Витамин B1 – една нова надежда за умствено изостаналите деца

Никой нищо не знае за сферата на добавките, но Националните институти по общественото здраве със сигурност знаят, че е нещо невъзможно.“ Рут Харел, Медикъл Трибюн, 1981 г.

Image result for thiamine

Озаглавих поста „нова надежда“, но какво ново има в едно откритие, датиращо отпреди 75 години? Но нали знаете кой е новият вестник – този, който не е четен. Затова нека отупаме прахоляка от тази стара-нова надежда и се отдадем на четенето.

Началото на Втората световна война е сензацията в новините, когато Рут Флин Харел прави първите си разследвания върху това, което тя нарича „суперхранене“. Докторатът й в колумбийския университет през 1942 г. е на тема „Ефектът от добавения тиамин върху ученето“, публикуван е от университета през 1943 г. и ще бъде последван от „По-нататъшни ефекти от добавения тиамин върху ученето и други процеси“ през 1947 г. Проучването й не е за обогатени или подсилени храни, „добавен“ означава „даден посредством таблетки“. През 1946 г., в статията си в „Журнал за храненето“ д-р Харел заявява, че „свободно добавения прием на тиамин подобрява множество умствени и физически умения у сирачета.“ Един репортер пише: „Беше проведен експеримент от д-р Рут Харел, който включваше 104 деа от 9 до 19-годишна възраст. На половината от децата беше давана таблетка витамин B1 (тиамин) всеки ден, а на другата половина беше давано плацебо. Тестът продължи 6 седмици. Посредством серия от тестове беше установено, че групата, получавала витамин, беше развила с 1/4 повече учебна способност от другата група.“ През 1956 Харел изследва „Ефектът от хранителния режим на майката върху интелигентността на детето“ и открива, че „добавките от витамини, давани на бременните и кърмещи майки“  увеличават коефициента на интелигентност на децата им на 3-4 годишна възраст.“

В началото на 1981 г. Харел и колеги публикуват проучване в „Процедури на Националната Академия на науките“, сочещо, че високи дози витамини подобряват интелигентността и образователното представяне в умствено изостанали деца, включително и на такива със Синдром на Даун.

Saul AW. The Pioneering Work of Ruth Flinn Harrell, Champion of Children. J Orthomolecular Med, 2004. Vol 19, No 1, p 21-26.

Може ли хранителните добавки да помогнат на умствено изостанали деца?

Изследователско проучване

На д-р Рут Харел, Рут Кап, Доналд Дейвис, Юлиус Пиърлес и Ленърд Равиц

За да проучим хипотезата,  че умственото изоставане частично се дължи на генетотрофични болести (болести, при които генетичният модел на пострадалия индивид се нуждае от извънредно захранване с един или повече нутриенти, така че когато недостизите бъдат запълнени, болестта има подобрение.), ние извършихме частично двойно сляп експеримент със 16 деца със забавено развитие в училищна възраст, на които бяха давани добавки или плацебо в продължение на 8 месеца. Добавките включваха 8 минерала в умерени количества и 11 витамина в относително големи дози. През първите 4 месеца 5 деца показаха повишаване на IQ със 5.0 – 9.6 пункта, в зависимост от проследяващия, докато 11 деца, получили плацебо, не показаха значителни промени. През следващия период на децата получили плацебо им бяха дадени добавки и те показаха средно покачване на IQ със 10.2 – доста значителен резултат. Три от петте деца, които и през двата периода бяха получили добавки, демонстрираха още по-голямо покачване на IQ за вторите 4 месеца. 3 от 5 деца със синдром на Даун показаха средно покачване на IQ със 10 до 25 единици и проявиха физически промени в полза на нормализиране. Други доказателства показаха, че при две деца имаше подобрение в остротата на зрението и повишаване на ръста, което доказва хипотезата, че умственото изоставане е генетотрофично по произход.

Преди около 30 години Уилямс и колегия формулират концепцията за генетотрофичната болест. Генетотрофичната болест е такава, при която, поради генетичната й природа, страдащият се нуждае от допълнително захранване с един или повече специфични нутриенти и при запълването на тези липси болестта бива избегната или състоянието значително подобрено.

Именно тази хипотеза е взета предвид, когато Г.С., дете с тежко умствено изоставане, е лекуван от една от главните проучващи темата. При първоначалния преглед пациентът е на 7 години, с памперс, не може да говори и IQ-то му е определено на 25-30. Ален изготвя режим с добавки, който родителите се съгласяват да приложат. Първите седмици няма значителни резултати, но след коригиране на дозите на някои от нутриентите, Г.С. изведнъж започва да се подобрява. След няколко дни започва да говори по малко, след седмици започва да се учи да чете и да пише, и започва да се държи като нормално дете. Когато е на 9 години вече чете и пише в основното училище, има средна напредналост в аритметиката и учителят казва, че хитрува и е активен. Кара колело и скейтборд, играе на топка, свири на флейта и IQ-то му е изчислено на 90. Оказва се, че след 7 години на лишение, Г.С. реагира на някои нутриенти в добавките по впечатляващ начин. На базата на забележителния отговор на Г.С. и на не толкова впечатляващите реакции на други деца, решихме да извършим контролно проучване на деца, класифицирани като умствено изостанали (с IQ по-малко от 70).

Експериментално

План. Ален умира през 1977 г. От нейните записки и от лабораторните записи в нашата собствена картотека, стана видно, че субектите й, дали положителен умствен отговор, са тези, получили добавки, подобни на тези на Г.С. Решихме да дадем и на нашите субекти тези добавки, състоящи се от 11 витамина и 8 минерала, както е изложено в таблицата.

Дневни дози на витамини и минерали (в шест таблетки)

Витамин А палмитат – 15 000 IU

Витамин Д (холекалциферол) – 300 IU

Тиамин мононитрат – 300 мг

Рибофлавин – 200 мг

Ниацинамид – 750 мг

Калциум Пантотенат – 490 мг

Пиридоксин Хидрохлорид – 350 мг

Кобаламин – 1000 мг

Фолиева киселина – 400 мг

Витамин С (аскорбинова киселина) – 1000 мг

Витамин Е (смесени токофероли) – 600 IU

Магнезиум (оксид) – 300 мг

Калциум (карбонат) – 400 мг

Цинк – 30 мг

Манган (глюконат) – 3 мг

Мед (глюконат) – 1,75 мг

Желязо (ferrous fumarate) – 7,5 мг

Калциев фосфат – 37,5 мг

Йодид (KI)– 0,15 мг

Решихме да включим в програмата така, както често пъти е правила и Ален, допълнителен щитовиден хормон за децата, които се счете, че имат нужда. Всички субекти, с изключение на един, се оказа, че са в недостиг на щитовиден хормон според метода на Барнс (сутрешна температура под мишницата под 36,6). Щитовиден хормон бе назначен и на контролната група и на експерименталната, с изключение на две деца, чиито родители отказаха тази част от програмата. Всички родители бяха помолени да ограничат приема на децата си на по-малко хранителни, сладки храни и газирани напитки, и да ми дават обилни количества плодове и мляко.

Изследването се състоя от два 4-месечни експериментални периода. През първия период едната група субекти получи добавки, а другата – плацебо. През втория период и двете групи получиха добавки.

….

Субектите

22 умствено изостанали деца, живеещи във или близо до Норфолк. 1/3 от тях бяха със синдром на Даун, другите не бяха класифицирани. Нито едно не беше с микроенцефалит.  6 деца отпаднаха през първите 4 месеца основно поради нови назначения на семействата им, които бяха военни.

Резултати

По отношение на ръст и тегло

През първите 4 месеца субектите от група 1, получила добавки, имаха увеличаване на ръста два пъти повече от група 2, получила плацебо. Промените в теглото бяха незначителни.

Острота на зрението

2 от 4 субекта, които носеха очила, бяха посъветвани от офталмолог да ги махнат след приключването на експеримента. Едно дете (С.Р.), на 9 години, със Синдром на Даун, беше с наскоро открито перде, малко преди началото на експеримента. На интервал от 6 седмици, С.Р. беше преглеждана от офталмолог за прогресия на пердето. След 8 месеца, към края на проучването, той докладва, че състоянието й е стабилизирано, няма влошаване и прогресия, както се случва при повечето случаи на перде. Това заключение отговаря на по-ранни открития за хора и животни, че катаракта може да се предотврати или забави с хранителни добавки.

Подобрения при Синдром на Даун

Децата със Синдром на Даун бяха единствените, в чиято външност настъпиха забележителни промени. Тези промени бяха видими за изследващия, родителите и фотографите, които заснемаха различните етапи на проучването. При три от децата се преустанови натрупването на течност по лицето и крайниците.  Най-високото IQ сред тях бе на Л. А. след 8 месеца добавки – 25.

Други ефекти

Няколко други деца напреднаха значително в училище. Напр., Дж. Б., която при началото на проучването можеше да казва само „мама“ и „чао“, след 8 месеца добавки можеше да казва наизуст Клетвата за вярност и да чете буквара за първи клас. Две деца бяха прехвърлени от програми за бавно развиващи се деца в нормални училищни паралелки по препоръка на учителите си. Не е съобщавано за странични ефекти.

Дискусия

Концепцията за генетотрофичната болест доведе до това изследователско проучване. Според тази концепция, много видове заболявания може да се причиняват от генетично детерминирани недостизи, които могат да се предотвратят или поне да се подобрят от допълнителен прием на един или повече нутриенти. Има няколко добре познати генетични болести, които са генетотрофни по природа, особено няколко болести, които откликват добре увеличен прием на B6 или на витамин D или неговите метабилити.

Макар никой от нашите 15 субекта, получили добавки,  да нямаше впечатляващите резултати на Г.С., и да са нужни допълнителни проучвания, нашето изследователско двойно-сляпо проучване подкрепя хипотезата, че умствените изостаналости са частично генетотрофични по природа и приемането на добавки може значително да подобри IQ-то и функционалността на сериозно изостанали деца. Всичките ни субекти, които вземаха добавки, показаха подобрение, понякога драматично и изненадващо за учителите и другите специалисти, които работеха с тях. Ако нашите открития бъдат подкрепени с по-нататъшни експерименти, те дават нова надежда за подобряването на живот на умствено изостаналите деца, които са 3,2% от нашето население.

Администрирането на няколко лекарства едновременно, известно като „shotgun approach“ е несигурна процедура. Администрирането на няколко нутриента едновременно не бива да се бърка с този подход поради научния факт, че повечето нутриенти често пъти работят синергично, в екип, за да осигурят по-добър метаболизъм.

Тук можете да намерите целия доклад:

Thiamin

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Up ↑

%d блогъра харесват това: