Туберкулинум

Запознайте се с Tuberculinum

Източник
Човешка или животинска туберкулозна тъкан.

Профил на личността
Някои хомеопати третират Tuberculinum просто като нозод, който трябва да се дава при фамилна анамнеза за туберкулоза. Менталните рубрики на Tuberculinum дават профил на личност, толкова отличим и специфичен, колкото всеки друг, но за съжаление е слабо разбран от повечето хомеопати и това е една от причините лекарството да се предписва повече като нозод, отколкото като конституционно лекарство.

Лекарството е направено от туберкулозни лимфни възли и както обикновено има известно кореспондиране между произхода на лечението и характеристиките на пациента, който се нуждае от него, включително и неговата личност. Образът на погълнатия в работа писател, който се състезава с времето, за да завърши интелектуалния си романтизъм, и кара на хляб, вино и тютюн, осезателно въплъщава духа на туберкулинума. Туберкулиновите индивиди имат определен глад да преживеят много неща в кратък период от време, сякаш времето им изтича. Те не понасят постоянна рутина, освен ако не е изпълнена с вълнение. Повече от всеки друг тип те са подложени на ужасното усещане, че пропускат нещо, всеки път, когато хаотичното темпо на живота им се забави и останат без стимулиране.

В стари времена туберкулозният пациент живял с болестта си в продължение на много години, постепенно губел сила и се приближавал към преждевременната си смърт. Този протяжен модел на болестта изглежда е създал „миазъм“. С други думи, засяга всеки аспект на здравето на заразения човек, променяйки го на клетъчно ниво, създавайки нови характеристики, които след това се предават на децата му. Това е бавната природа на болестта, която й позволява да създаде характерна и наследствена ментална картина. Туберкулинумът е наследил от своите туберкулозни предци неспокоен глад да преживее повече неща в този живот, преди да изтече.

Много туберкулинуми откриват изход от безпокойството си в агресивно преследване на спортове. Безпокойството на Туберкулинум не е безцелно. То е придружено от стремеж към стимулиране, което принуждава туберкулинума агресивно да навлиза в нови преживявания. Спортната им дейност задоволява няколко потребности; необходимостта да бъдат във форма, за да поддържат забързаното темпо на живота си, необходимостта от предизвикателство, което да ги стимулира и постоянната нужда на Туберкулинум да играе.

Вероятно най-известният аспект на безпокойството на Туберкулинум е желанието му да пътува. Много туберкулинуми прекарват години, пътувайки по света и работейки междувременно. Постоянното разнообразие на подобен живот на местене помага да се задоволи неспокойствието им и им позволява да избягват отегчението, което те са склонни да изпитват, когато битието е твърде предсказуемо.

Туберкулиновите индивиди са добре приспособени към номадския начин на живот, тъй като не създават силни привързаности нито към места, нито към хора. Тяхното отдръпване напомня на Sulphur и Lycopodium, но по принцип е по-голямо от това, което се вижда и при двата типа. Ликоподиумът често е силно зависим от половинката си, както емоционално, така и практически, и същото може да се каже за много сулфури. Туберкулинумът е по-независим и много често създава впечатлението, че няма нужда от никой, поне не емоционално или практически. Това, от което се нуждае, е стимулиране и затова обича да се обгражда с интересни хора. На пътуванията си той среща много интересни хора и те не му липсват, когато си тръгва, тъй като не поглежда назад и винаги му предстои да среща още хора, които да опознае. Tuberculinum не е затворен като Natrum. Той е по-скоро като Nux, защото е отворен за това, което чувства, но не изпитва голяма лична привързаност. Той живее за днес и обича днес, пък утрешният ден да го вземат дяволите.

Малцина туберкулинуми късметлии намерят работа, която им позволява да пътуват и все пак да си изкарват прехраната, като правят нещо интересно. Те имат лекото въздушно излъчване на човек, който без усилие се носи в живота и играе вместо да работи. За разлика от гидовете и инструкторите Natrum (другият често срещан тип), туберкулинумите не се силят толкова да угаждат на своите клиенти. Те просто играят и демонстрират своите знания и умения и не се тормозят много с това какво мисли клиентът. Единствените моменти, когато могат да загубят своята лекота, е, когато клиентите им закъснеят, или не се появят, или са твърде бавни. Туберкулинум не е особено толерантен тип и е по-нетърпелив от повечето.

Повечето туберкулинуми нямат късмета да припечелват добре, обикаляйки света и мнозина, в крайна сметка, ще престанат да се скитат, когато се уморят да живеят на границата на нищетата и извършването на нестимулиращ, обичаен, труд. Те ще се установят за известно време и ще намерят постоянна и добре платена работа и постоянен партньор, но твърде често не минава много време и те пак ще станат неспокойни и ще мечтаят за нови развлечения.
Неспокойствието им може да се превърне в раздразнителност и чувство на неудовлетвореност от всичко, докато вече не могат да понасят стабилността на живота си и отново поемат на някъде. Този неспокоен, номадски начин на живот се среща и в повечето стафизарии. Съществува важна разлика между скитането на Туберкулинум и това на Стафизарията. Туберкулинум се скита в търсене на стимулация и се отегчава, когато се заседи на едно място и дълго време прави едно и също. (Много туберкулинуми могат да се установят, стига работата и партньорите им да са достатъчно интересни.) Като контраст, личността на Tuberculinum е много по-ясна и по-малко сложна. Ако избяга, е от скука, а не от страх. Той е сравнително неемоционален тип и обикновено е с ясна мисъл и уверен. Подобно на Nux vomica той тръгва след това, което иска, но за разлика от Nux, може бързо да му досади, когато го постигне.

Индивидът
На индивидуално ниво, те се вълнуват от новата работа, но скоро ще почувстват, че има и други неща на този свят и ще искат да продължат напред. По същия начин се влюбват в нова тръпка, която после угасва. Те чувстват, че има НЕЩО ПОВЕЧЕ. Живеят живота си в кресчендо с ДЪЛБОКО УСЕЩАНЕ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНОСТ. Имат нужда от своето изразяване, ценят своето изкуство, но с всяко кресчендо има диминуендо. Това недоволство води до патология. Подрастващият с „неподходящия“ приятел, на когото е забранено да го види, изгражда романтична картина. Иска да избяга, не може да понася настоящето. Това е показано в рубриката: „желание за пътуване“ или „космополитен“. Изтощават се докрай, измършавяват и хващат „настинки“ три или четири пъти годишно …..

Лоша концентрация. Тийнейджъри, които не си готвят домашните.

Малкото дете
При кърмачетата тези идеи са изразени на физическо ниво с постоянно течащ нос, а на емоционално ниво с познатите избухвания – темпер тантруми . Техните темпер тантруми се отличават от тези на CALCAREA CARBONICA с желанието им да избягат (CALC виси на вас – държи се за крака ви в кухнята), а PULSATILLA бяга и се връща.

Това е първото лекарство, за което се мисли когато има аномалии в гръбначния стълб. (В ранното развитие на плода плоските клетки образуват тръба около развиващия се гръбначен мозък). Аномалиите тук по-късно водят до хидроцеле, пъпни хернии и цепнато небце. Също така децата могат да се раждат с умствена изостаналост и TUB трябва да се добави към рубриката: „Retardation“. Често, когато са нормални, те ще се развиват бавно (късно ходене и говорене) – виж. BARYTA CARBONICA, която има психическо изоставане, но не и другите придружаващи симптоми. И двете лекарства имат страх от нови ситуации и страх да бъдат наблюдавани.

TUB децата са родени раздразнителни и ядосани, плачливи и е много нервни, особено при събуждане. Туберкулозните деца, родени спокойни, развиват тези черти и се нуждаят от дисциплина и дори от наказание.

РАЗДРАЗНИТЕЛНИ, ОПАКИ, ДЕСТРУКТИВНИ, ОТРАНО И ДО КРАЙНА СТЕПЕН.

Те блъскат главите си в пода и стените. Може да проклинат и да псуват (ANACARDIUM, STRAMONIUM, HYOSCAYMUS.). Може да бъдат разрушителни за себе си и другите. Може да ударят и да ритат своите учители и родители. Насилието може да започне след остро заболяване (или ваксинация. Ваксинацията тласка туберкулорните деца повече към сикотичния миазъм). Те чупят вещи.

Бебета и малки деца, които заравят главите си във възглавницата, скърцат със зъби, раздразнителни особено при растене на зъби, потят се нощем, имат дълги мигли и се раждат с дълга коса на скалпа и окосмение по гръбнака. Зъбите пробиват твърде рано и са болезнени. Те обичат млякото.

Диарията придружава много заболявания, особено при децата с непоносимост към лактозата, които пият мляко. Те често губят тегло от диария. Обикновено се раждат слабички или пълни, но после отслабват,за да станат високи, крехки, анемични деца, дори и да ядат много. За тях е трудно да наддават на тегло. Хиперактивни, но се уморяват по-лесно от MEDORRHINUM или SULPHUR. Обратният модел на растеж също е възможен – забавен растеж, зъбите не пробиват навреме или фонтанелите остават отворени.

Страх от непознати, котки, кучета (може да мразят котки или да имат алергична реакция към тях, това може да е силен индикатор). Страховете също така включват чудовища, гръмотевици, лекари, зъболекари или медицински персонал и тестове, както медицински, така и други. Клаустрофобия, която може да бъде изразена като страх да бъде погребана жива. Този проблем с ограниченията се проявява в Модалности: влошаване в затворена стая. На всички нива се нуждаят от свобода да изразяват себе си и от открити пространства.

Неспокойство – особено през нощта, в леглото, обичат да излизат с родителите по задачи, да играят с много играчки, да скачат по мебелите (виж MED, който местурбира върху мебели – може да играят на конче или на каубои – ако все още го правят!)
Отговорите са едносричкови. Чупят вещи, които са искали, ругаят, удрят с крака в ярост. Задържат дишането си, докато не припаднат (IGNATIA, CALCAREA CARBONICA). Могат да покажат изобилие от идеи. Може да бягат от нещата и това може да се случи внезапно, те са импулсивни. Това може да проличи в речта си, могат да бъдат лоши, да крещят или да скачат от тема на тема. Свадливи, карат се за дреболии.

Те са чувствителни, които може да се изрази с ВЪЗДИШАНЕ или като свръхчувствителност към болка. Реакция непропорционална на болката. Безсрамие при децата (сваляне на дрехите (PHOSPHORUS).

Често са много умни, но обратното отново е възможно – с идиотизъм и бавно разбиране в нови ситуации. Често работяги, но отново могат да имат отвращение към работа.

Имат ритуалистично поведение. Ухажването и любовните писма са част от романтичните им връзки. Може да отидат на бални танци или на салса, а не на по-животинските ритми като MEDORRINUM или да имат индивидуалното танцуване на CARCINOSIN. Въпреки че CARCINOSIN би могъл да бъде и трите.

Женски пол
МЕНЗИС: твърде ранен, твърде обилен – история на много тежки цикли, мигрени по време на цикъл, тенденция към кръвоизливи.

Топли вълни в КРИТИЧЕСКАТА ВЪЗРАСТ

TUB обича бременността и цъфти, SYPHILLINUM я мрази

Физическото ниво

ВЕЧНО ПРОМЕНЯЩИ СЕ СИМПТОМИ.

Лесно се разболяват от настинки. Бързо измършавяване, въпреки че яде (IODUM) – използвайте HYDRASTIS, за да запълните загубата на тегло след TUB.

ГЛАВОБОЛИЯ: Дясно, стига до тила. Като желязна лента, главоболие при ученички, влошава се от учене или умствено усилие, менингит.

Диария: рано сутринта

СПАНЕ: скърца със зъби, нощни халюцинации, кошмари. Пищи по време на сън – особено преди мензис. Обилно нощно изпотяване

Потене с промените във времето, усещането, че дрехите са мокри на гърба

ЕКЗЕМА: сърбеж, влошава се нощем и от събличане. влошава се от къпане (виж SULPHUR, PSORINUM) Трихофития, брадавици, особено на коленете

ТОНЗИЛИТ, който отива към ангина (MERC-CY при остро състояние, TUB / MED като междинни, MED с нагнояване, TUB – ако няма)

ХРАНА: харесва месо, особено пикантно – салам, пеперони и колбаси като цяло

Харесва студено мляко, сладолед, но може да се влошава от млечни продукти

Харесва туршия, оцет, кетчуп (HEPAR SULPHUICUM, BACILLINUM)

МОДАЛНОСТИ: подобряваде от сух климат, от планински въздух, особено борови гори, чувствителен към екстремни температури.

Влошава се от студено влажно време и от тежък морски въздух

Подобрява се от леко движение и се влошава от натоварването (PULSATILLA и RHUS-TOX)

BELLADONNA често в остри състояния

THUJA често предшества предписването на TUBERCULINUM и води до по-добър ефект от TUBERCULINUM.

Компилацията е дело на Бхуванесвари Джаяшанкар (Bhuvaneswari Jayashankar), от „По-кратки писания“ на Ханеман, Кент, Бейли, Кларк, Витулкас, Шанкаран, Прафул Виджейкър, Патак и Липе. Бхуванесвари има собствена клиника – ADIESHA HOLISTIC HOMEO CLINIC в Канчипурам.

Advertisements

Индийската хомеопатия – в миналото и сега

Терапевтичен подход, ниски потенции, блестящи резултати

Царе на ниските потенции – 6 CH, 12 CH и 30 CH, индийците жънат блестящи резултати в тежките патологични случаи, точно там, където така нареченият „класически“ подход често бележи драматично фиаско. Сериозният клиничен опит, понякога с 50-60 души на ден, разкрива модели, които нямат бърз фикс с големи полихрести, а се повлияват от по-органно ориентирани лекарства. Каквото и да кажем за подхода им, ще генерализираме. Може би ключът е във фината механика на избора на потенции. 1М или 10М не ни правят „класици“, а по-скоро стреляме с гаубица по бълхи, както веднъж каза една колега хомеопат.

Защо един истински класически хомеопат като д-р Фарук Мастер спокойно плува в 6СН и 12СН, а ние бързаме да стреляме с високата потенция? На този и на много други въпроси ще си отговорим, навлизайки в дебрите на индийската хомеопатия, където в пълна сила важи, че най-малкото е най-силно.

Алопатът идва и лекува болните от холера и им дава лекарства. Хомеопатът идва и дава своите лекарства и лекува повече от алопата, защото хомеопатът не потиска пациентите, а позволява на природата да ги излекува. – Свами Вивекананда

Гледано от мъглите на времето, ранната история на зараждането на хомеопатията в Индия е вълнуващ епизод. През 1810 г. германски мисионери се озовават в Бенгал. Започват да разпространяват хомеопатични лекарства сред бедните, за да облекчат страданията им. Постепенно елитът разбира за ефикасността им и множество цивилни служители и военен персонал стават любители хомеопати. От друга страна, поради ефикасността и ниската цена на лекарствата в селските райони, много учители също започват да четат хомеопатични материи медики и започват да предписват хомеопатия на селските си съобщности. През 1852 г. Джон Мартин Хьоненбергер, който е въведен в хомеопатията от самия Ханеман в Париж през 1835 г. издава книга, която дава поглед върху началото на индийската хомеопатична практика в Лахор, в двора на Махарджа Ранджит Синг. В своите хроники той дава живо описание за успешното излекуване на хроничната частична парализа на Махарджата.

През втората половина на 19 век са отворени хомеопатични пунктове в Бенгал и южна Индия. Пионерът в тази област в Калкута е Раджендралал Дутта (1818-1889). Той идва от образовано и аристократично семейство в Бенгал. Ангажира един френски доктор – д-р Тонер, да оглави хомеопатична болница и амбулатория в Калкута през 1852 г. В последствие сам се заема да практикува. Сред знатните му пациенти се нареждат ранния социален реформатор Пандит Ишварчандра Видиясагар и Раджа Радхаканта Дев Баехадур. Раджен Дутта излекува Пандит Видиясагар от мигрена, която конвенционалната медицина не успява да повлияе. И излекуването на гангренозната язва на Раджа Радхаканта Дев Бахадур става сензация в Калкута по това време.

Colcuta-hospital

Постепенно, се отварят още хомеопатични амбулатории в градове като Бенарес и Алахабад, и до началото на 20 век хомеопатията е разпространена в цяла Индия. Епохалното изявление на Махатма Ганди „Хомеопатията е излекувала по-висок процент от случаи от всеки друг метод на лечение и несъмнено е по-безопасната, по-икономичната и най-завършената медицинска наука“ добавя още едно перо на шапката на хомеопатията.

Днес в Индия има над 162 висши учебни заведения, които преподават хомеопатия, с най-голям брой хомеопати в света – над 200 000 доктори практикуват това лечебно изкуство.

С един от тези доктори искам да ви запозная днес. Д-р Санджай Кумар.

Dr_Sanjay

 

Той е дипломант на Националния Институт към Хомеопатичния университет в Калкута с докторантура към Западния Бенгалски Университет на Медицинските Науки (WBUHS). Участва като хомеопатичен лекар в правителствената програма „Национална Здравна Мисия“, стартирана за нуждите на населението в селските и градските райони.

Д-р Кумар казва, че парите за него не стоят на първо място и иска да служи за облекчаване на страданието на хората по света. Тази служба ще му донесе най-голямата радост.

С д-р Кумар вече имаме съвместен работен проект, извършваме консултации онлайн и предвиждаме образователни уебинари в най-скоро време.

Очаквайте следващия пост от поредицата „Индийската хомеопатия – в миналото и сега“ за клиника Банержи и прословутите „Протоколи Банержи“.

banerji

Витамините…

Терапията, която лекува

Vitamins 01

В света е позната като ортомолекулярна медицина, или функционална медицина. Възстановява баланса посредством мега дози витамини и други добавки.
„Ортомолекулярна“ е термин, който идва от гръцката дума „орто“ – „правилна“, и „молекула“, най-простата структура, изразяваща характеристиките на едно съединение. Буквално означава „правилна молекула“. Концепцията ни я дава Лайнъс Поулинг – двукратен носител на Нобелова награда и молекулярен биолог, който до смъртта си е взимал по 18 грама витамин С в обичаен ден, без да е болен.
Ортомолекулярната медицина предотвратява и лекува болести, осигурявайки на тялото оптимални количества от субстанции, които са естествени за него.
Защо не знаем за това? Защо психиатрите не ни препоръчват ниацин (витамин B3) за депресивни състояния и шизофрения, а ни дават лепонекс, лексотан, ксанакс – медикаменти, които блокират производството на допамин и ни правят окаяни същества без надежда?
Защо не ни казват да пием витамин С до насищане на организма, което означава грамове, грамове и още грамове?
Защо не ни казват, че витамин Е може да ни спаси от инфаркт?
Защо ни дават статини за лошия холестерол, които рязко влошават мозъчната ни дейност и целия организъм, а не ни дават отново ниацин – B3, отново в мега дози?
Верният отговор е, че не знаят. Или не искат да знаят. Или пък казват – „О, ти четеш интернет!“, с лека насмешка.
Анди Саул, създателят на „Doctoryourself.com“ казва: Търсете! Гугълвайте! Щом аз съм го намерил,значи и вие можете!“

А сега малко инфо, което винаги можете да проверите:

През 1935 г. проф. Клаус Уошингтон Юнгблът (Claus Washigton Jungeblut), професор по бактериология в Колумбийския университет първи публикува за превенция и лечение на полиомиелит с витамин С! Същата година Юнгблът показва, че витамин С дезактивира токсина на дифтерията. Дозите, които използва не са големи, но откритието е толкова важно, че е отразено от списание „Тайм“.
През 1936 г. лекарите Евън и Уилфрид Шут (Even and Wilfrid Shute), демонстрират, че храни, богати на витамин Е, лекуват ангина пекторис.
През 1939 г. д-р Уилям Кауфман (William Kaufman) успешно лекува артрит с ниацинамид (витамин B3) Той забелязал, че когато пациентите му вземали 250-500 мг ниацинамид пет до осем пъти на ден, получавали драматично подобрение.
През 1940 г. братята Шут публикували, че витамин Е предпазва от миоми и ендометроза и лекува атеросклероза.
През 1942 г. един от великите женски умове в науката Рут Флин Харел (Ruth Flinn Harrell), измерва положителния ефект от тиамин (витамин В1) върху умствения капацитет на децата. Допълнителните количества витамин В1 помагат на децата да учат!
През 1945 г. отново витамин Е е доказано, че лекува кръвоизливи по кожата и лигавицата и намалява нуждата на диабетиците от инсулин.
През 1946 г. витамин Е е доказано, че лекува кожни улцерози, укрепва и регулира сърдечния ритъм, ефективен е при остър нефрит, тромбози, цироза и флебит.
През 1947 г. витамин Е успешно е използван за лечение на гангрена, възпаления на кръвоносни съдове, ретинит и други заболявания на очите. Същата година Роджър Джей. Уилямс публикува как витамините могат да лекуват алкохолизъм.
През 1948 г. д-р Фредерик Кленър (Frederick Klenner), специалист по болести на дихателните пътища, публикува излекуването на 41 случая на вирусна пневмония с много високи дози витамин С.
През 1950 г. витамин Е се доказва ефективен при лупус еритематозис, варикозни вени и тежки телесни изгаряния.
През 1951 г. витамин D се оказва високо ефективен срещу болест на Ходжкинс и епетилиома.
През 1954 г. д-р Ейбрам Хофър (Abram Hoffer) и негови колеги демонстрират, че ниацин (В3) лекува шизофрения.
През 1955 г. за първи път е доказано, че ниацин (В3) намалява холестерола, най-вече триглицеридите и LDL холестерола, като увеличава HDL.
През 1963 г. е доказано, че витамин D предпазва от рак на гърдата.
През 1964 г. е доказано, че витамин D е ефективен при не-Ходжкинов рак на лимфата.
През 1968 г. Линус Паулинг публикува „Теоретична основа на терапията с големи дози нутриенти“ (Ортомолекулярна медицина) в Джърнъл Сайънс и дава името на ортомолекулярната медицина.
През 1969 г. д-р Робърт Каткарт (Robert Cathcart) използва наистина големи дози витамин С за лекуване на пневмония, хепатит и години пъ-късно СПИН.
През 1972 г. д-р Ървин Стоун (Irwin Stone) издава „Лечебният фактор: Витамин С срещу болестите“.
Книгата покрива всички открития, свързани с витамин С до момента и е налична безплатно в мрежата. Прочетете я!
През 1973 г. д-р Кленер (Klenner) публикува протокол с добавки за спиране и преобръщане на множествена склероза.
През 1977 г. д-р Алфред Либи (Alfred Libby) и Ървин Стоун представят откритията си, че високи дози витамини ускоряват и облекчават абстиненцията при наркомании.
През 1981 г. д-р Рут Харъл (Ruth Harrell) и колеги демонстрират, че много високи дози добавки могат успешно да лекуват деца със забавено развитие и да внесат забележително подобрение при деца със синдром на Даун.
През 1988 г. д-р Линдън Ейч. Смит (Lendon Smith) – детският доктор, издава „Клиничен наръчник за употреба на витамин С – клиничния опит на д-р Фредерик Кленър“, който също е на разположение онлайн и е безплатен.
Няма да ви заливам с повече години, цифри и имена. Оставям вратата отворена към една нова стая – тази на Ортомолекулярната медицина. Следете следващите постове, в които ще помествам протоколи за заболявания, дали доказани резултати и прилагани от лекари. И ако вашият лекар казва, че витамините са опасни или не лекуват… хмммм, бързо си сменете лекаря!

Ваксини и увреждания

Ваксините причиняват мозъчно увреждане и правителството на САЩ го знае… За българското не можем да твърдим.

 

„Върховната мяра за човека не е къде стои в моменти на охолство и удобство, а къде стои във времена на трудности и противоречия.“
Мартин Лутър Кинг, Мл.
ttav-logo

„Може би най-сетне ще узнаем защо Фондът за компенсации след увреждания с ваксини е изплатил над 3 МИЛИАРДА за увреждания от ваксини – а в същото време се твърди, че ваксините не причиняват увреждания.“, казва конгресмен Бил Поузи

Програмата за Компенсация след увреждания с ваксини е напълно функционираща и е изплатила над 3,3 млрд за увреждания от ваксини. Въпросната Програма има Таблица с Увреждания от Ваксини, която посочва типичните увреждания за съответната ваксина. В таблицата с увреждания само от МПР/ММR – Measles, Mumps and Rubeola (Морбили, Паротит и Рубеола), е отбелязано, че въпросната може да причини енцефалопатия. Енцефалопатията е генеразилизан термин, описващ заболяване, което се отразява на функцията или структурата на мозъка (мозъчно увреждане).
Когато мислим за увреждания от ваксини като аутизъм и епилепсия, обяснява Кийт Бел, насоката на разсъждения е за директна атака срещу мозъка. Но реалността може да се окаже съвсем различна и увреждането да започва от червата, което да води до увреждане на мозъка.
Индивидуалното микробиотично предразположение е съществено важно за предразположенията ни към чревни увреждания. Теорията е, че защитни микроби като бифидобактериите са причина някои хора да се разминават с увреждания, докато други нямат този късмет.
Неврогенеративни заболявания като множествена склероза, Паркинсон и Алцхаймер са силно свързани с чревната дисбиоза и вече се смята, че тези проблеми започват в червата. Диабетът и пълнотата се свързват с мозъчно възпаление. Черва-мозък се считат за двупосочна улица и съответно, диабетът и пълнотата се подобряват, когато се овладее мозъчното възпаление. 90% от фибрите във вагус нерва пътуват от червата към мозъка, а не обратното.
Затова, да се разглежда, че увреждането от ваксини започва в червата, не е чак такъв полет на въображението. Тази връзка започва противоречието за ваксините и аутизма, изложено от Андрю Уейкфилд. Но посланието е изгубено в годините и хората се фокусират върху тимерозала и прякото увреждане на мозъка от живака. Самата МПР ваксина не съдържа и никога не е съдържала живак.

Тук можете да видите какви са нежеланите ефекти, които Програмата за изплащане на компенсации официално признава:
vaccineinjurytable

Тук можете да изтеглите Епизод 3 от „Истината за ваксините“ и да разберете как и защо децата се разболяват след МПР ваксината.

Escozul or… Vidatox

„Видатокс“ – най-скъпото хомеопатично лекарство на българския пазар

Много търговци по интернет твърдят, че „Ескозул“ и „Видатокс“ са едно и също нещо. Може би някои не знаят разликата между двата продукта или в други случаи говорим за целенасочено подвеждане и объркване на пациенти.

Концентрираната отрова от син скорпион
(Escozul)

Това е естествен разтвор от отровата, приготвен според концентрацията и дозировката, нужни за конкретния пациент. „Ескозул“ още е на етап на тествания и като такъв няма икономическа стойност (цена).
За назначението и определянето на дозата е необходима първоначална медицинска оценка – предоставяне на епикриза от страна на пациента и последни кръвни изследвания. В последствие се извършват регулярни проследявания, за да се наблюдава прогреса на пациента.
Напълно безвредна орално, „Ескозул“ не е токсична за организма и не му вреди.
Използва се от повече от 30 години за пациенти с рак.
Всички изследвания сочат, че антитуморните качества се проявяват при концентрираната отрова (Escozul). Наличните резултати са от пациенти, лекувани с „Ескозул“.
Отровата убива раковите клетки посредством некроза, или апоптоза.
Приемана четири пъти на ден, дозата е определена за конкретния тип рак, степента му на развитие и състоянието на пациента.
Произвежда се от независими производители в Куба.
Не се продава, защото още се тества. Заплаща се услугата по доставката.

Хомеопатичният вариант (Vidatox)

„Видатокс“ е хомеопатичен продукт, приготвен от отровата на син скорпин в 30CH разреждане. Предвид голямото разреждане, което е отвъд числото на Авогадро, в продукта има много малко или почти никаква концентрация на отровата. Много кубински учени отхвърлят употребата на „Видатокс“ при онкологично болни, защото няма доказателства, че продуктът е ефективен срещу болестта.
„Видатокс“ като хомеопатично лекарство не съдържа следи от отровата в крайното си разреждане.
Когато се използват вода и спирт – който е необходим за изготвяне на майчината тинктура, протича химична реакция с отделяне на топлина, която се отразява на протеиновите връзки и промените в структурата водят до промени в качествата. Това е фундаменталната причина защо няма научни изследвания, които да подкрепят употребата на „Видатокс“ при рак.
Аналгетичните качетва на продукта са сравними с тези на аспирина или ацетаминофена.
Няма лабораторни изследвания, които да индикират антитуморните качества на „Видатокс“.
Продуктът свободно се продава за 230 USD за месец лечение и няма индивидуализирана дозировка. (Цената в България е 195 лв)
Произвежда се от кубинските държавни лаборатори LABIOFAM, които признават, че „Видатокс“ и „Ескозул“ са различни продукти.
Ако погледнете сайта на официалния вносител за България, там няма да намерите ясни указания, че „Видатокс“ е хомеопатичен продукт в 30CH разреждане. Макар… че на кутийката му си го пише. В листовката на продукта е упоменато, че качествата му са основно аналгетични.
Д-р Мариела Гуевара Гарсия, старши научен работник и директор на Департамента по клинични изследвания в Куба посочва:
Това е вторичен продукт от отровата на синия скорпион (Rhopalurus Junceus), ендемичен за Куба, върху който работим от много години. В тази му форма, Vidatox 30CH е регистриран в Куба от март 2011 година и е помощна терапия за ракови пациенти, основно за облекчаване на болката. ¨
И още…
„Видатокс“ и „Ескозул“ не са един и същи продукт и „Ескозул“ не е свързан с „Лабиофам“. „Ескозул“ е първоначалната разработка на Бордие (Bordier) и в последствие на други частници дори извън Куба, докато ние сме много внимателни откъде добиваме отровата. „Лабиофам“ продължават работата на „Бордие“ (Bordier), но с продукт, който е разреждане на отровата на скорпиона, за да се създаде хомеопатичния продукт „Видатокс“.

Официални източници най-вероятно ще ви кажат, че няма такова нещо като „Ескозул“, но фактите са други. „Лайфескозул“ правят доставка на продукта до вратата ви. След заплащането на сумата „Ескозул“ бива експедиран и доставен до 5 работни дни в пакет с охладител в него. Всеки случай се разглежда индивидуално и дозировката се определя в рамките на 24 часа от лекарски екип. Назначава се онколог, който работи дистанционно и наблюдава напредъка на случая.

Ще завърша със становището на екипа ентусиазирани учени и лекари, които работят в „Лайфескозул“:

„Ние никога не сме казвали, че „Ескозул“ е абсолютният лек срещу рак, но можем да кажем, че помага за подобряването на живота на страдащите от това заболяване и е реална алтернатива за борбата с него. През последните 8 години сме лекували хиляди пациенти, болни от рак. Резултатите варират от подобряване на качеството на живот до контролиране на болестта и следователно увеличаване на преживяемостта, далеч над очакваната. Тези резултати нямаше да са възможни без лечението и индивидуалното внимание, които се установяват от първия контакт между пациента и нас. От наша гледна точка всеки пациент е уникален и реакцията на организма му може да е различна
от тази на друг пациент със същия тип рак. Това ни кара да гледаме на пациента по един интегрален начин, където всички свързани фактори, трябва да се анализират, не само конткретното заболяване.“

Уточнение:
Несъмнено хомеопатичните лекарства работят. Но материалната субстанция има различни качества от разредената. Във 5Х или D разреждане резултатите може и да са по-различни, защото тогава лечението е „органно“ и съвсем материално. Клиничните изследвания, дали отлични резултати в борбата с рака, обаче, са правени с реалната отрова от син скорпион.

Важни връзки:

https://escozul-cuba.com/
https://www.facebook.com/lifescozul/

Disclaimer: Тази информация е предоставена само с образователни цели.

Dr. William D. Kelley–„the Gretzky of alternative cancer“

truthbreakdown

As true, blue Canadian, one of the most important questions I often ask is, „Who is the greatest hockey player of all-time?“  Some say Wayne Gretzky, others say Mario Lemieux, and others like Don Cherry say Bobby Orr.  I, myself waiver on the issue, but from a statistical standpoint, the clear champ is Gretzky.  He holds all the major records, including most goals/season 92, most assists/season 163, and most points/season 215.  Some say these will never be broken, and I am inclined to agree.

In my research on alternative cancer practitioners, I continually run into a guy named Dr. William Kelley.  Anyone who has had success in fighting cancer usually refers to him and usually adopts some level of his cancer protocol.   At the same time, many parts of Kelley’s cancer protocol are a bit „alternative“ even in the alternative world.  Kelley’s theories and methods went against conventional cancer protocols and were in some ways different…

View original post 7 569 more words

Kelley Metabolic Therapy

Д-Р УИЛЯМ КЕЛИ, ЕНЗИМИТЕ И РАКА

 

Историята започва доста отдавна, по времето на  Мария Кюри. През 1902 година ембриологът д-р Джон Биърд, по това време професор в университета в Единбург, представил своята „Унитарна трофобластна теория за рака“, която гласи, че панкреатичният ензим трипсин е главната защита на тялото срещу рака и ще е полезен в лечението му. Въпреки документацията и репутацията му – номиниран е за Нобелова награда през 1906 година за работата си в областта на ембриологията – повечето експерти в онкологията отхвърлили теорията му. Някои, обаче, заключили, че Биърд може и да е прав и започнали да прилагат панкреатичните ензими в лечението на пациентите си, често със забележителни резултати. Тези успехи провокирали разгорещени дебати, които продължили през цялото първо десетилетие на 20 век. През 1911 г. Биърд публикувал „Ензимното лечение на рака и неговата научна основа“ и изложил хипотезата си и десетилетията на проучвания с впечатляващи резултати. Макар книгата да срещнала много позитивни криткики, скоро била забравена покрай ентусиазма на научната общност около твърдението на Мадам Кюри, че радиацията е просто и нетоксично лечение на рака. Трябвало да минат годни, за да се установи, че това не е съвсем така, че радиацията не е ефикасна срещу всички видове рак и всъщност е доста токсична. Самата Мадам Кюри умряла от излагането си на уран.

Какво гласи теорията на д-р Биърд?

embrio

В началото беше… ембрионът.

В първите пет дни след формирането на човешкия ембрион, растящата маса клетки се разделя на два вида клетки – вътрешна клетъчна маса (ембриобласти), която ще стане ембриона, и външен слой клетки, наречени трофобласти, който по-късно ще образуват плацентата. Процесът е толкова сложен, че по-малко от половината развиващи се клетки еволюират до следващия етап.

Трофобластните клетки започват да прояждат вътрешния слой на матката, за да подготвят гнездото за ембриона. По време на тази агресивна инфилтрация, вътрешната клетъчна маса се организира в три зародишни пласта – ектодерма, ендодерма и мезодерма.

Ектодермата става на кожа, мозък и нерви. Ендодермата става обвивка на много органи като дробовете, червата, черния дроб и панкреаса. Мезодермата става на мускули, кръв, кости и размножителни органи. Процесът на образуване на органите включва интензивна миграция на клетки.

Всеки човек съдържа различен брой клетки, които не са завършили миграцията си и не са реализирали предназначението си. Те са „спящи“ клетки, пръснати из тялото. Когато те се активират от генетични фактори, околна среда, хранителен недостиг, започва да се формира туморна клетъчна маса, подобна на инвазивната трофобластна клетъчна маса. Тези пръснати „спящи“ клетки се държат под контрол от циркулиращи протеинови молекули, които възпрепятстват формирането им в маса. Но ако няма достатъчно такива патрулиращи малекули, „спящите“ клетки се разрастват и стават карцином.

Но да се върнем на ембриона.

Когато панкреасът на растящия ембрион се събуди за живот, ензимите, които той започва да произвежда, вкарват трофобластните „плацентни“ клетки в норма. Разгражда ги.

Тази теория е приложена на практика и онколозите съвременници на д-р Биърд инжектират трипсин в болните от рак, който все така бързо и организирано убива туморните маси.

Сто години след откритието на д-р Биърд, един зъболекар, д-р Уилям Кели, се разболява от рак на панкреаса и заплашен от безрадостната перспектива да умре до месеци, решава да приложи терапията с ензимите върху себе си.

Той, обаче, установява, че не е проблем, панкреатичните ензими да бъдат усвоявани през устата. Резултатът е налице! Кели оздравява!

След този невероятен личен успех той започва да лекува други заболели хора. Пише книга – „Един отговор

за рака“ (one-answer-to-cancer), която отново е толкова успешна, че хора, които започват да прилагат терапията, описана в нея, рязко се подобряват.

Кели установява още нещо. Че при едни хора е успешна вегетарианската диета и пълното суровоядство, а при други изключването на месото е равно на смърт. Това води до следващото откритие – за различните метаболитни типове. Генетичният метаболитен тип определя на каква хранителна диета трябва да бъде човек. Кели разработва тест от 3000 въпроса, който точно определя дали индивидът е вегетарианец, месояден или смесен тип със съответните подтипове.

Светът сега признава метаболитното типизиране. Водещи натуропати и холистични клиники успешно го прилагат, макар и в по-съкратен вариант, за третиране не само на рак, но и на други хронични състояния, като затлъстяването, например.

Да се надяваме, че скоро ще признае и ензимната терапия, спасила толкова раковоболни.

Очаквайте скоро Metabolic Typing Test на български и още подробности по ензимната терапия на д-р Кели

Блог в WordPress.com.

Up ↑