Протоколите „Банерджи“

Индийската хомеопатия в миналото и сега – втора част

Протоколите „Банерджи“ са плод на труда на три поколения хомеопати от фамилия Банерджи. Парешнат, Прасанта и Пратип. Дядо, баща и син. Пред клиниката им днес се тълпят хиляди хора, отправили взор към надеждата за здраве.

 

Дядо Парешнат, който завършил хомеопатия през 1910 г. в университета в Калкута, отказал позиция на областен магистрат, както и титлата Радж Бахадур по-късно в живота си. Искал да служи на страната си и на по-онеправданите. Отишъл да живее в Михиджам, където лекувал хиляди души на ден, гратис. Дал си сметка, че за да лекува такава огромна популация с хомеопатия, трябва да развие метод, който да редуцира времето, което отделял на всеки пациент. Ако трябвало да следва класическия хомеопатичен метод, можел да поеме максимум 10-12 души на ден. Той открил, че около 80% от пациентите му, страдащи от често срещани болести, реагирали на специфични хомеопатични лекарства. При останалите 20% отдавал най-голямо значение на симптомите, давани от самите пациенти.

Д-р Прасанта – син на Парешнат, израснал заобиколен от хиляди пациенти, които получавали безплатно лечение и безплатна храна, особено когато идвали от далече. През 1960 г. той се преместил в Калкута и започнал да лекува там. Практиката му се разраснала и само след 2 години вече приемал по 500 души на ден. Тогава му хрумнало да изготви стандартизирани лечебни протоколи за всяка болест според конвенционалната й диагноза. Установил, че може да се определят и конкретни потенции с конкретна дозировка и това било основата на Протоколите „Банерджи“.

Д-р Пратип, син на Прасанта, завършил Калкутския университет втори по успех по Патология и Материя Медика. Завършва и Лондонския колеж по класическа хомеопатия и получава степен за преподавател. Отказва предложената позиция в Лондонския колеж и от 1991 г. започва собствена практика в благотворителната клиника, основана от баща му Прасанта, като приема по 300 души на ден.

В нашата клиника ние не практикуваме класическа хомеопатия – пише той. Разработили сме метод на лечение, в който специфични лекарства се предписват за специфични болести.  Често комбинираме две потенцирани лекарства и използваме комбинацията в практиката си. Употребата на специфични лекарства в специфични потенции, във фиксирани дозировки, елиминира необходимостта от предположения в работата на младите практикуващи и е от огромна помощ за сезонните лекари.  Нашият подход е повече диагностичен, отколкото индивидуалистичен, по-обективен, отколкото субективен. Протоколите лесно се заучават и тъй като фокусът е върху диагностичния подход, времето за снемането на картината е намалено. С други думи, може да се лекуват повече пациенти. Съответно, това прави лечението достъпно за по-бедното население и го прави „медицината на народа“.

Хомеопатия ли са Протоколите „Банерджи“?

Изглежда, че не.

През 2000 г., когато фамилия Банерджи представят лекувани от тях случаи на бронхиогенен карцином на конференция на Националния Онкологичен Институт на САЩ, след презентацията следва реплика на хомеопат от Англия, който казва, че всичките случаи са лекувани с едни и същи лекарства и съответно този метод не може да се нарече хомеопатия. След конференцията, предвид факта, че хомеопатичните среди отхвърлят този метод на лечение, възниква идеята то да се нарече Протоколи „Банерджи“.

Разлики между хомеопатията и Протоколите „Банерджи“:

Протоколите не се подчиняват на:

• Закона за подобието
• Закона за симплекса
• Закона за минималната доза
• Теорията за Хроничните Болести
• Теорията за Жизнената Сила

Лекуват ли Протоколите „Банерджи“?

Категорично да.

Изключителният им успех може би се дължи на стопените мозъчни тумори – глиоми, с прословутия протокол с Ruta 6C и Calc Phos 3X или на протокола за лекуване на бронхиогенен карцином – рак на белия дроб, с Kali Carb 200C и Thuja 30C.

Разбира се, в клиниката не се лекуват само ракови случаи. Успеваемостта, както вече отбелязахме, е около 80%. Нека реалистично да са 60%. Дали са хомеопатични потискания? Ако туморът се топи и се печелят години живот, кого го е грижа? Не е класически подход? Кой знае? Фамилия „Банерджи“ казват, че не е, но изборът на хомеопатичните лекарства за конкретните болести се основава на години опит и практика. Пък протоколи ползваме и ние, класиците. Като Arnica и Symphitum за счупвания и Ledum и Hypericum при ухапвания и убождания против тетанус.

Каквато и да е нагласата, добре е да знаем, че ги има. Те винаги отговарят на имейли и с охота правят онлайн проследявания, въпреки тълпите пред клиниката си.

Можете да ги намерите тук. и да гледате за тях във филма „Magic Pills“ на Ананда Мор.