация. Ваксинацията тласка туберкулорните деца повече към сикотичния миазъм). Те чупят вещи.

Бебета и малки деца, които заравят главите си във възглавницата, скърцат със зъби, раздразнителни особено при растене на зъби, потят се нощем, имат дълги мигли и се раждат с дълга коса на скалпа и окосмение по гръбнака. Зъбите пробиват твърде рано и са болезнени. Те обичат млякото.

Диарията придружава много заболявания, особено при децата с непоносимост към лактозата, които пият мляко. Те често губят тегло от диария. Обикновено се раждат слабички или пълни, но после отслабват,за да станат високи, крехки, анемични деца, дори и да ядат много. За тях е трудно да наддават на тегло. Хиперактивни, но се уморяват по-лесно от MEDORRHINUM или SULPHUR. Обратният модел на растеж също е възможен – забавен растеж, зъбите не пробиват навреме или фонтанелите остават отворени.

Страх от непознати, котки, кучета (може да мразят котки или да имат алергична реакция към тях, това може да е силен индикатор). Страховете също така включват чудовища, гръмотевици, лекари, зъболекари или медицински персонал и тестове, както медицински, така и други. Клаустрофобия, която може да бъде изразена като страх да бъде погребана жива. Този проблем с ограниченията се проявява в Модалности: влошаване в затворена стая. На всички нива се нуждаят от свобода да изразяват себе си и от открити пространства.

Неспокойство – особено през нощта, в леглото, обичат да излизат с родителите по задачи, да играят с много играчки, да скачат по мебелите (виж MED, който местурбира върху мебели – може да играят на конче или на каубои – ако все още го правят!)
Отговорите са едносричкови. Чупят вещи, които са искали, ругаят, удрят с крака в ярост. Задържат дишането си, докато не припаднат (IGNATIA, CALCAREA CARBONICA). Могат да покажат изобилие от идеи. Може да бягат от нещата и това може да се случи внезапно, те са импулсивни. Това може да проличи в речта си, могат да бъдат лоши, да крещят или да скачат от тема на тема. Свадливи, карат се за дреболии.

Те са чувствителни, които може да се изрази с ВЪЗДИШАНЕ или като свръхчувствителност към болка. Реакция непропорционална на болката. Безсрамие при децата (сваляне на дрехите (PHOSPHORUS).

Често са много умни, но обратното отново е възможно – с идиотизъм и бавно разбиране в нови ситуации. Често работяги, но отново могат да имат отвращение към работа.

Имат ритуалистично поведение. Ухажването и любовните писма са част от романтичните им връзки. Може да отидат на бални танци или на салса, а не на по-животинските ритми като MEDORRINUM или да имат индивидуалното танцуване на CARCINOSIN. Въпреки че CARCINOSIN би могъл да бъде и трите.

Женски пол
МЕНЗИС: твърде ранен, твърде обилен – история на много тежки цикли, мигрени по време на цикъл, тенденция към кръвоизливи.

Топли вълни в КРИТИЧЕСКАТА ВЪЗРАСТ

TUB обича бременността и цъфти, SYPHILLINUM я мрази

Физическото ниво

ВЕЧНО ПРОМЕНЯЩИ СЕ СИМПТОМИ.

Лесно се разболяват от настинки. Бързо измършавяване, въпреки че яде (IODUM) – използвайте HYDRASTIS, за да запълните загубата на тегло след TUB.

ГЛАВОБОЛИЯ: Дясно, стига до тила. Като желязна лента, главоболие при ученички, влошава се от учене или умствено усилие, менингит.

Диария: рано сутринта

СПАНЕ: скърца със зъби, нощни халюцинации, кошмари. Пищи по време на сън – особено преди мензис. Обилно нощно изпотяване

Потене с промените във времето, усещането, че дрехите са мокри на гърба

ЕКЗЕМА: сърбеж, влошава се нощем и от събличане. влошава се от къпане (виж SULPHUR, PSORINUM) Трихофития, брадавици, особено на коленете

ТОНЗИЛИТ, който отива към ангина (MERC-CY при остро състояние, TUB / MED като междинни, MED с нагнояване, TUB – ако няма)

ХРАНА: харесва месо, особено пикантно – салам, пеперони и колбаси като цяло

Харесва студено мляко, сладолед, но може да се влошава от млечни продукти

Харесва туршия, оцет, кетчуп (HEPAR SULPHUICUM, BACILLINUM)

МОДАЛНОСТИ: подобряваде от сух климат, от планински въздух, особено борови гори, чувствителен към екстремни температури.

Влошава се от студено влажно време и от тежък морски въздух

Подобрява се от леко движение и се влошава от натоварването (PULSATILLA и RHUS-TOX)

BELLADONNA често в остри състояния

THUJA често предшества предписването на TUBERCULINUM и води до по-добър ефект от TUBERCULINUM.

Компилацията е дело на Бхуванесвари Джаяшанкар (Bhuvaneswari Jayashankar), от „По-кратки писания“ на Ханеман, Кент, Бейли, Кларк, Витулкас, Шанкаран, Прафул Виджейкър, Патак и Липе. Бхуванесвари има собствена клиника – ADIESHA HOLISTIC HOMEO CLINIC в Канчипурам.

Индийската хомеопатия – в миналото и сега

Терапевтичен подход, ниски потенции, блестящи резултати

Царе на ниските потенции – 6 CH, 12 CH и 30 CH, индийците жънат блестящи резултати в тежките патологични случаи, точно там, където така нареченият „класически“ подход често бележи драматично фиаско. Сериозният клиничен опит, понякога с 50-60 души на ден, разкрива модели, които нямат бърз фикс с големи полихрести, а се повлияват от по-органно ориентирани лекарства. Каквото и да кажем за подхода им, ще генерализираме. Може би ключът е във фината механика на избора на потенции. 1М или 10М не ни правят „класици“, а по-скоро стреляме с гаубица по бълхи, както веднъж каза една колега хомеопат.

Защо един истински класически хомеопат като д-р Фарук Мастер спокойно плува в 6СН и 12СН, а ние бързаме да стреляме с високата потенция? На този и на много други въпроси ще си отговорим, навлизайки в дебрите на индийската хомеопатия, където в пълна сила важи, че най-малкото е най-силно.

Алопатът идва и лекува болните от холера и им дава лекарства. Хомеопатът идва и дава своите лекарства и лекува повече от алопата, защото хомеопатът не потиска пациентите, а позволява на природата да ги излекува. – Свами Вивекананда

Гледано от мъглите на времето, ранната история на зараждането на хомеопатията в Индия е вълнуващ епизод. През 1810 г. германски мисионери се озовават в Бенгал. Започват да разпространяват хомеопатични лекарства сред бедните, за да облекчат страданията им. Постепенно елитът разбира за ефикасността им и множество цивилни служители и военен персонал стават любители хомеопати. От друга страна, поради ефикасността и ниската цена на лекарствата в селските райони, много учители също започват да четат хомеопатични материи медики и започват да предписват хомеопатия на селските си съобщности. През 1852 г. Джон Мартин Хьоненбергер, който е въведен в хомеопатията от самия Ханеман в Париж през 1835 г. издава книга, която дава поглед върху началото на индийската хомеопатична практика в Лахор, в двора на Махарджа Ранджит Синг. В своите хроники той дава живо описание за успешното излекуване на хроничната частична парализа на Махарджата.

През втората половина на 19 век са отворени хомеопатични пунктове в Бенгал и южна Индия. Пионерът в тази област в Калкута е Раджендралал Дутта (1818-1889). Той идва от образовано и аристократично семейство в Бенгал. Ангажира един френски доктор – д-р Тонер, да оглави хомеопатична болница и амбулатория в Калкута през 1852 г. В последствие сам се заема да практикува. Сред знатните му пациенти се нареждат ранния социален реформатор Пандит Ишварчандра Видиясагар и Раджа Радхаканта Дев Баехадур. Раджен Дутта излекува Пандит Видиясагар от мигрена, която конвенционалната медицина не успява да повлияе. И излекуването на гангренозната язва на Раджа Радхаканта Дев Бахадур става сензация в Калкута по това време.

Colcuta-hospital

Постепенно, се отварят още хомеопатични амбулатории в градове като Бенарес и Алахабад, и до началото на 20 век хомеопатията е разпространена в цяла Индия. Епохалното изявление на Махатма Ганди „Хомеопатията е излекувала по-висок процент от случаи от всеки друг метод на лечение и несъмнено е по-безопасната, по-икономичната и най-завършената медицинска наука“ добавя още едно перо на шапката на хомеопатията.

Днес в Индия има над 162 висши учебни заведения, които преподават хомеопатия, с най-голям брой хомеопати в света – над 200 000 доктори практикуват това лечебно изкуство.

С един от тези доктори искам да ви запозная днес. Д-р Санджай Кумар.

Dr_Sanjay

 

Той е дипломант на Националния Институт към Хомеопатичния университет в Калкута с докторантура към Западния Бенгалски Университет на Медицинските Науки (WBUHS). Участва като хомеопатичен лекар в правителствената програма „Национална Здравна Мисия“, стартирана за нуждите на населението в селските и градските райони.

Д-р Кумар казва, че парите за него не стоят на първо място и иска да служи за облекчаване на страданието на хората по света. Тази служба ще му донесе най-голямата радост.

С д-р Кумар вече имаме съвместен работен проект, извършваме консултации онлайн и предвиждаме образователни уебинари в най-скоро време.

Очаквайте следващия пост от поредицата „Индийската хомеопатия – в миналото и сега“ за клиника Банержи и прословутите „Протоколи Банержи“.

banerji

Витамините…

Терапията, която лекува

Vitamins 01

В света е позната като ортомолекулярна медицина, или функционална медицина. Възстановява баланса посредством мега дози витамини и други добавки.
„Ортомолекулярна“ е термин, който идва от гръцката дума „орто“ – „правилна“, и „молекула“, най-простата структура, изразяваща характеристиките на едно съединение. Буквално означава „правилна молекула“. Концепцията ни я дава Лайнъс Поулинг – двукратен носител на Нобелова награда и молекулярен биолог, който до смъртта си е взимал по 18 грама витамин С в обичаен ден, без да е болен.
Ортомолекулярната медицина предотвратява и лекува болести, осигурявайки на тялото оптимални количества от субстанции, които са естествени за него.
Защо не знаем за това? Защо психиатрите не ни препоръчват ниацин (витамин B3) за депресивни състояния и шизофрения, а ни дават лепонекс, лексотан, ксанакс – медикаменти, които блокират производството на допамин и ни правят окаяни същества без надежда?
Защо не ни казват да пием витамин С до насищане на организма, което означава грамове, грамове и още грамове?
Защо не ни казват, че витамин Е може да ни спаси от инфаркт?
Защо ни дават статини за лошия холестерол, които рязко влошават мозъчната ни дейност и целия организъм, а не ни дават отново ниацин – B3, отново в мега дози?
Верният отговор е, че не знаят. Или не искат да знаят. Или пък казват – „О, ти четеш интернет!“, с лека насмешка.
Анди Саул, създателят на „Doctoryourself.com“ казва: Търсете! Гугълвайте! Щом аз съм го намерил,значи и вие можете!“

А сега малко инфо, което винаги можете да проверите:

През 1935 г. проф. Клаус Уошингтон Юнгблът (Claus Washigton Jungeblut), професор по бактериология в Колумбийския университет първи публикува за превенция и лечение на полиомиелит с витамин С! Същата година Юнгблът показва, че витамин С дезактивира токсина на дифтерията. Дозите, които използва не са големи, но откритието е толкова важно, че е отразено от списание „Тайм“.
През 1936 г. лекарите Евън и Уилфрид Шут (Even and Wilfrid Shute), демонстрират, че храни, богати на витамин Е, лекуват ангина пекторис.
През 1939 г. д-р Уилям Кауфман (William Kaufman) успешно лекува артрит с ниацинамид (витамин B3) Той забелязал, че когато пациентите му вземали 250-500 мг ниацинамид пет до осем пъти на ден, получавали драматично подобрение.
През 1940 г. братята Шут публикували, че витамин Е предпазва от миоми и ендометроза и лекува атеросклероза.
През 1942 г. един от великите женски умове в науката Рут Флин Харел (Ruth Flinn Harrell), измерва положителния ефект от тиамин (витамин В1) върху умствения капацитет на децата. Допълнителните количества витамин В1 помагат на децата да учат!
През 1945 г. отново витамин Е е доказано, че лекува кръвоизливи по кожата и лигавицата и намалява нуждата на диабетиците от инсулин.
През 1946 г. витамин Е е доказано, че лекува кожни улцерози, укрепва и регулира сърдечния ритъм, ефективен е при остър нефрит, тромбози, цироза и флебит.
През 1947 г. витамин Е успешно е използван за лечение на гангрена, възпаления на кръвоносни съдове, ретинит и други заболявания на очите. Същата година Роджър Джей. Уилямс публикува как витамините могат да лекуват алкохолизъм.
През 1948 г. д-р Фредерик Кленър (Frederick Klenner), специалист по болести на дихателните пътища, публикува излекуването на 41 случая на вирусна пневмония с много високи дози витамин С.
През 1950 г. витамин Е се доказва ефективен при лупус еритематозис, варикозни вени и тежки телесни изгаряния.
През 1951 г. витамин D се оказва високо ефективен срещу болест на Ходжкинс и епетилиома.
През 1954 г. д-р Ейбрам Хофър (Abram Hoffer) и негови колеги демонстрират, че ниацин (В3) лекува шизофрения.
През 1955 г. за първи път е доказано, че ниацин (В3) намалява холестерола, най-вече триглицеридите и LDL холестерола, като увеличава HDL.
През 1963 г. е доказано, че витамин D предпазва от рак на гърдата.
През 1964 г. е доказано, че витамин D е ефективен при не-Ходжкинов рак на лимфата.
През 1968 г. Линус Паулинг публикува „Теоретична основа на терапията с големи дози нутриенти“ (Ортомолекулярна медицина) в Джърнъл Сайънс и дава името на ортомолекулярната медицина.
През 1969 г. д-р Робърт Каткарт (Robert Cathcart) използва наистина големи дози витамин С за лекуване на пневмония, хепатит и години пъ-късно СПИН.
През 1972 г. д-р Ървин Стоун (Irwin Stone) издава „Лечебният фактор: Витамин С срещу болестите“.
Книгата покрива всички открития, свързани с витамин С до момента и е налична безплатно в мрежата. Прочетете я!
През 1973 г. д-р Кленер (Klenner) публикува протокол с добавки за спиране и преобръщане на множествена склероза.
През 1977 г. д-р Алфред Либи (Alfred Libby) и Ървин Стоун представят откритията си, че високи дози витамини ускоряват и облекчават абстиненцията при наркомании.
През 1981 г. д-р Рут Харъл (Ruth Harrell) и колеги демонстрират, че много високи дози добавки могат успешно да лекуват деца със забавено развитие и да внесат забележително подобрение при деца със синдром на Даун.
През 1988 г. д-р Линдън Ейч. Смит (Lendon Smith) – детският доктор, издава „Клиничен наръчник за употреба на витамин С – клиничния опит на д-р Фредерик Кленър“, който също е на разположение онлайн и е безплатен.
Няма да ви заливам с повече години, цифри и имена. Оставям вратата отворена към една нова стая – тази на Ортомолекулярната медицина. Следете следващите постове, в които ще помествам протоколи за заболявания, дали доказани резултати и прилагани от лекари. И ако вашият лекар казва, че витамините са опасни или не лекуват… хмммм, бързо си сменете лекаря!

Ваксини и увреждания

Ваксините причиняват мозъчно увреждане и правителството на САЩ го знае… За българското не можем да твърдим.

 

„Върховната мяра за човека не е къде стои в моменти на охолство и удобство, а къде стои във времена на трудности и противоречия.“
Мартин Лутър Кинг, Мл.
ttav-logo

„Може би най-сетне ще узнаем защо Фондът за компенсации след увреждания с ваксини е изплатил над 3 МИЛИАРДА за увреждания от ваксини – а в същото време се твърди, че ваксините не причиняват увреждания.“, казва конгресмен Бил Поузи

Програмата за Компенсация след увреждания с ваксини е напълно функционираща и е изплатила над 3,3 млрд за увреждания от ваксини. Въпросната Програма има Таблица с Увреждания от Ваксини, която посочва типичните увреждания за съответната ваксина. В таблицата с увреждания само от МПР/ММR – Measles, Mumps and Rubeola (Морбили, Паротит и Рубеола), е отбелязано, че въпросната може да причини енцефалопатия. Енцефалопатията е генеразилизан термин, описващ заболяване, което се отразява на функцията или структурата на мозъка (мозъчно увреждане).
Когато мислим за увреждания от ваксини като аутизъм и епилепсия, обяснява Кийт Бел, насоката на разсъждения е за директна атака срещу мозъка. Но реалността може да се окаже съвсем различна и увреждането да започва от червата, което да води до увреждане на мозъка.
Индивидуалното микробиотично предразположение е съществено важно за предразположенията ни към чревни увреждания. Теорията е, че защитни микроби като бифидобактериите са причина някои хора да се разминават с увреждания, докато други нямат този късмет.
Неврогенеративни заболявания като множествена склероза, Паркинсон и Алцхаймер са силно свързани с чревната дисбиоза и вече се смята, че тези проблеми започват в червата. Диабетът и пълнотата се свързват с мозъчно възпаление. Черва-мозък се считат за двупосочна улица и съответно, диабетът и пълнотата се подобряват, когато се овладее мозъчното възпаление. 90% от фибрите във вагус нерва пътуват от червата към мозъка, а не обратното.
Затова, да се разглежда, че увреждането от ваксини започва в червата, не е чак такъв полет на въображението. Тази връзка започва противоречието за ваксините и аутизма, изложено от Андрю Уейкфилд. Но посланието е изгубено в годините и хората се фокусират върху тимерозала и прякото увреждане на мозъка от живака. Самата МПР ваксина не съдържа и никога не е съдържала живак.

Тук можете да видите какви са нежеланите ефекти, които Програмата за изплащане на компенсации официално признава:
vaccineinjurytable

Тук можете да изтеглите Епизод 3 от „Истината за ваксините“ и да разберете как и защо децата се разболяват след МПР ваксината.

Escozul or… Vidatox

„Видатокс“ – най-скъпото хомеопатично лекарство на българския пазар

Много търговци по интернет твърдят, че „Ескозул“ и „Видатокс“ са едно и също нещо. Може би някои не знаят разликата между двата продукта или в други случаи говорим за целенасочено подвеждане и объркване на пациенти.

Концентрираната отрова от син скорпион
(Escozul)

Това е естествен разтвор от отровата, приготвен според концентрацията и дозировката, нужни за конкретния пациент. „Ескозул“ още е на етап на тествания и като такъв няма икономическа стойност (цена).
За назначението и определянето на дозата е необходима първоначална медицинска оценка – предоставяне на епикриза от страна на пациента и последни кръвни изследвания. В последствие се извършват регулярни проследявания, за да се наблюдава прогреса на пациента.
Напълно безвредна орално, „Ескозул“ не е токсична за организма и не му вреди.
Използва се от повече от 30 години за пациенти с рак.
Всички изследвания сочат, че антитуморните качества се проявяват при концентрираната отрова (Escozul). Наличните резултати са от пациенти, лекувани с „Ескозул“.
Отровата убива раковите клетки посредством некроза, или апоптоза.
Приемана четири пъти на ден, дозата е определена за конкретния тип рак, степента му на развитие и състоянието на пациента.
Произвежда се от независими производители в Куба.
Не се продава, защото още се тества. Заплаща се услугата по доставката.

Хомеопатичният вариант (Vidatox)

„Видатокс“ е хомеопатичен продукт, приготвен от отровата на син скорпин в 30CH разреждане. Предвид голямото разреждане, което е отвъд числото на Авогадро, в продукта има много малко или почти никаква концентрация на отровата. Много кубински учени отхвърлят употребата на „Видатокс“ при онкологично болни, защото няма доказателства, че продуктът е ефективен срещу болестта.
„Видатокс“ като хомеопатично лекарство не съдържа следи от отровата в крайното си разреждане.
Когато се използват вода и спирт – който е необходим за изготвяне на майчината тинктура, протича химична реакция с отделяне на топлина, която се отразява на протеиновите връзки и промените в структурата водят до промени в качествата. Това е фундаменталната причина защо няма научни изследвания, които да подкрепят употребата на „Видатокс“ при рак.
Аналгетичните качетва на продукта са сравними с тези на аспирина или ацетаминофена.
Няма лабораторни изследвания, които да индикират антитуморните качества на „Видатокс“.
Продуктът свободно се продава за 230 USD за месец лечение и няма индивидуализирана дозировка. (Цената в България е 195 лв)
Произвежда се от кубинските държавни лаборатори LABIOFAM, които признават, че „Видатокс“ и „Ескозул“ са различни продукти.
Ако погледнете сайта на официалния вносител за България, там няма да намерите ясни указания, че „Видатокс“ е хомеопатичен продукт в 30CH разреждане. Макар… че на кутийката му си го пише. В листовката на продукта е упоменато, че качествата му са основно аналгетични.
Д-р Мариела Гуевара Гарсия, старши научен работник и директор на Департамента по клинични изследвания в Куба посочва:
Това е вторичен продукт от отровата на синия скорпион (Rhopalurus Junceus), ендемичен за Куба, върху който работим от много години. В тази му форма, Vidatox 30CH е регистриран в Куба от март 2011 година и е помощна терапия за ракови пациенти, основно за облекчаване на болката. ¨
И още…
„Видатокс“ и „Ескозул“ не са един и същи продукт и „Ескозул“ не е свързан с „Лабиофам“. „Ескозул“ е първоначалната разработка на Бордие (Bordier) и в последствие на други частници дори извън Куба, докато ние сме много внимателни откъде добиваме отровата. „Лабиофам“ продължават работата на „Бордие“ (Bordier), но с продукт, който е разреждане на отровата на скорпиона, за да се създаде хомеопатичния продукт „Видатокс“.

Официални източници най-вероятно ще ви кажат, че няма такова нещо като „Ескозул“, но фактите са други. „Лайфескозул“ правят доставка на продукта до вратата ви. След заплащането на сумата „Ескозул“ бива експедиран и доставен до 5 работни дни в пакет с охладител в него. Всеки случай се разглежда индивидуално и дозировката се определя в рамките на 24 часа от лекарски екип. Назначава се онколог, който работи дистанционно и наблюдава напредъка на случая.

Ще завърша със становището на екипа ентусиазирани учени и лекари, които работят в „Лайфескозул“:

„Ние никога не сме казвали, че „Ескозул“ е абсолютният лек срещу рак, но можем да кажем, че помага за подобряването на живота на страдащите от това заболяване и е реална алтернатива за борбата с него. През последните 8 години сме лекували хиляди пациенти, болни от рак. Резултатите варират от подобряване на качеството на живот до контролиране на болестта и следователно увеличаване на преживяемостта, далеч над очакваната. Тези резултати нямаше да са възможни без лечението и индивидуалното внимание, които се установяват от първия контакт между пациента и нас. От наша гледна точка всеки пациент е уникален и реакцията на организма му може да е различна
от тази на друг пациент със същия тип рак. Това ни кара да гледаме на пациента по един интегрален начин, където всички свързани фактори, трябва да се анализират, не само конткретното заболяване.“

Уточнение:
Несъмнено хомеопатичните лекарства работят. Но материалната субстанция има различни качества от разредената. Във 5Х или D разреждане резултатите може и да са по-различни, защото тогава лечението е „органно“ и съвсем материално. Клиничните изследвания, дали отлични резултати в борбата с рака, обаче, са правени с реалната отрова от син скорпион.

Важни връзки:

https://escozul-cuba.com/
https://www.facebook.com/lifescozul/

Disclaimer: Тази информация е предоставена само с образователни цели.

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑