The flu dragon

Настинки, вируси, грипове… или когато драконът размаха опашка

Всяка година, откъм края на октомври и средата на ноември, надига глава Драконът на ОВИ (остри вирусни инфекции). По телевизията започват да се явяват симпатични лекари, които ни обясняват колко точно щама да чакаме тази зима, дали това, което се задава, е грип или вирус… и колко е голяма разликата между тях; зачестяват реклами за противогрипни ваксини, тече обичайната подготовка за зимните епидемии.
Ако се придържаме към метафората за дракона, то той се разбужда, прозява се и изригва първата си струя огън, за да зачисти наслоилите се шлаки в психиката, които, ако останат, ще се хронифицират и ще ни мъчат дълги години. В този смисъл острите вирусни инфекции са наш приятел. Щом сме се разболели, това означава, че имаме достатъчно жизнена сила да правим остри състояния, и отново, имаме шанса да се поучим от болестта си и да поумнеем.
Как става това? Зад всяко болестно състояние има едно защо. Нещо се е случило, което е определило състоянието ни на Rhus-tox или Bryonia, или Pulsatilla.
Картината на лекарството е в ДЕЙСТВИЕТО.
Преди 11 години, когато дъщеря ми, едва проходила, се разболя тежко, хомеопатът, след като изслуша подробното ми описание на симптомите, зададе един кратък въпрос: „Какво се случи, преди да се разболее детето?” Естествено, аз веднага се сетих, казах му, той предписа лекарството и детето оздравя – горе-долу така, както го разказах. Понеже въпросният хомеопат си криеше лекарствата, аз така и не разбрах кое е то, съответно и е излишно да пояснявам каква е била причината. Но този случай от тогава до ден днешен е неизменно правилен: най-важният въпрос, който ще счупи кода на заболяването, е „Какво се случи?” Събитието е знаково за еволюцията на индивида и цялото.
Представете си, че умира кучето ви. Естествено, приемате нещата тежко, поплаквате си, тъгувате за стария другар… Месец по-късно се разболявате, хрема, кашлица, температура… лежите в леглото и не можете да станете. Лекарството, което ви вдига още след първия прием е Ignatia.
Друг случай. Работите тежка физическа работа. Буквално до посиняване. Не се спирате за почивка, не се храните – и така до късна вечер. Два дена по-късно се разболявате – хрема, прострация, треска… Знаете как е. Лекарството на деня е Rhus-tox.
И още… Имате проект за нова работа. Изпълнени сте с изключителна радост и вълнение. Не усещате хладния въздух, който ви лъхва вечерта, когато излизате навън. Преливате от трепетни емоции по радостната вест. На другия ден сте болни. Лекарството, което по магичен начин изгонва ужасната ви хрема и тежкото неразположение е Gelsemium.
Понякога симптомите на настинката или вируса толкова си приличат, че няма как да ги различите. Тогава винаги поглеждайте назад – какво непосредствено предхожда разболяването. Едно незачитане в работата през деня, една проява на неуважение, може да доведе до ситуация „буря в чаша вода” – лекарството е Chamomilla!
Проблемът не е в ситуацията, а в това как ние реагираме на нея. Тази реакция е това, което ни разболява. Тя ще определи и кое лекарство е верният симилиум.

Разбира се, има ситуации, които са „епидемични”, както ги нарича Р. Шанкаран в „Духът на хомеопатията”, „тъй като епидемията се дължи на интензивно вълнуваща причина, която може да причини подобен ефект у голяма част от населението. Те (епидемиите) влияят по един и същи начин на повечето човешки същества, независимо каква е природата им.” При тези случаи говорим за генус епидемикус на грипа, т.е. лекарството, което най-често решава случаите на заболяване. Напр., когато икономическата криза достигна Европа, генус епидемикус на грипа въпросната зима беше Bryonia – лекарство, което се тревожи за финансовото си състояние и бизнеса.
Преди няколко години, генус епидемикус на грипа, или още „ключът от бараката” беше Aconite – тогава успях да помогна на три различни семейства (с различни генетични разположения), изварявайки стари шишета поради липса на стерилни и отсипвайки от моето шишенце с Aconite. Де факто съм правила разреждане по Корсаков.
Грипните епидемии, бидейки остри миазматични болести, чистят общи предразположения, изплуващи от колективното несъзнавано.
Когато вълната на заболяемост е най-висока, тогава най-често работещите лекарства вече са ясни, но първите заболели често пъти са като пионери в областта.

Един любопитен факт: Ханеман съветва: „От друга страна, Nux Vomica, в еднократна доза, и то възможно най-малката, често премахва болестта хомеопатично за няколко часа.“ (Предписанието определено работи и за днешните епидемии)
Ето и мнението на д-р Юнан, именития хомеопат от Калкута: „АКО ИМА НЯКАКВО ПРОФИЛАКТИЧНО ЛЕКАРСТВО СРЕЩУ ИНФЛУЕНЦА, ТО Е NUX VOMICA, ДОРИ И В НАЙ-МАЛКИТЕ ДОЗИ.” (виж целия материал на д-р Батия в Енциклопедия Хомеопатика за „Influenza and its homeopathic treatment”)

Добри описания на картини на лекарства можете да намерите тук.