Не ваксинирайте без витамин С
от Хелън Соул Кейс

(OMNS, 22 октомври 2015 г.) Съпругът ми и аз избрахме децата ни да бъдат ваксинирани. Мислим, че някои имунизации са полезни. Не сме съгласни с други, но законът не е създаден по такъв начин, че лекарите и родителите да могат да вземат заедно решения какви конкретни ваксини да получават децата. Само след наше продължително настояване педиатрите разделяха даването на приемите. В противен случай децата ни щяха да бъдат изложени на седем болести в едно. И освен ако детето ви няма сериозна медицинска причина да не получи конкретна ваксина, като например алергия към определени съставки на ваксината, или има компрометирана имунна система, е малко вероятно лекарят да разреши медицинско освобождаване. Така че в много случаи трябва първо да се появи реакция и само тогава детето може да бъде освободено от по-нататъшни дози от определена ваксина. Това е като поставяне на светофар на опасно кръстовище само след като хората са сериозно пострадали. На този етап сме на принципа „стрелба на месо“. Като игра на опит и грешка – чакаш и гледаш. Това не е достатъчно надеждно и затова аз давам на децата си витамин С, и то в големи количества.

Витамин С и реакции на ваксината
На петнадесет месеца, часове след като получи две ваксини за четири болести, DPT (дифтерия, коклюш и тетанус) и Hib (Haemophilus influenzae тип b), дъщеря ми започна да пищи, да пада и залита с неконтролируеми движения, и температурата й дотигна 39,7 градуса на живачния термометър. Знаейки, че в големи дози, витамин С е антипиретик (сваля температурата), освен че е антибиотик, антивирусен и антитоксин, (1) действах бързо и овладях температурата с много големи дози аскорбинова киселина и калциев аскорбат, или буфериран витамин С, до чревна толерантност и хладка баня. Достигайки чревна толерантност, тя вече не пищеше и некоординираните движения се преустановиха. На първия час температурата спадна с един градус; на втория час с още един градус. През останалата част от вечерта треската й се движеше около 37,7.
– Когато това се случи с вашето дете, рисковете са 100 процента. – Барбара Лоу Фишър, Национален информационен център за ваксини

Силната й реакция не беше записана в медицинския й картон от нейния лекар. Беше отразена като „обаждане по телефона в последните часове на следобеда, с треска“ – с изписване на грешки и всичко останало. Нито един от другите й симптоми не е записан. По време на обаждането ми се препоръча да дам тиленол (ацетаминофен), особено ако температурата й е над 38,3 градуса. Виждайки, че нейната е под 38,3, я сложих да си легне и продължих да наблюдавам температурата на всеки час. Треската й варираше с приема на витамин С, затова продължих да давам редовни дози (250-500 мг на всеки два часа), и държах тиленола под ръка за всеки случай. На следващата сутрин температурата й се нормализира и тя отново беше нормално щастливо малко момиченце. Докато леката треска показва, че естественият имунен отговор на организма е в добро състояние и се бори с ваксините, висока треска, която ескалира по време на ваксиналната реакция е много сериозно нещо и трябва да бъде свалена веднага. Ацетаминофенът може да направи това, какно и високите дози витамин С. Ние го видяхме на практика.

Щяха да минат години, преди да ни кажат коя ваксина е виновна за тежката реакция на дъщеря ни на петнадесетмесечна възраст. Третият й, и се надявам, последен, педиатър, въз основа на подробния ми писмен запис за тежката й реакция (единственият запис, който имахме), определи, че се дължи на компонента на коклюш в DPT.

Витамин С прави ваксините по-безопасни и по-ефективни
Вярвам, че всеки лекар трябва да казва на родителите да дават на децата витамин С по време на ваксинации. В допълнение към антитоксичните свойства на витамин С, (например способността му да „неутрализира токсичния характер на живака във всичките си химични форми“), д-р Томас Е. Леви казва, че „има друга непреодолима причина да направим витамин С неразделна част от всеки ваксинационен протокол: Витамин С е документирано, че увеличава реакцията на антителата на имунната система.Тъй като целта на всяка ваксинация е да стимулира максимален отговор с антитела към антигените на ваксината, като същевременно причинява минимално или никакво токсично увреждане на най-чувствителните от ваксинираните, няма причина от медицинска гледна точка витамин С да не се включва като част от всички протоколи за ваксиниране.“ (2)

Преди повече от четиридесет години, д-р Арчи Калокеринос установява, че даването на витамин С на бебета е спряло смъртността им от усложнения при инокулациите. (3) Преди повече от четиридесет години, д-р Фредерик Р. Кленер препоръчва деца под 10 години да приемат „поне един грам [1000 мг аскорбинова киселина] за всяка навършена година живот“ (4). При подготовката за имунизации д-р Леви препоръчва „Деца под 10 килограма може да се приемат 500 mg дневно в плодови сокове, докато деца между 10 и 20 килограма може да приемат от 500 до 1 000 mg на ден в разделени дози. По-големите деца могат да приемат 1000 mg дневно на година живот (5000 мг за 5-годишно дете, например в разделени дози). „(5) Болно дете или страдащите от ваксинални нежелани реакции ще имат нужда от много повече.“ В идеалния случай витамин С трябва да се дава преди ваксинацията и да се продължи след това „За оптимална стимулация на антителата и защита от токсините, най-добре е да се направи дозировка три до пет дни преди ваксинациите и да се продължи поне 2 до 3 дни след това. Дори еднократна доза витамин С в диапазона на приемите, посочени по-горе, непосредствено преди ваксинацията, все още може да има значителен ефект, неутрализиращ токсините, и стимулиращ ефект за произвеждане на антитела. Просто още по-добра вероятност за постигане на положителен резултат би имало ако се удължат периодите на прием преди и след ваксинация. „(6) Що се отнася до вида на витамин С, което да се дава на малките, нашите деца понасят добре смес от около 80% аскорбинова киселина на прах, буферирана със 20% калциев аскорбат на прах, добавени към любимия сок. Когато бяха кърмачета, им го давахме с капкомер.

„По време на активната ми педиатрична практика щеше да е толкова добре да знаех това, което знам сега за способността на витамин С значително да променя страничните ефекти от ваксинациите. Температура от 39,4 ме притесняваше много по-малко от писъци и нестабилност, които са маркери на мозъчното дразнение. “ – д-р Ралф Кембъл

Даване на витамин С преди, по време и след ваксинации

Децата ми пият витамин С всеки ден и винаги са пили. Сега, при подготовката за ваксинации, те получават множество редовни дози витамин С преди, по време (да, точно в кабинета на лекаря) и в продължение на седмици след администрираните имунизации. На това ни научи опитът и реакцията на дъщеря ни към ваксината. Макар да й бяхме давали витамин С, не бяхме толкова усърдни в честотата и навременното дозиране при ваксинацията. Мислехме, че правим достатъчно. Но както много хора разбират, това, което според тях е „много“ витамин С, не винаги е достатъчно витамин С. Вземате достатъчно, за да свършите работата.

За да избегнем реакциите на ваксината и нежеланите странични ефекти от тях дни преди, в деня и дни след ваксинацията, даваме на нашите деца достатъчно витамин С, докато стигнат до точката на насищане. След имунизациите имунната им система се нуждае от цялата помощ, която може да получи. Може да се наложи да получават C на всеки час, докато не получат газове – разяснителен знак, че количествата С са адекватни. Целта е да стигнат до точката непосредствено преди „чревна толерантност“ или така наречените разхлабени черва. Например, за 4-годишната ни дъщеря, започваме сутринта със сравнително голяма натоварваща доза, около 2000 мг, след което й даваме 1000-2000 мг на всеки два часа през целия ден. Изчакваме да получаване на къркорене или меки, разхлабени изпражнения. Щом достигнем тази точка, намаляваме дозата. Продължаваме да даваме C, но по-малко. На следващия ден го правим отново.
Учудващо, в деня и няколко дни след последната ваксинация на четиригодишната ни дъщеря – първата след тежката й реакция преди години, тя спокойно понесе 15 до 20 грама, което е 15 000 до 20 000 милиграма витамин С във всеки един от тези дни. Изобщо не реагира на ваксинацията. Нямаше подуване. Нямаше треска. Намяше зачервяване. Нищо. Беше щастлива. Ние бяхме щастливи. Това може да звучи като много C за дете, което тежи само 15 кг, но свърши работата. Може би вашето дете няма да има нужда от толкова много.
Ще се изненадате колко витамин С може да понесе едно 3-месечно бебе след няколко ваксинации. Аз бях изумена. Не допускаме децата ни да получават диария и да се дехидратират, но искаме да имат достатъчно витамин С, колкото е необходимо на телата им, за да се справят с болест или имунизационни странични ефекти. Тъй като газовете се появявят преди разхлабените черва, това е полезен индикатор. Ако се достигне до чревна толерантност и изпражненията станат чести или течни, или, както е при кърмачетата, чести и зеленикави на цвят (тъй като те винаги са леко течни), намалявахме честотата и приемите, но продължи да даваме редовно, увеличавайки честотата и дозата нагоре и надолу, според ситуацията. Това отнема малко практика, но ние знаем, че не вредим на децата ни с допълнителните количества C. Това е много, много безопасен витамин.
Витамин С работи
Витамин С е невероятно безопасен и ефективен. Ние сме съвсем спокойни, давайки и на двете си деца високи дози С. По-големите и едри деца могат да понасят повече С, а по-малките не толкова. Насищането се превръща в полезен индикатор за това колко може да поеме детето ви.

Не смятам, че е справедливо да се ваксинират деца без приеми на витамин С. Също така не смятам, че е справедливо да се оставят да придобиват естествен имунитет чрез излагане на болести без витамин С. Винаги давайте С. Що се отнася до количеството, когато се съмнявате, давайте повече.

Д-р Леви е убеден в безопасността на витамин С. Той казва: „Освен при индивиди с доказана значима бъбречна недостатъчност, витамин С е може би най-безопасното от всички хранителни вещества, които могат да бъдат давани.“(7) Преди повече от четиридесет години д-р Робърт Ф. Каткарт, открива, че при достигане до чревна толерантност, витамин С приключва заболяването по-бързо. (8) Нито едно от децата ни все още не е стигало до антибиотик. Вместо това използваме витамин С.
За всеки родител, загрижен за реакциите от ваксините и нежеланите странични ефекти, информацията за витамин С трябва да осигури реално спокойствие. На нас ни осигурява.

(Хелън Соул Кейс е автор на „Терапия с витамин С за здравни проблеми при жените“ и съавтор на „Зеленчукови сокове за всички“.) Част от тази статия са извадки от новата й книга „Витамини и бременност: Истинската история: вашето ортомолекулно ръководство за здрави бебета и щастливи майки“, с разрешение на Basic Health Publications, Inc.)
References:
1. Orthomolecular Medicine News Service. „Antibiotics Put 142,000 into Emergency Rooms Each Year. U.S. Centers for Disease Control Waits 60 Years to Study the Problem.“ (Oct 13, 2008.): http://www.orthomolecular.org/resources/omns/v04n14.shtml(accessed Oct 2015). Also: Saul, A. W. „Notes On Orthomolecular (Megavitamin) Use of Vitamin C.“ http://www.doctoryourself.com/ortho_c.html (accessed Oct 2015).
2. Levy, T. E. „Vitamin C Prevents Vaccination Side Effects; Increases Effectiveness.“ Orthomolecular Medicine News Service (Feb 14, 2012): http://orthomolecular.org/resources/omns/v08n07.shtml (accessed Oct 2015).
3. Kalokerinos, A. Every Second Child. Thomas Nelson (Australia) 1974.
4. Klenner, F. R. „Observations on the Dose and Administration of Ascorbic Acid When Employed Beyond the Range of a Vitamin in Human Pathology.“ Journal of Applied Nutrition, 1971, Vol. 23, Nos. 3 and 4, pp. 61-87. http://www.doctoryourself.com/klennerpaper.html (accessed Oct 2015).
5. Levy, T. E. „Vitamin C Prevents Vaccination Side Effects; Increases Effectiveness.“ Orthomolecular Medicine News Service (Feb 14, 2012): http://orthomolecular.org/resources/omns/v08n07.shtml (accessed Oct 2015).
6. Ibid.
7. Ibid.
8. Cathcart, R. F. Vitamin C, titration to bowel tolerance, anascorbemia, and acute induced scurvy. Medical Hypotheses, 1981 7:1359-1376. http://www.doctoryourself.com/titration.html (accessed Oct 2015).

Медицината с хранителните добавки е Ортомолекулярна Медицина
Ортомолекулярната медиина използва безопасна, ефективна нутриционна терапия, за да се бори с болестите.

За повече информация: http://www.orthomolecular.org

За безплатно абониране за OMNS (Orthomolecular Medicine News Service): http://www.orthomolecular.org/forms/omns_subscribe.shtml

Към архива на OMNS http://orthomolecular.org/resources/omns/index.shtml?fbclid=IwAR0xiZUQKZIHIBrUpmnMNyDjBnERk_7ipQ-siopV3pleYgompiGQx-Hw2L4

Преводачът на материала и админ на „Влезте“ лично прилага високи дози Витамин С като част от личната си терапия по време на вирусни инфекции (18 грама витамин С на ден при вирусна гнойна ангина и 8 грама на ден за вируса, който върлува в момента)

Терапията, която лекува

В света е позната като ортомолекулярна медицина, или функционална медицина. Възстановява баланса посредством мега дози витамини и други добавки.
„Ортомолекулярна“ е термин, който идва от гръцката дума „орто“ – „правилна“, и „молекула“, най-простата структура, изразяваща характеристиките на едно съединение. Буквално означава „правилна молекула“. Концепцията ни я дава Лайнъс Поулинг – двукратен носител на Нобелова награда и молекулярен биолог, който до смъртта си е взимал по 18 грама витамин С в обичаен ден, без да е болен.
Ортомолекулярната медицина предотвратява и лекува болести, осигурявайки на тялото оптимални количества от субстанции, които са естествени за него.
Защо не знаем за това? Защо психиатрите не ни препоръчват ниацин (витамин B3) за депресивни състояния и шизофрения, а ни дават лепонекс, лексотан, ксанакс – медикаменти, които блокират производството на допамин и ни правят окаяни същества без надежда?
Защо не ни казват да пием витамин С до насищане на организма, което означава грамове, грамове и още грамове?
Защо не ни казват, че витамин Е може да ни спаси от инфаркт?
Защо ни дават статини за лошия холестерол, които рязко влошават мозъчната ни дейност и целия организъм, а не ни дават отново ниацин – B3, отново в мега дози?
Верният отговор е, че не знаят. Или не искат да знаят. Или пък казват – „О, ти четеш интернет!“, с лека насмешка.
Анди Саул, създателят на „Doctoryourself.com“ казва: Търсете! Гугълвайте! Щом аз съм го намерил,значи и вие можете!“

А сега малко инфо, което винаги можете да проверите:

През 1935 г. проф. Клаус Уошингтон Юнгблът (Claus Washigton Jungeblut), професор по бактериология в Колумбийския университет първи публикува за превенция и лечение на полиомиелит с витамин С! Същата година Юнгблът показва, че витамин С дезактивира токсина на дифтерията. Дозите, които използва не са големи, но откритието е толкова важно, че е отразено от списание „Тайм“.
През 1936 г. лекарите Евън и Уилфрид Шут (Even and Wilfrid Shute), демонстрират, че храни, богати на витамин Е, лекуват ангина пекторис.
През 1939 г. д-р Уилям Кауфман (William Kaufman) успешно лекува артрит с ниацинамид (витамин B3) Той забелязал, че когато пациентите му вземали 250-500 мг ниацинамид пет до осем пъти на ден, получавали драматично подобрение.
През 1940 г. братята Шут публикували, че витамин Е предпазва от миоми и ендометроза и лекува атеросклероза.
През 1942 г. един от великите женски умове в науката Рут Флин Харел (Ruth Flinn Harrell), измерва положителния ефект от тиамин (витамин В1) върху умствения капацитет на децата. Допълнителните количества витамин В1 помагат на децата да учат!
През 1945 г. отново витамин Е е доказано, че лекува кръвоизливи по кожата и лигавицата и намалява нуждата на диабетиците от инсулин.
През 1946 г. витамин Е е доказано, че лекува кожни улцерози, укрепва и регулира сърдечния ритъм, ефективен е при остър нефрит, тромбози, цироза и флебит.
През 1947 г. витамин Е успешно е използван за лечение на гангрена, възпаления на кръвоносни съдове, ретинит и други заболявания на очите. Същата година Роджър Джей. Уилямс публикува как витамините могат да лекуват алкохолизъм.
През 1948 г. д-р Фредерик Кленър (Frederick Klenner), специалист по болести на дихателните пътища, публикува излекуването на 41 случая на вирусна пневмония с много високи дози витамин С.
През 1950 г. витамин Е се доказва ефективен при лупус еритематозис, варикозни вени и тежки телесни изгаряния.
През 1951 г. витамин D се оказва високо ефективен срещу болест на Ходжкинс и епетилиома.
През 1954 г. д-р Ейбрам Хофър (Abram Hoffer) и негови колеги демонстрират, че ниацин (В3) лекува шизофрения.
През 1955 г. за първи път е доказано, че ниацин (В3) намалява холестерола, най-вече триглицеридите и LDL холестерола, като увеличава HDL.
През 1963 г. е доказано, че витамин D предпазва от рак на гърдата.
През 1964 г. е доказано, че витамин D е ефективен при не-Ходжкинов рак на лимфата.
През 1968 г. Линус Паулинг публикува „Теоретична основа на терапията с големи дози нутриенти“ (Ортомолекулярна медицина) в Джърнъл Сайънс и дава името на ортомолекулярната медицина.
През 1969 г. д-р Робърт Каткарт (Robert Cathcart) използва наистина големи дози витамин С за лекуване на пневмония, хепатит и години пъ-късно СПИН.
През 1972 г. д-р Ървин Стоун (Irwin Stone) издава „Лечебният фактор: Витамин С срещу болестите“.
Книгата покрива всички открития, свързани с витамин С до момента и е налична безплатно в мрежата. Прочетете я!
През 1973 г. д-р Кленер (Klenner) публикува протокол с добавки за спиране и преобръщане на множествена склероза.
През 1977 г. д-р Алфред Либи (Alfred Libby) и Ървин Стоун представят откритията си, че високи дози витамини ускоряват и облекчават абстиненцията при наркомании.
През 1981 г. д-р Рут Харъл (Ruth Harrell) и колеги демонстрират, че много високи дози добавки могат успешно да лекуват деца със забавено развитие и да внесат забележително подобрение при деца със синдром на Даун.
През 1988 г. д-р Линдън Ейч. Смит (Lendon Smith) – детският доктор, издава „Клиничен наръчник за употреба на витамин С – клиничния опит на д-р Фредерик Кленър“, който също е на разположение онлайн и е безплатен.
Няма да ви заливам с повече години, цифри и имена. Оставям вратата отворена към една нова стая – тази на Ортомолекулярната медицина. Следете следващите постове, в които ще помествам протоколи за заболявания, дали доказани резултати и прилагани от лекари. И ако вашият лекар казва, че витамините са опасни или не лекуват… хмммм, бързо си сменете лекаря!

Ваксините причиняват мозъчно увреждане и правителството на САЩ го знае… За българското не можем да твърдим.

„Върховната мяра за човека не е къде стои в моменти на охолство и удобство, а къде стои във времена на трудности и противоречия.“
Мартин Лутър Кинг, Мл.

„Може би най-сетне ще узнаем защо Фондът за компенсации след увреждания с ваксини е изплатил над 3 МИЛИАРДА за увреждания от ваксини – а в същото време се твърди, че ваксините не причиняват увреждания.“, казва конгресмен Бил Поузи

Програмата за Компенсация след увреждания с ваксини е напълно функционираща и е изплатила над 3,3 млрд за увреждания от ваксини. Въпросната Програма има Таблица с Увреждания от Ваксини, която посочва типичните увреждания за съответната ваксина. В таблицата с увреждания само от МПР/ММR – Measles, Mumps and Rubeola (Морбили, Паротит и Рубеола), е отбелязано, че въпросната може да причини енцефалопатия. Енцефалопатията е генеразилизан термин, описващ заболяване, което се отразява на функцията или структурата на мозъка (мозъчно увреждане).
Когато мислим за увреждания от ваксини като аутизъм и епилепсия, обяснява Кийт Бел, насоката на разсъждения е за директна атака срещу мозъка. Но реалността може да се окаже съвсем различна и увреждането да започва от червата, което да води до увреждане на мозъка.
Индивидуалното микробиотично предразположение е съществено важно за предразположенията ни към чревни увреждания. Теорията е, че защитни микроби като бифидобактериите са причина някои хора да се разминават с увреждания, докато други нямат този късмет.
Неврогенеративни заболявания като множествена склероза, Паркинсон и Алцхаймер са силно свързани с чревната дисбиоза и вече се смята, че тези проблеми започват в червата. Диабетът и пълнотата се свързват с мозъчно възпаление. Черва-мозък се считат за двупосочна улица и съответно, диабетът и пълнотата се подобряват, когато се овладее мозъчното възпаление. 90% от фибрите във вагус нерва пътуват от червата към мозъка, а не обратното.
Затова, да се разглежда, че увреждането от ваксини започва в червата, не е чак такъв полет на въображението. Тази връзка започва противоречието за ваксините и аутизма, изложено от Андрю Уейкфилд. Но посланието е изгубено в годините и хората се фокусират върху тимерозала и прякото увреждане на мозъка от живака. Самата МПР ваксина не съдържа и никога не е съдържала живак.

Тук можете да видите какви са нежеланите ефекти, които Програмата за изплащане на компенсации официално признава:
vaccineinjurytable

Тук можете да изтеглите Епизод 3 от „Истината за ваксините“ и да разберете как и защо децата се разболяват след МПР ваксината.