Дзен започва с цвете… Традицията разказва, че всяко цвете, което виждате, има мълчалив урок за преминаващия, стига да се заслушаме. Това е част от безсловесното предаване на познанието.
Моята Цветна церемония
В край на живота си Буда завел учениците си край едно езеро при планината Гридхакута и когато те насядали в кръг около него в очакване на беседа, той изтръгнал един цъфнал лотос заедно с корена и мълчаливо го поднесъл към тях.
Всички били озадачани, с изключение на Махакашяпа. Той бил разбрал…
Според някои корените, стеблото и цветът на лотоса символизирали съответно подземния, земния и небесния свят.
Според учителя Су Юн Буда искал да каже: „От калта на Самсара лотосът разцъфва чист и неопетнен. Преодолейте аза. Станете едно с цветето.”
След като закупих 38-те Бахови есенции, реших, преди да започна да ги препоръчвам и раздавам, първо да ги изпробвам върху себе си. Иначе казано, да ги докажа. Доказването на лекарствата е термин от хомеопатията, с която Баховата терапия несъмнено е дълбоко свързана. Историята започва през 1922 година, когато д-р Едуард Бах открил, че определени чревни бактерии са тясно свързани с някои хронични заболявания. Той изработил седем орални ваксини, станали известни като Седемте Бахови нозода. Постепенно д-р Бах открил, че определени личностни характеристики отговарят на дадения нозод и че отрицателните настроения или емоции са ключови за въпросните. След като се запознал с методите на Ханеман, той започнал да търси по-меки способи за изцеление, но вече на човека, а не на болестта.
Д-р Бах създава една завършена система, която съдържа 38 лекарства, изготвени от цветовете на растения и дървета, в тяхната есенциална форма.
Интересното е, че докато издирвал своите „лечители” по полята на Англия и Уелс, Едуард Бах преживявал и емоционалните състояния, които в последствие те изцерили.
Разликите между хомеопатичните лекарства и баховите есенции са няколко:
1. Баховите есенции не лекуват по закона на подобието, както хомеопатията.
2. За тях д-р Бах не счита, че е нужна сукусия
3. Те лекуват резултатите, а не причината. „Ефектите трябва да бъдат лекувани, защото те ни насочват към истинската причина.” Е.Бах
Емпиричното познание винаги е било най-ценно и като така, аз запретнах ръкави да се запозная с моите нови „лечители”. Текущо, приготвих на болен роднина от Алцхаймер една микстура, а на себе си дадох първо Кестенова пъпка, после Бял Кестен, Дива Ябълка (Киселица) и Дива Слива. (Разбирайте по отделно и през определен период от време) Междувременно започнах превода на „Дванадесетте лечителя и други растения” – окончателното издание на книгата на д-р Е. Бах, която той оставя като официално ръководство за изготвяне и работа с цветните есенции. Това е едно просто и разбираемо четиво, което не ни хвърля в дълбоките архетипни нива на несъзнаваното, но именно простотата му е ключът към успеха.
Но нека се върна на доказването… Всеки път експериментът завършваше с един и същи резултат: навлизане на тежка, гъста енергия през гръбначния стълб надолу към втора чакра. Какво беше това? Обезкуражението бавно си проправяше път. Може би трябваше да захвърля всичко? Но все пак трябваше да разбера каква е тази непозната енергия, която не влизаше в описанието на нито една потенция в хомеопатията от Х до СМ и LM1, нито пък на никоя тинктура. Така попаднах на един материал в интернет на Питър Тад. Преживяванията ми бяха твърде сходни с неговите описания на това, което той вижда като движение на енергията. Без да влизам в детайли, на бърза ръка му писах и от отговора му разбрах, че:
1. Баховите есенции са живи и затова имат давност или срок на годност.
2. Живата енергия, която ги обитава, е от елемента Огън.
3. Лекарствата запазват връзката си с този, който ги е произвел. Иначе казано, ако имаме някакво серийно производство или човек с ниска енергия, есенцията ще носи неговия активен отпечатък.
4. Някои практикуващи, за да не нараняват цветята (което откликва и на моята природа), само ги поливат с вода и с нея правят тинктурите.
С огромна надежда всичко това да е вярно, аз се хвърлих към следващия експеримент. Единственото цъфнало цвете в края на февруари в нашия двор е кокичето Galanthus nivalis.
Аз си харесах едно кокиченце, полях го с изворна вода и после водата я разредих със същото количество бренди и после… взех първата доза.
Бъди едно с цветето, бъди Nivalis!
Описание:
Първи ден: Mind: абсолютна, всепроникваща скромност, нито капка агресия, но остра реакция на всичко агресивно. Издържливост, будност.
Physical: цветето се разходи по двете ми раменни стави, една тазобедрена и една колянна. Лека болка – около 2 минути и после отшумява.
Втори ден: активиране на пета чакра – усещане за завихряне, чувство на радост и удовлетворение.
Както знаем, българският препарат Нивалин се предписва на страдащи от Алцхаймер, начални форми на деменция, симптоми на церебрална детска парализа, поливневропатии, радикулити, различни парези и т.н.
Дали постбаховият Nivalis ще даде същите добри показатели като Нивалина, това само времето ще покаже.
Малкият първак Nivalis доказа, че има значение дали цветето е живо или умряло и несъмнено, кой го е правил – дали енергията на ръката, приготвила лекарството, ще резонира с организма на този, който го приема.
Остават много въпроси, на които тепърва ще си отговаряме, но едно е ясно – растителното царство е готово да общува с нас, въпросът е дали ние сме готови да общуваме с него.
Ще завърша с уводните думи на самия Бах – „Тази система на лечение е най-съвършената такава, давана на човечеството в неговата жива памет. Тя има силата да лекува болестта, и в своята простота може да се използва в домакинството.”
И така, Приятели на Бах, нека посрещнем пролетта с едно ново, чисто женско и по женски мъдро занимание: изготвяне на Бахови есенции със собствени сили и собствена енергия!
ВЛЕЗТЕ 
Вашият коментар