Talking Tai Chi with Teapotmonk

ДА ГОВОРИМ ЗА ТАЙ ЧИ С МОНАХА ЧАЙНИК

Talking Tai Chi

Еп.3 За какво да гледаме на курса по Тай Чи

Здравейте всички и добре дошли на „Да говорим за Тай Чи” с Монаха Чайник. Тук ще разглеждаме многото променящи живота практики, които започват с изучаването на Тай Чи, в това число даоизма, технологиите, преподаването и понякога тофуто. Добре дошли в тазседмичния епизод, където задаваме простичкия, но изненадващо сложен въпрос: „Какво се случва на курс по Тай Чи?” Краткият отговор е, че на курс по Тай Чи човек се учи на Тай Чи. Но съдържанието на тази опитност варира в зависимост от школите и учителите дотолкова, че книгите и сайтовете и дивидита, препоръчващи една версия пред друга, един стил пред друг, не ни помагат бог знае колко. Това, което действително помага е не колко знаете за Тай Чи, а колко знаете за себе си. Нека ви обясня. Това, което за един е меко, за друг е твърдо. Това, което за един е бавно, за друг е бързо. Моето куче, например, тича доста бързо, но ако го поставя редом до хрътка, много прилича на костенурка. Мислим костенурката за бавна, но ако я поставите редом до охлюв, имате едно бързо същество с черупка. Можем да продължим в същия дух. Ходил съм на курсове за начинаещи с прекомерно усложнена структура дори за мен. Но за учителя те са самото въплъщение на простотата. Ходил съм на курсове за напреднали, където сме правили малко повече от първите две минути на кратката форма и едно дихателно упражнение. Нищо не се казва, всичко тече плавно, няма такова нещо като абсолютизми и сигурни постановки. Трябва да се научите да приемате обучението такова, каквото ви се падне. По тази причина винаги е най-добре да отидете на една предварителна тренировка, преди да се запишете или посветите на доживотно ученичество в най-шумната школа с най-голям бюджет за реклама. Намерете къде са най-близките до вас клубове, защото географията винаги ще бъде голям проблем. Посетете всеки един от тях, представете се, кажете, че сте там само да гледате или се присъединете, ако ви поканят, но вижте какво мислите и какво чувствате. Какво търсите? Извадете си тетрадката и химикалката и си нахвърлете тези няколко точки: Повечето курсове структурно са доста сходни. Започват със серия от движения и упражнения, които ви запознават с основните аспекти на Тай Чи. Например, загряването обикновено включва движения, които логично загряват тялото. Те карат мускулите да се задействат, подобряват гъвкавостта и култивират осъзнатост на напрежението в тялото. Това е основата. Без нея на курса, вие просто ще практикувате поредното бойно изкуство. Може да са последвани от упражнения за визуализиране, специфични дихателни упражнения или заучавания на определени техники и сглобки на формата, някои индивидуални упражнения или такива с партньор. Приготвили ли сте си химикалката, защото следващото е важно? Инструкторът при повече късмет не само ще показва тези упражнения на курсистите, но ще гледа как усвояват движенията, кой се мъчи, кой спринтира напред и дали целта на всяко упражнение е правилно асимилирана. Това е важно. Ако инструкторът работи с гръб към всички курсисти и позира пред огледалото, тръгвайте си. Трябва ви някой, който знае как да вижда, как да наблюдава и как да следи. Вие не плащате за DVD изпълнение, плащате за курс. Много е вероятно в курса ви да има сектор, където се преподава формата. Кратка форма, дълга, стара, нова, с меч, с ветрило, няма значение как се казва или коя версия учите, важното е как учителят подпомага усвояването на тази форма. Дали позицията се показва два пъти и после ви оставят да я усвоявате, или има срив и после помощ? Има ли напреднали курсисти, които да ви насочват? Има ли възможност да задавате въпроси, да помолите за още едно показно, да помолите за обяснение на контекста или приложението? Формата е важна част на всички курсове, но начинът, по който я учим е фундаментален. Всъщност начинът, по който я учим е доста фундаментален за всички аспекти от живота. Това, което искам да кажа е дали творите своите възможности или просто ги копирате. За какво говоря В самото начало вие започвате да следвате движенията на учителя си. Всъщност подражавате. Искате да се движите и да изглеждате точно като учителя си. Нормално е. Всъщност дори може да искате да сте учителя си. Учителят ви може да окуражи това, като например продава свои постери с автограф или може да е някоя смела жена и да ви окуражава да намерите собствения си път. Но в дългосрочен план вие ще трябва да пуснете и да се разделите с тази идея за подражание и да се научите да интернализирате моделите, така че накрая да пресъздадете версия, уникална и за вас. Това е важно. Освен това е и много спорно, но аз все пак ще го кажа. Всички сме създадени физически различни, всички сме индивиди с лични предпочитания, навици, физически и емоционални спомени. Не можем просто да копираме и пействаме нечия друга сложна структура в нашата, независимо колко много искате да го направите. Накрая ще трябва да намерите и интерпретирате свой собствен начин на движение. Но за това ще говорим в един по-нататъшен епизод за философията и музиката. Да се върнем на курса. За да завършим, има секции, които често следват формите: някои може би са работа с партньор, за отстъпване и полепване като бутащи ръце, рутинни и т.н., и т.н. Някои ще разгледам по-отблизо другата седмица.
Това представлява курсът по Тай Чи. Един с малко повече медитация, друг с малко повече спаринг, всеки курс с разликите си. Но всичко, което ви разказах, беше от гледна точка на учителя. Попитайте някой ученик и ще получите съвсем различен отговор. Запишете си това в тетрадките. „Да си поговоря с учениците, не само с учителя.” При повече късмет те ще ви дадат подробна информация, ще говорят за нарастващо самочувствие, приемане, развиване на умения, координация и компетентност. Но ако не го сторят? Ами ако сте попаднали на ученик, който се изкушава да се откаже или често отсъства от тренировки? И това са хора, които трябва да разпитате. Каква е била тяхната опитност? Какво те мислят, че се прави в курс по Тай Чи? Може би са изпитали неудобство, унижение, неадекватност, непохватност. Ако това е отговорът, отново премислете избора си за този конкретен курс. Сет Годин веднъж писа, че ако сте отишли на негова лекция и ви е доскучало, грешката е била негова. Като учител, ако някой се е почувствал неловко, странно или неспособен да участва на моята тренировка, смятам, че грешката е моя. Това ме насочва към края – учителят. Добре огледайте учителя. Гледайте степента на общуване между учителя и курсистите. Колко време той или тя говори? Колко време… той или тя слуша? Има ли атмосфера на дисциплина или на игра? Учителят муси ли се, мръщи ли се, или се смее и усмихва? Схващате ли, не е въпрос да разберете Тай Чи, а да разберете себе си.
Това е всичко за днес в „Да говорим за Тай Чи”. Другата седмица ще изследвам поемането и отстъпването, и полепването – малко реални действия. Вие ще си приготвите тиксо и бурканче с лепило.
Това съм аз, Монахът Чайник. Благодаря за вниманието. Между другото, тази седмица наново редактирах „Късата форма във фотоси” (pdf), която можете да намерите на сайта ми. За онези от вас, които ентусиазирано търсят визуална репрезентация на позициите и са се уморили от шумния ми монолог, можете да си вземете безплатно и тихо копие от тази прекрасна, малка е-книга, като щракнете върху падащия панел “Free Stuff” на teapotmonk.com

За алтернативен поглед върху вътрешните изкуства посетете teapotmonk.com за спорни публикации, разпалени дискусии, проникновени интервюта и линкове към двата класически текста за Тай Чи: „Manual of Bean Curd Boxing” и разбира се „This is Tai Chi – 50 essential questions and answers”.
Ако имате коментар или предложение, изчуруликайте ми на @beancurdboxer или ми пишете на beancurdboxer@gmail.com

06.02.2012 г.

Advertisements