Kelley Metabolic Therapy

Д-Р УИЛЯМ КЕЛИ, ЕНЗИМИТЕ И РАКА

 

Историята започва доста отдавна, по времето на  Мария Кюри. През 1902 година ембриологът д-р Джон Биърд, по това време професор в университета в Единбург, представил своята „Унитарна трофобластна теория за рака“, която гласи, че панкреатичният ензим трипсин е главната защита на тялото срещу рака и ще е полезен в лечението му. Въпреки документацията и репутацията му – номиниран е за Нобелова награда през 1906 година за работата си в областта на ембриологията – повечето експерти в онкологията отхвърлили теорията му. Някои, обаче, заключили, че Биърд може и да е прав и започнали да прилагат панкреатичните ензими в лечението на пациентите си, често със забележителни резултати. Тези успехи провокирали разгорещени дебати, които продължили през цялото първо десетилетие на 20 век. През 1911 г. Биърд публикувал „Ензимното лечение на рака и неговата научна основа“ и изложил хипотезата си и десетилетията на проучвания с впечатляващи резултати. Макар книгата да срещнала много позитивни криткики, скоро била забравена покрай ентусиазма на научната общност около твърдението на Мадам Кюри, че радиацията е просто и нетоксично лечение на рака. Трябвало да минат годни, за да се установи, че това не е съвсем така, че радиацията не е ефикасна срещу всички видове рак и всъщност е доста токсична. Самата Мадам Кюри умряла от излагането си на уран.

Какво гласи теорията на д-р Биърд?

embrio

В началото беше… ембрионът.

В първите пет дни след формирането на човешкия ембрион, растящата маса клетки се разделя на два вида клетки – вътрешна клетъчна маса (ембриобласти), която ще стане ембриона, и външен слой клетки, наречени трофобласти, който по-късно ще образуват плацентата. Процесът е толкова сложен, че по-малко от половината развиващи се клетки еволюират до следващия етап.

Трофобластните клетки започват да прояждат вътрешния слой на матката, за да подготвят гнездото за ембриона. По време на тази агресивна инфилтрация, вътрешната клетъчна маса се организира в три зародишни пласта – ектодерма, ендодерма и мезодерма.

Ектодермата става на кожа, мозък и нерви. Ендодермата става обвивка на много органи като дробовете, червата, черния дроб и панкреаса. Мезодермата става на мускули, кръв, кости и размножителни органи. Процесът на образуване на органите включва интензивна миграция на клетки.

Всеки човек съдържа различен брой клетки, които не са завършили миграцията си и не са реализирали предназначението си. Те са „спящи“ клетки, пръснати из тялото. Когато те се активират от генетични фактори, околна среда, хранителен недостиг, започва да се формира туморна клетъчна маса, подобна на инвазивната трофобластна клетъчна маса. Тези пръснати „спящи“ клетки се държат под контрол от циркулиращи протеинови молекули, които възпрепятстват формирането им в маса. Но ако няма достатъчно такива патрулиращи малекули, „спящите“ клетки се разрастват и стават карцином.

Но да се върнем на ембриона.

Когато панкреасът на растящия ембрион се събуди за живот, ензимите, които той започва да произвежда, вкарват трофобластните „плацентни“ клетки в норма. Разгражда ги.

Тази теория е приложена на практика и онколозите съвременници на д-р Биърд инжектират трипсин в болните от рак, който все така бързо и организирано убива туморните маси.

Сто години след откритието на д-р Биърд, един зъболекар, д-р Уилям Кели, се разболява от рак на панкреаса и заплашен от безрадостната перспектива да умре до месеци, решава да приложи терапията с ензимите върху себе си.

Той, обаче, установява, че не е проблем, панкреатичните ензими да бъдат усвоявани през устата. Резултатът е налице! Кели оздравява!

След този невероятен личен успех той започва да лекува други заболели хора. Пише книга – „Един отговор

за рака“ (one-answer-to-cancer), която отново е толкова успешна, че хора, които започват да прилагат терапията, описана в нея, рязко се подобряват.

Кели установява още нещо. Че при едни хора е успешна вегетарианската диета и пълното суровоядство, а при други изключването на месото е равно на смърт. Това води до следващото откритие – за различните метаболитни типове. Генетичният метаболитен тип определя на каква хранителна диета трябва да бъде човек. Кели разработва тест от 3000 въпроса, който точно определя дали индивидът е вегетарианец, месояден или смесен тип със съответните подтипове.

Светът сега признава метаболитното типизиране. Водещи натуропати и холистични клиники успешно го прилагат, макар и в по-съкратен вариант, за третиране не само на рак, но и на други хронични състояния, като затлъстяването, например.

Да се надяваме, че скоро ще признае и ензимната терапия, спасила толкова раковоболни.

Очаквайте скоро Metabolic Typing Test на български и още подробности по ензимната терапия на д-р Кели

Advertisements