Хомеопатична семиотика
Започвам този цикъл – цикъл, защото ще са серия публикации, с един цитат, който съм записала незнайно откъде, но безкрайно верен и в пълен синхрон с темата за знаците, архетипите и това,което ни разболява: „… всяко откритие на човечеството е подсигурено от колективно прозрение. Колективното прозрение е ехо във фунията на времето.”
Във „Вавилонската библиотека” Борхес ни предлага същата теза – че всички книги вече са написани, че всички възможни съчетания на двадесетте и няколко знака (разбирай символи), които може да са малко повече, но не и безкрайно, вече са изложени от някого и прибрани на лавиците на тази всеобхватна Библиотека на вселената. И си мисля, дали Борхес всъщност не говори за Акаша, където става зачеването на всяка мисъл и всяко намерение, където е домът на божествените монади – архетипите, иначе казано колективното несъзнавано?
„Аз разглеждам… пише Юнг, архетипните модели като матрицата на всички митологически изявления. Те не само се появяват във високо емоционални условия, но много често се оказват тяхната причина.”
Семиотиката като теория за знаците се занимава с извеждането на смисли. Всеки знак представлява даден обект и произвежда определен смисъл в ума на някой, който интерпретира знака. Изхождайки от тази гледна точка Х. Уолак казва, че симптомите са знакови за болестта, която се взема за обект. Взети заедно, те имат специфичен смисъл – хомеопатичното лекарство, в ума на обучения хомеопат. Избирайки лекарство от изобилието на хомеопатичната Материя Медика, хомеопатът също влиза в семоитичен процес. Той се опитва да разбере смисъла на заболяването, който ще е хомеопатичното лекарство, показано от симптоматичната картина. Така хомеопатията може да се разглежда като напасване на един тип смисъл – този, предоставен от симптомите на болния, с друг тип смисъл – даден от знаците и симптомите на лекарствата, описани в репеториумите и материи медиките. Правилото за подобието свързва двете семиотични сфери на болестта и лекарствата.
Според Уолак хомеопатичните лекарства са знаци, а не причини,и техният знаков характер не е фиксиран от някакво информационно съдържание, а има магическа природа. Тази природа свързва личното с архетипното. Свързва Аза с растението Aconitum в среща с обкръжението, която е белязана от Внезапен Страх. Имаме пробуден архетип, облечен в персоналната дреха на асоциации, образи, идеи и спомени. На езика на психоанализата имаме комплекс. А царският път към несъзнаваното, както казва Юнг, не е сънят, а именно комплексът, който е архитект на сънища и симптоми. В него се крие неразреденият архетипов дух в разредената материя на хомеопатичната медицина.
„Ние, всички, използваме символи в личния си живот – казва Дейвид Лили, представяме се в обществото с различни маски, с които искаме да се скрием, защитим или облагодетелстваме. Проектираме различни персони. И както трябва да разкрием и разберем символите в природата, така трябва да дешифрираме персоната на пациента.”
„Дешифрирай! Дешифрирай! Тогава ще изпиташ световъртежа на човешкия абсолют.”
С. Дали
ВЛЕЗТЕ 
Вашият коментар