Структури на съзнанието

Извадки от блестящия труд на Жан Гебсер, зародил се като идея през 1931 година и финализиран през 1948 г. – Ever-Present Origin, вдъхновил Кен Уилбър, Колин Уилсън, Даниъл Пинчбек, Уилям Ървин Томпсън.

Архаична структура (архе, гр. Начало): съзнание с максимална латентност и минимална прозрачност. „не е нито познание, нито съвест, а трябва да се разбира като будно присъствие в най-широкия смисъл на думата.” Няма минало, което да се преодолява, а бъдещето е изцяло потенциалност.
„Може да се оприлича на бегло осветена мъгла, необитавана от сенки.”

Магична структура: свързаност и преплетеност с природата – липса на его, време и пространство като перцепция. „огромно усилие на духа да се освободи” или да се отличи и отдели като същество и сила, при пълна идентификация в съзнанието с околната среда и природата. Не е важен „аз”-ът, а „ние”. (пример: „убунту”) Проявава се в стада, племена и в по-късни форми на колективни формации – религиозни секти, етноси, нации със специфичните за групата идентификации и символи;
„в този смисъл може да се каже, че в тази структура съзнанието още не е в самия човек, а обитава света. Постепенното прехвърляне на това съзнание, което тече към него (човека) и което той трябва да асимилира от своята гледна точка и пробуждащия се свят, който той се учи да конфронтира (а в конфронтацията има нещо враждебно) е нещо, което човекът трябва да овладее. Съноподобното съзнание на магичния човек е предусловие за осъзнаването на душата у митичния човек.
Отличителна характерика: надигащо се осъзнаване на природата, знаци, знамения, шамански практики и пътувания;

Митична структура (митос – разказ, говорене) „Словото е огледало на вътрешното, а митът е отразител на душата.”
Носи клеймото на въображението.
Пет основни митологеми:
– митове за плаване по море (трудно пътуване към непознатото в търсене на себе си и сродната душа
– митът за Нарцис (намирането на душата или егото)
– митът за Слънцето (намирането на Първоизточника, нощта на Божествения гняв)
– митът за спускането в Хадес, Ада (спускането в мрака, навлизането във вътрешните селения)
– митът за раждането на Атина (от главата на Зевс като птицата на Всевиждащата мисъл, с окото на сова, която вижда в мрака)

Ментална структура: човекът излиза от митичния (двуизмерен) кръг и влиза в триизмерното пространство. Плетората от боговете и противоречивите приказки за Творението и подредбата на света са започнали да превземат съзнанието. Човекът е на ръба да се удави в потопа на митологичните ментални процеси. Сократ, Платон, Аристотел и Питагор излизат напред, за да се противопоставят на тази тенденция.
Откриване на причинността (казуалност); Ключови думи: абстракция, философия, монотеизъм, догмата в алегория и верую измества символите на предишните времена; времето става линейно (за разлика от кръговото време в митичната структура); пространството е преодоляно, човекът постига еготичното си, индивидуално откъсване от природата. С конкретизацията на „аз” ставаме много осъзнати за съществуването и индивидуалността си.
Резултат: самота, изолация, алиенация; ментални подредби и систематизиране на мисълта, митовете са загубили живителната си екзистенциална връзка с реалността – (Великия Пан е мъртъв!) и потъват в несъзнаваното, в забрава.

Вълната тръгва от магичната структура: дух, душа, пространство – всички те са конституенти на човешкото съзнание – ( спомнете си съвършения дзен коан „Мога ли да съм пространството за това?” на Екхарт Толе)

Интегрална структура: четвърто измерение – времето; Тук въпросът е: Какво стои отвъд системата?
Два нови термина: систаза и синерезия
Систаза: събиране или напасване на частите в цялост; процес, в който частите се сливат в цяло.
Синерезия: компресия, да синтезирам, да събера; „всичко да бъде обхванато от всички страни, най-вече от ума или духа; възприемане отвъд пространство и време;
Тази синерична перцепция или „верация” (лат. вера – истина) се случва на основата на интегриране на архаично предчувствие, магично синхронизиране или настройване (симбиоза), митично символизиране и ментално-рационално систематизиране в интерпретационния акт на арационалната систаза.

Тук е важно да се помни, че всички структури съществуват заедно и действат заедно в нас и не е нужно да бъдат инвокирани посредством историческо въображение.

Всяко самоопределяне е ограничаващо, тъй като вселената се разгръща тук и сега във всички структури на съзнанието и аз съм всичко и навсякъде: мога да съм интуитивът, шаманът, разказвачът на приказки, философът и абсолютното същество отвъд време и пространство, което извършва квантови скокове и твори реалности.