ВЛЕЗ

Влез в проявената си реалност. Влез в картината на своя пъзел…
Ако играем на свободни асоциации, влизането ни подсеща за врата, праг, нещо вътрешно спрямо външното… нещо скътано. Аз спирам дотук, вие можете да продъжите играта. Както указва името на блога, тук ще влизаме, заедно и по отделно, да разплитаме кълбото на живота си, чиято нишка са върволицата от събития, свързани със здравето ни, наричани още болести.
Нека продължа с темата за пъзела. Вие сте форма. Създадени сте от работния материал на двамата си родители – плод сте на една хубава смесица от гени. Формата има своя контур, своите предразположения, тенденции, наклонности, липси, недостатъци. Това, което е, преди да влезе във формата, (бих го нарекла вашия аз, но не е съвсем така) има всичко. То е всичко. То е десетте хиляди неща, в смисъл на безкрая. Вече в това конкретно физическо тяло, обаче, всичкото спира да е всичко и става отделеност – индивидуалност. Става една отделна реалност. Нашата цел е да влезем в нея и да разгледаме различните фантомни тенденции, защото те са делюзиите, които ни създават усещането за болест. Тези тенденции в психоанализата се наричат комплекси, а в ядрото на всеки комплекс се крие по един архетип. Архетипът е нещо древно, почти вечно, могъщ психопомп от недрата на колективното несъзнавано, чиято същност, ако има такава, е сенчеста. Позволете да отворя още една врата – тя е към пещерата на Платон, където цари полумрак, в нея сме от деца – от момента на отделянето, имаме окови на нозете и шията и можем да виждаме само това, което е пред нас – а то е една стена. Светлината в тази пещера идва отзад и от високо и създава върху стената причудиви сенки, които ние вземаме за обективна реалност. В крайна сметка тези сенки са едно подобие на самите нас – на формата в оковите, а истината е някъде отзад, в светлината… Това е животът, това е природата. Едно съвършено фрактално подобие на цялото.
Болестта, независимо от силната си изява и омаломощаващите физически и психически състояния, по своята същност е делюзия, една мимикрия. Това е просто реакция на формата. Тази реакция е като извадено парче от вашия пъзел. Има очертания, има модалности. Откроява се от цялото, става доминиращо, има моноизява. Представете си тази картина, имаме пъзела, изваденото парче, то самото е малка картина – завършена цялост по силата на контурите си, има качества, които са доминиращи, набиващи се в очите ни. Това е от гледна точка на парчето. От гледна точка на пъзела имаме липса – недостиг, дупка. Ако парчето е имало четири страни, всички четири оголени страни от пъзела ще викат своето подобие. Съответно, ако това състояние на пъзела е нашето болестно състояние, ние имаме два подхода към него, в зависимост от това от коя страна на вратата сме. Веднъж имаме недостиг и втори път излишък.
Ще отворя още една виртуална врата, този път към магията.
В „Златната клонка” на Джеймс Фрейзър четем: „Принцип на магията. Ако анализираме мисловните процеси, на които се основава магията, ще установим, че те се свеждат до два принципа: първо, че подобието поражда подобие или че следствията наподобяват причините, и, второ, че нещата, които веднъж са били в съприкосновение, продължават да си въздействат от разстояние и след прекъсване на физическия им досег. Първият принцип е закон за подобието, а вторият – закон за съприкосновението или прилепчивостта…” Вторият принцип е врата, която засега ще оставя затворена за целите на нашата разходка във времето на просветителската мисъл, и ще се съсредоточа върху първия – хомеопатичната или имитативната магия. „За първия вид магия може би е по-добре да използваме термина хомеопатична, защото алтернативният – „имитативна” или миметична”, означава или поне подсказва наличието на съзнателна сила, която подражава, а това би наложило твърде тесни граници на магията.” И още… „Хомеопатичната магия се основава върху асоциация на идеи на принципа на подобието, а контагьозната – на асоциация на идеи на принципа на съприкосновението… На практика двете разновидности често се преплитат. И докато хомеопатичната магия може да се практикува сама по себе си контагьозната почти винаги е свързана с прилагането на хомеопатични принципи… И двете разновидности на магията – хомеопатичната и контагьозната, можем за удобство да подведем под общото название индуктивна магия, тъй като и двете приемат, че нещата си въздействат от разстояние поради наличието на тайна индукция и, доколкото може да се схване, импулсите се предават от едното на другото посредством някакъв невидим ефир…”
Предвид отклонението към Фрейзър ни се налага да минем през още една врата – тя е по-малка, леко схлупена, само за малко ще надникнем зад нея и бързешката ще се изнесем. Това е църковният вратник, оттатък него се разкрива една по-мъжка реалност, където първите лечителки и знахарки – жените, са низвергнати и заклеймени като вещици и невести на Дявола. Всички женски атрибути са обявени за греховни, а ролята на лечител е присвоена от служителя на Църквата. Вече той извършва „магичните” практики, той гони разни демони от болнави и недъгави, а жените… Те дори в наши дни, по време на така наречения „нечист” период, нямат право да влизат в църква, нито да докосват свещенослужител.
Като цяло, на хомеопатията й е отредено да прашлясва редом до много други лечебни терапии и алтернативни практики като по-скоро опасна за духовното осъзнаване на християнина, отколкото полезна.
Както обещах, отбиването ми през християнския портник ще е за кратко, защото иначе трябва да се върна векове назад, през стотиците клади, изтребените вещици и вещери, ликвидираната философска мисъл в Александрия… Може би пак ще се връщам на темата, когато религията се окаже подтисник и хомот за търсещия дух, но това по-нататък…
Сигурно някой читател вече се чуди какво общо има магията с хомеопатията, която съвременната медицина не само е склонна да признае, но и нашата, родна, алопатична медицина, направо си присвоява. Само лица с медицинско образование – лекари и стоматолози, имат право да лекуват с хомеопатия. Но защо? Половината от медицинската общност счита хомеопатията за шарлатанство, плацебо ефект, въпрос на вяра и т.н. Другата половина иска да я практикува, за да не изпусне някой лев може би? Парадоксът идва от самото веществено присъствие на лекарството в глобулата или водния разтвор. Няма такъв. Теорията, без да влизам в подробности, е, че молекулата на водата е запечатила и съхранила енергийния модел на субстанцията. По-детайлни обяснения могат да се намерят на много места в интернет. Тук няма нищо паранормално, освен факта, че първо, веществена наличност няма, второ, лекарствата действат удивително добре на хора и животни и трето, с една глобула, разтворена във вода, можем да направим 3 тона воден разтвор на лекарството Bryonia, да речем. Тук напиращият въпрос е как става това? И къде, за бога, е това лекарство? Веднъж чух една лекторка да обяснява за водородните връзки, които са вероятният носител на информацията… Звучи смислено, защото знаем, че водородни връзки има – нали? Но аз бих ви приканила да ме последвате през една последна врата – квантовата. Та значи, квантовата физика ни обясни, че атомът основно се състои от празно пространство. Гледалите поразителния филм „Какво знаем ние? Спускане в заешката дупка” знаят, че разстоянието от ядрото до обвивката на атома е като от мен до Витоша, например, но ако аз съм мравка. Всъщност всичко е празно. Информацията е именно в тази празнота, или шунята на санскрит. Формата е в празнотата, празнотата е във формата… Това пространство, в което обитаваме, е носителят на всички модели – проявени и непроявени такива. Същото това пространство в аюрведа – медицината, която датира отпреди 6-7 хилядолетия, е петия елемент – акаша (санскрит). Мнозина сигурно са чували за Акашови записи и за разни майстори с достъп до тях. Всъщност ние всички имаме достъп до акаша, защото тя, или той, неизменно е част от нас наравно с въздуха, водата, огъня и земята и има 100% вероятност да е носителят на ин-форма-цията за нашето магично лекарство Bryonia. Сега може би разбирате, че както мога да направя едно шишенце с воден разтвор от една глобула, така мога да направя и една кофа, и една цистерна и т.н. Пространството в единия атом е същото пространство в другия атом, в молекулата, във всяко едно струпване на молекули, във всяка цялост. Връзката е нелокална и синхронична.
Ще завърша с това, че всеки модел на лекарство е само отпечатък, рисунък. Той е нещо временно, илюзорно и може да бъде заличен и изместен от всеки друг по-ярък такъв. Като така, хомеопатът де факто не лекува с нищо веществено, всичко е в сферата на създаването на мисъл формата – нама-рупа (име-форма). Мнозина практикуващи хомеопатия или пък лекуващи се с хомеопатични продукти знаят, че когато извикат в ума си името на някое лекарство – започват да получават симптомите му. Звучи странно и особено, почти като магия, нали?
В този блог ще разглеждаме онези скрити, „магични” проявления на лекарствата, които в немалко случаи водят до изцеление.

Advertisements