Витамин B1 – една нова надежда за умствено изостаналите деца

Никой нищо не знае за сферата на добавките, но Националните институти по общественото здраве със сигурност знаят, че е нещо невъзможно.“ Рут Харел, Медикъл Трибюн, 1981 г.

Image result for thiamine

Озаглавих поста „нова надежда“, но какво ново има в едно откритие, датиращо отпреди 75 години? Но нали знаете кой е новият вестник – този, който не е четен. Затова нека отупаме прахоляка от тази стара-нова надежда и се отдадем на четенето.

Началото на Втората световна война е сензацията в новините, когато Рут Флин Харел прави първите си разследвания върху това, което тя нарича „суперхранене“. Докторатът й в колумбийския университет през 1942 г. е на тема „Ефектът от добавения тиамин върху ученето“, публикуван е от университета през 1943 г. и ще бъде последван от „По-нататъшни ефекти от добавения тиамин върху ученето и други процеси“ през 1947 г. Проучването й не е за обогатени или подсилени храни, „добавен“ означава „даден посредством таблетки“. През 1946 г., в статията си в „Журнал за храненето“ д-р Харел заявява, че „свободно добавения прием на тиамин подобрява множество умствени и физически умения у сирачета.“ Един репортер пише: „Беше проведен експеримент от д-р Рут Харел, който включваше 104 деа от 9 до 19-годишна възраст. На половината от децата беше давана таблетка витамин B1 (тиамин) всеки ден, а на другата половина беше давано плацебо. Тестът продължи 6 седмици. Посредством серия от тестове беше установено, че групата, получавала витамин, беше развила с 1/4 повече учебна способност от другата група.“ През 1956 Харел изследва „Ефектът от хранителния режим на майката върху интелигентността на детето“ и открива, че „добавките от витамини, давани на бременните и кърмещи майки“  увеличават коефициента на интелигентност на децата им на 3-4 годишна възраст.“

В началото на 1981 г. Харел и колеги публикуват проучване в „Процедури на Националната Академия на науките“, сочещо, че високи дози витамини подобряват интелигентността и образователното представяне в умствено изостанали деца, включително и на такива със Синдром на Даун.

Saul AW. The Pioneering Work of Ruth Flinn Harrell, Champion of Children. J Orthomolecular Med, 2004. Vol 19, No 1, p 21-26.

Може ли хранителните добавки да помогнат на умствено изостанали деца?

Изследователско проучване

На д-р Рут Харел, Рут Кап, Доналд Дейвис, Юлиус Пиърлес и Ленърд Равиц

За да проучим хипотезата,  че умственото изоставане частично се дължи на генетотрофични болести (болести, при които генетичният модел на пострадалия индивид се нуждае от извънредно захранване с един или повече нутриенти, така че когато недостизите бъдат запълнени, болестта има подобрение.), ние извършихме частично двойно сляп експеримент със 16 деца със забавено развитие в училищна възраст, на които бяха давани добавки или плацебо в продължение на 8 месеца. Добавките включваха 8 минерала в умерени количества и 11 витамина в относително големи дози. През първите 4 месеца 5 деца показаха повишаване на IQ със 5.0 – 9.6 пункта, в зависимост от проследяващия, докато 11 деца, получили плацебо, не показаха значителни промени. През следващия период на децата получили плацебо им бяха дадени добавки и те показаха средно покачване на IQ със 10.2 – доста значителен резултат. Три от петте деца, които и през двата периода бяха получили добавки, демонстрираха още по-голямо покачване на IQ за вторите 4 месеца. 3 от 5 деца със синдром на Даун показаха средно покачване на IQ със 10 до 25 единици и проявиха физически промени в полза на нормализиране. Други доказателства показаха, че при две деца имаше подобрение в остротата на зрението и повишаване на ръста, което доказва хипотезата, че умственото изоставане е генетотрофично по произход.

Преди около 30 години Уилямс и колегия формулират концепцията за генетотрофичната болест. Генетотрофичната болест е такава, при която, поради генетичната й природа, страдащият се нуждае от допълнително захранване с един или повече специфични нутриенти и при запълването на тези липси болестта бива избегната или състоянието значително подобрено.

Именно тази хипотеза е взета предвид, когато Г.С., дете с тежко умствено изоставане, е лекуван от една от главните проучващи темата. При първоначалния преглед пациентът е на 7 години, с памперс, не може да говори и IQ-то му е определено на 25-30. Ален изготвя режим с добавки, който родителите се съгласяват да приложат. Първите седмици няма значителни резултати, но след коригиране на дозите на някои от нутриентите, Г.С. изведнъж започва да се подобрява. След няколко дни започва да говори по малко, след седмици започва да се учи да чете и да пише, и започва да се държи като нормално дете. Когато е на 9 години вече чете и пише в основното училище, има средна напредналост в аритметиката и учителят казва, че хитрува и е активен. Кара колело и скейтборд, играе на топка, свири на флейта и IQ-то му е изчислено на 90. Оказва се, че след 7 години на лишение, Г.С. реагира на някои нутриенти в добавките по впечатляващ начин. На базата на забележителния отговор на Г.С. и на не толкова впечатляващите реакции на други деца, решихме да извършим контролно проучване на деца, класифицирани като умствено изостанали (с IQ по-малко от 70).

Експериментално

План. Ален умира през 1977 г. От нейните записки и от лабораторните записи в нашата собствена картотека, стана видно, че субектите й, дали положителен умствен отговор, са тези, получили добавки, подобни на тези на Г.С. Решихме да дадем и на нашите субекти тези добавки, състоящи се от 11 витамина и 8 минерала, както е изложено в таблицата.

Дневни дози на витамини и минерали (в шест таблетки)

Витамин А палмитат – 15 000 IU

Витамин Д (холекалциферол) – 300 IU

Тиамин мононитрат – 300 мг

Рибофлавин – 200 мг

Ниацинамид – 750 мг

Калциум Пантотенат – 490 мг

Пиридоксин Хидрохлорид – 350 мг

Кобаламин – 1000 мг

Фолиева киселина – 400 мг

Витамин С (аскорбинова киселина) – 1000 мг

Витамин Е (смесени токофероли) – 600 IU

Магнезиум (оксид) – 300 мг

Калциум (карбонат) – 400 мг

Цинк – 30 мг

Манган (глюконат) – 3 мг

Мед (глюконат) – 1,75 мг

Желязо (ferrous fumarate) – 7,5 мг

Калциев фосфат – 37,5 мг

Йодид (KI)– 0,15 мг

Решихме да включим в програмата така, както често пъти е правила и Ален, допълнителен щитовиден хормон за децата, които се счете, че имат нужда. Всички субекти, с изключение на един, се оказа, че са в недостиг на щитовиден хормон според метода на Барнс (сутрешна температура под мишницата под 36,6). Щитовиден хормон бе назначен и на контролната група и на експерименталната, с изключение на две деца, чиито родители отказаха тази част от програмата. Всички родители бяха помолени да ограничат приема на децата си на по-малко хранителни, сладки храни и газирани напитки, и да ми дават обилни количества плодове и мляко.

Изследването се състоя от два 4-месечни експериментални периода. През първия период едната група субекти получи добавки, а другата – плацебо. През втория период и двете групи получиха добавки.

….

Субектите

22 умствено изостанали деца, живеещи във или близо до Норфолк. 1/3 от тях бяха със синдром на Даун, другите не бяха класифицирани. Нито едно не беше с микроенцефалит.  6 деца отпаднаха през първите 4 месеца основно поради нови назначения на семействата им, които бяха военни.

Резултати

По отношение на ръст и тегло

През първите 4 месеца субектите от група 1, получила добавки, имаха увеличаване на ръста два пъти повече от група 2, получила плацебо. Промените в теглото бяха незначителни.

Острота на зрението

2 от 4 субекта, които носеха очила, бяха посъветвани от офталмолог да ги махнат след приключването на експеримента. Едно дете (С.Р.), на 9 години, със Синдром на Даун, беше с наскоро открито перде, малко преди началото на експеримента. На интервал от 6 седмици, С.Р. беше преглеждана от офталмолог за прогресия на пердето. След 8 месеца, към края на проучването, той докладва, че състоянието й е стабилизирано, няма влошаване и прогресия, както се случва при повечето случаи на перде. Това заключение отговаря на по-ранни открития за хора и животни, че катаракта може да се предотврати или забави с хранителни добавки.

Подобрения при Синдром на Даун

Децата със Синдром на Даун бяха единствените, в чиято външност настъпиха забележителни промени. Тези промени бяха видими за изследващия, родителите и фотографите, които заснемаха различните етапи на проучването. При три от децата се преустанови натрупването на течност по лицето и крайниците.  Най-високото IQ сред тях бе на Л. А. след 8 месеца добавки – 25.

Други ефекти

Няколко други деца напреднаха значително в училище. Напр., Дж. Б., която при началото на проучването можеше да казва само „мама“ и „чао“, след 8 месеца добавки можеше да казва наизуст Клетвата за вярност и да чете буквара за първи клас. Две деца бяха прехвърлени от програми за бавно развиващи се деца в нормални училищни паралелки по препоръка на учителите си. Не е съобщавано за странични ефекти.

Дискусия

Концепцията за генетотрофичната болест доведе до това изследователско проучване. Според тази концепция, много видове заболявания може да се причиняват от генетично детерминирани недостизи, които могат да се предотвратят или поне да се подобрят от допълнителен прием на един или повече нутриенти. Има няколко добре познати генетични болести, които са генетотрофни по природа, особено няколко болести, които откликват добре увеличен прием на B6 или на витамин D или неговите метабилити.

Макар никой от нашите 15 субекта, получили добавки,  да нямаше впечатляващите резултати на Г.С., и да са нужни допълнителни проучвания, нашето изследователско двойно-сляпо проучване подкрепя хипотезата, че умствените изостаналости са частично генетотрофични по природа и приемането на добавки може значително да подобри IQ-то и функционалността на сериозно изостанали деца. Всичките ни субекти, които вземаха добавки, показаха подобрение, понякога драматично и изненадващо за учителите и другите специалисти, които работеха с тях. Ако нашите открития бъдат подкрепени с по-нататъшни експерименти, те дават нова надежда за подобряването на живот на умствено изостаналите деца, които са 3,2% от нашето население.

Администрирането на няколко лекарства едновременно, известно като „shotgun approach“ е несигурна процедура. Администрирането на няколко нутриента едновременно не бива да се бърка с този подход поради научния факт, че повечето нутриенти често пъти работят синергично, в екип, за да осигурят по-добър метаболизъм.

Тук можете да намерите целия доклад:

Thiamin

Реклами

Не ваксинирайте без витамин С

Не ваксинирайте без витамин С
от Хелън Соул Кейс

(OMNS, 22 октомври 2015 г.) Съпругът ми и аз избрахме децата ни да бъдат ваксинирани. Мислим, че някои имунизации са полезни. Не сме съгласни с други, но законът не е създаден по такъв начин, че лекарите и родителите да могат да вземат заедно решения какви конкретни ваксини да получават децата. Само след наше продължително настояване педиатрите разделяха даването на приемите. В противен случай децата ни щяха да бъдат изложени на седем болести в едно. И освен ако детето ви няма сериозна медицинска причина да не получи конкретна ваксина, като например алергия към определени съставки на ваксината, или има компрометирана имунна система, е малко вероятно лекарят да разреши медицинско освобождаване. Така че в много случаи трябва първо да се появи реакция и само тогава детето може да бъде освободено от по-нататъшни дози от определена ваксина. Това е като поставяне на светофар на опасно кръстовище само след като хората са сериозно пострадали. На този етап сме на принципа „стрелба на месо“. Като игра на опит и грешка – чакаш и гледаш. Това не е достатъчно надеждно и затова аз давам на децата си витамин С, и то в големи количества.

Витамин С и реакции на ваксината
На петнадесет месеца, часове след като получи две ваксини за четири болести, DPT (дифтерия, коклюш и тетанус) и Hib (Haemophilus influenzae тип b), дъщеря ми започна да пищи, да пада и залита с неконтролируеми движения, и температурата й дотигна 39,7 градуса на живачния термометър. Знаейки, че в големи дози, витамин С е антипиретик (сваля температурата), освен че е антибиотик, антивирусен и антитоксин, (1) действах бързо и овладях температурата с много големи дози аскорбинова киселина и калциев аскорбат, или буфериран витамин С, до чревна толерантност и хладка баня. Достигайки чревна толерантност, тя вече не пищеше и некоординираните движения се преустановиха. На първия час температурата спадна с един градус; на втория час с още един градус. През останалата част от вечерта треската й се движеше около 37,7.
– Когато това се случи с вашето дете, рисковете са 100 процента. – Барбара Лоу Фишър, Национален информационен център за ваксини

Силната й реакция не беше записана в медицинския й картон от нейния лекар. Беше отразена като „обаждане по телефона в последните часове на следобеда, с треска“ – с изписване на грешки и всичко останало. Нито един от другите й симптоми не е записан. По време на обаждането ми се препоръча да дам тиленол (ацетаминофен), особено ако температурата й е над 38,3 градуса. Виждайки, че нейната е под 38,3, я сложих да си легне и продължих да наблюдавам температурата на всеки час. Треската й варираше с приема на витамин С, затова продължих да давам редовни дози (250-500 мг на всеки два часа), и държах тиленола под ръка за всеки случай. На следващата сутрин температурата й се нормализира и тя отново беше нормално щастливо малко момиченце. Докато леката треска показва, че естественият имунен отговор на организма е в добро състояние и се бори с ваксините, висока треска, която ескалира по време на ваксиналната реакция е много сериозно нещо и трябва да бъде свалена веднага. Ацетаминофенът може да направи това, какно и високите дози витамин С. Ние го видяхме на практика.

Щяха да минат години, преди да ни кажат коя ваксина е виновна за тежката реакция на дъщеря ни на петнадесетмесечна възраст. Третият й, и се надявам, последен, педиатър, въз основа на подробния ми писмен запис за тежката й реакция (единственият запис, който имахме), определи, че се дължи на компонента на коклюш в DPT.

Витамин С прави ваксините по-безопасни и по-ефективни
Вярвам, че всеки лекар трябва да казва на родителите да дават на децата витамин С по време на ваксинации. В допълнение към антитоксичните свойства на витамин С, (например способността му да „неутрализира токсичния характер на живака във всичките си химични форми“), д-р Томас Е. Леви казва, че „има друга непреодолима причина да направим витамин С неразделна част от всеки ваксинационен протокол: Витамин С е документирано, че увеличава реакцията на антителата на имунната система.Тъй като целта на всяка ваксинация е да стимулира максимален отговор с антитела към антигените на ваксината, като същевременно причинява минимално или никакво токсично увреждане на най-чувствителните от ваксинираните, няма причина от медицинска гледна точка витамин С да не се включва като част от всички протоколи за ваксиниране.“ (2)

Преди повече от четиридесет години, д-р Арчи Калокеринос установява, че даването на витамин С на бебета е спряло смъртността им от усложнения при инокулациите. (3) Преди повече от четиридесет години, д-р Фредерик Р. Кленер препоръчва деца под 10 години да приемат „поне един грам [1000 мг аскорбинова киселина] за всяка навършена година живот“ (4). При подготовката за имунизации д-р Леви препоръчва „Деца под 10 килограма може да се приемат 500 mg дневно в плодови сокове, докато деца между 10 и 20 килограма може да приемат от 500 до 1 000 mg на ден в разделени дози. По-големите деца могат да приемат 1000 mg дневно на година живот (5000 мг за 5-годишно дете, например в разделени дози). „(5) Болно дете или страдащите от ваксинални нежелани реакции ще имат нужда от много повече.“ В идеалния случай витамин С трябва да се дава преди ваксинацията и да се продължи след това „За оптимална стимулация на антителата и защита от токсините, най-добре е да се направи дозировка три до пет дни преди ваксинациите и да се продължи поне 2 до 3 дни след това. Дори еднократна доза витамин С в диапазона на приемите, посочени по-горе, непосредствено преди ваксинацията, все още може да има значителен ефект, неутрализиращ токсините, и стимулиращ ефект за произвеждане на антитела. Просто още по-добра вероятност за постигане на положителен резултат би имало ако се удължат периодите на прием преди и след ваксинация. „(6) Що се отнася до вида на витамин С, което да се дава на малките, нашите деца понасят добре смес от около 80% аскорбинова киселина на прах, буферирана със 20% калциев аскорбат на прах, добавени към любимия сок. Когато бяха кърмачета, им го давахме с капкомер.

„По време на активната ми педиатрична практика щеше да е толкова добре да знаех това, което знам сега за способността на витамин С значително да променя страничните ефекти от ваксинациите. Температура от 39,4 ме притесняваше много по-малко от писъци и нестабилност, които са маркери на мозъчното дразнение. “ – д-р Ралф Кембъл

Даване на витамин С преди, по време и след ваксинации

Децата ми пият витамин С всеки ден и винаги са пили. Сега, при подготовката за ваксинации, те получават множество редовни дози витамин С преди, по време (да, точно в кабинета на лекаря) и в продължение на седмици след администрираните имунизации. На това ни научи опитът и реакцията на дъщеря ни към ваксината. Макар да й бяхме давали витамин С, не бяхме толкова усърдни в честотата и навременното дозиране при ваксинацията. Мислехме, че правим достатъчно. Но както много хора разбират, това, което според тях е „много“ витамин С, не винаги е достатъчно витамин С. Вземате достатъчно, за да свършите работата.

За да избегнем реакциите на ваксината и нежеланите странични ефекти от тях дни преди, в деня и дни след ваксинацията, даваме на нашите деца достатъчно витамин С, докато стигнат до точката на насищане. След имунизациите имунната им система се нуждае от цялата помощ, която може да получи. Може да се наложи да получават C на всеки час, докато не получат газове – разяснителен знак, че количествата С са адекватни. Целта е да стигнат до точката непосредствено преди „чревна толерантност“ или така наречените разхлабени черва. Например, за 4-годишната ни дъщеря, започваме сутринта със сравнително голяма натоварваща доза, около 2000 мг, след което й даваме 1000-2000 мг на всеки два часа през целия ден. Изчакваме да получаване на къркорене или меки, разхлабени изпражнения. Щом достигнем тази точка, намаляваме дозата. Продължаваме да даваме C, но по-малко. На следващия ден го правим отново.
Учудващо, в деня и няколко дни след последната ваксинация на четиригодишната ни дъщеря – първата след тежката й реакция преди години, тя спокойно понесе 15 до 20 грама, което е 15 000 до 20 000 милиграма витамин С във всеки един от тези дни. Изобщо не реагира на ваксинацията. Нямаше подуване. Нямаше треска. Намяше зачервяване. Нищо. Беше щастлива. Ние бяхме щастливи. Това може да звучи като много C за дете, което тежи само 15 кг, но свърши работата. Може би вашето дете няма да има нужда от толкова много.
Ще се изненадате колко витамин С може да понесе едно 3-месечно бебе след няколко ваксинации. Аз бях изумена. Не допускаме децата ни да получават диария и да се дехидратират, но искаме да имат достатъчно витамин С, колкото е необходимо на телата им, за да се справят с болест или имунизационни странични ефекти. Тъй като газовете се появявят преди разхлабените черва, това е полезен индикатор. Ако се достигне до чревна толерантност и изпражненията станат чести или течни, или, както е при кърмачетата, чести и зеленикави на цвят (тъй като те винаги са леко течни), намалявахме честотата и приемите, но продължи да даваме редовно, увеличавайки честотата и дозата нагоре и надолу, според ситуацията. Това отнема малко практика, но ние знаем, че не вредим на децата ни с допълнителните количества C. Това е много, много безопасен витамин.
Витамин С работи
Витамин С е невероятно безопасен и ефективен. Ние сме съвсем спокойни, давайки и на двете си деца високи дози С. По-големите и едри деца могат да понасят повече С, а по-малките не толкова. Насищането се превръща в полезен индикатор за това колко може да поеме детето ви.

Не смятам, че е справедливо да се ваксинират деца без приеми на витамин С. Също така не смятам, че е справедливо да се оставят да придобиват естествен имунитет чрез излагане на болести без витамин С. Винаги давайте С. Що се отнася до количеството, когато се съмнявате, давайте повече.

Д-р Леви е убеден в безопасността на витамин С. Той казва: „Освен при индивиди с доказана значима бъбречна недостатъчност, витамин С е може би най-безопасното от всички хранителни вещества, които могат да бъдат давани.“(7) Преди повече от четиридесет години д-р Робърт Ф. Каткарт, открива, че при достигане до чревна толерантност, витамин С приключва заболяването по-бързо. (8) Нито едно от децата ни все още не е стигало до антибиотик. Вместо това използваме витамин С.
За всеки родител, загрижен за реакциите от ваксините и нежеланите странични ефекти, информацията за витамин С трябва да осигури реално спокойствие. На нас ни осигурява.

(Хелън Соул Кейс е автор на „Терапия с витамин С за здравни проблеми при жените“ и съавтор на „Зеленчукови сокове за всички“.) Част от тази статия са извадки от новата й книга „Витамини и бременност: Истинската история: вашето ортомолекулно ръководство за здрави бебета и щастливи майки“, с разрешение на Basic Health Publications, Inc.)
References:
1. Orthomolecular Medicine News Service. „Antibiotics Put 142,000 into Emergency Rooms Each Year. U.S. Centers for Disease Control Waits 60 Years to Study the Problem.“ (Oct 13, 2008.): http://www.orthomolecular.org/resources/omns/v04n14.shtml(accessed Oct 2015). Also: Saul, A. W. „Notes On Orthomolecular (Megavitamin) Use of Vitamin C.“ http://www.doctoryourself.com/ortho_c.html (accessed Oct 2015).
2. Levy, T. E. „Vitamin C Prevents Vaccination Side Effects; Increases Effectiveness.“ Orthomolecular Medicine News Service (Feb 14, 2012): http://orthomolecular.org/resources/omns/v08n07.shtml (accessed Oct 2015).
3. Kalokerinos, A. Every Second Child. Thomas Nelson (Australia) 1974.
4. Klenner, F. R. „Observations on the Dose and Administration of Ascorbic Acid When Employed Beyond the Range of a Vitamin in Human Pathology.“ Journal of Applied Nutrition, 1971, Vol. 23, Nos. 3 and 4, pp. 61-87. http://www.doctoryourself.com/klennerpaper.html (accessed Oct 2015).
5. Levy, T. E. „Vitamin C Prevents Vaccination Side Effects; Increases Effectiveness.“ Orthomolecular Medicine News Service (Feb 14, 2012): http://orthomolecular.org/resources/omns/v08n07.shtml (accessed Oct 2015).
6. Ibid.
7. Ibid.
8. Cathcart, R. F. Vitamin C, titration to bowel tolerance, anascorbemia, and acute induced scurvy. Medical Hypotheses, 1981 7:1359-1376. http://www.doctoryourself.com/titration.html (accessed Oct 2015).

Медицината с хранителните добавки е Ортомолекулярна Медицина
Ортомолекулярната медиина използва безопасна, ефективна нутриционна терапия, за да се бори с болестите.

За повече информация: http://www.orthomolecular.org

За безплатно абониране за OMNS (Orthomolecular Medicine News Service): http://www.orthomolecular.org/forms/omns_subscribe.shtml

Към архива на OMNS http://orthomolecular.org/resources/omns/index.shtml?fbclid=IwAR0xiZUQKZIHIBrUpmnMNyDjBnERk_7ipQ-siopV3pleYgompiGQx-Hw2L4

Преводачът на материала и админ на „Влезте“ лично прилага високи дози Витамин С като част от личната си терапия по време на вирусни инфекции (18 грама витамин С на ден при вирусна гнойна ангина и 8 грама на ден за вируса, който върлува в момента)

Блог в WordPress.com.

Up ↑