Mindfulness Meditation

ЦЕЛЕБНАТА СИЛА НА ОСЪЗНАТАТА МЕДИТАЦИЯ

Случаят касае хронично състояние на парадонтит, пациентът съм аз.

Вероятно знаете, че при стрес, претоварване или изтощение, хроничните състояния се активират и стават „остри”, както често ги наричаме в хомеопатията.
Моето състояние е от години – на този етап е овладяемо, къде със Шуслерови соли, къде с аюрведа… но мине, не мине, когато вляза в преразход на енергия, първото нещо, което ме удря, е ужасна невралгия. Понякога, когато нямаме други механизми да се спрем, болката е най-добрият учител, който казва: „Край. Спри.”
Така се случи и тази седмица. След изключително претоварване на няколко фронта – типичния мултитаскинг, два дни поред се будех с мисълта колко много съм уморена. На третия ден мисълта вече я нямаше, защото беше дошла болката. Подходих както винаги правя – първо маслена баня с шарлан, кратко успокоение, серия от различни Шуслерови соли, които няма да упоменавам, защото не те оправиха положението. Накрая стигнах до един течен аналгин и след утишването на болката, изведох кучето на разходка. Уви, след половин час болката се върна. След поредното жабурене на някаква „лечебна” течност и неотшумяващата болка в зъбите, грабнах последната Шуслерова сол, която не бях пробвала, едно одеяло и се положих на канапето. Тогава ми хрумна, преди да пробвам хапчето, да направя кратка медитация – първо самата и после випасана – с идеята да успокоя ума и тялото и да видя откъде ми е дошло това чудо (макар че винаги знам откъде идва).
Най-странното е, че цялото упражнение продължи не повече от 10 минути, аз отворих очи, обхванах с поглед топлото одеяло, котките около мен, слънчевите лъчи в прозореца и онази толкова характерна яснота на възприятието… Болката я нямаше. Просто така. Беше изчезнала. И изчезването й не беше свързано с някаква блестяща констатация, с някакво просветление или намеса свише – просто я нямаше.
Знаете, аналитичният ум трябва да знае ЗАЩО! Как се случва това? Нямаше никакви формули за анестезиране на болезнения участък, нямаше никакви положителни внушения, никакви сугестии, а ефектът беше налице. И още е. Кризата беше овладяна. Как? Тук спирам изложението си и прилагам линк към един кратък видео материал, чийто превод помествам отдолу.

Scans’ show mindfulness meditation brain boost’

http://www.bbc.co.uk/news/health-16406814

Диктор: Седи. Дишай. Наблюдавай мислите си. Осем седмици на ежедневна практика на нещо, което се нарича осъзната медитация, са приключили. Целта е била да се види дали намалява стреса или във случая с Фиона хроничната болка, причинена от състоянието Лупус. Е, намалява ли я?

Фиона: Знам само, че ако правя медитация, когато имам силни болки, не е като болката да изчезва, но става по-поносима или се ограничава така, че да се справя с нея.

Диктор: Айда иска да проникне по-надълбоко. И се обръща към невронауката.

Елена: Дръжте си очите затворени и оставете ума да се рее (да броди).

Диктор: Елена Антонова от Института по психиатрия ще извърши замерване с магнитно-резонансен скенер. Тя ни кара първо да оставим умовете ни да се реят, което е обичайното състояние, и после да медитираме. Изображенията могат да бъдат оспорвани, но Елена казва, че резултатите потвърждават изпитаното от Фиона. Вляво можете да видите зоната в жълтия кръг – това са участъците на реакция на болка. Отдясно – те са се успокоили.

Фиона: Това един вид показва, че когато практикувам, болката не че си отива, а просто се намалява с няколко степени. И това физически го показва.

Елена: Резултатът е съвместим с усещането ви.

Фиона: Боже, това е удивително!

Диктор: А какъв е случаят с мен? Когато аз съм медитирал, областта в предната част на мозъка ми е станала по-малко активна – областта на центриране в себе си, на егото.
Значи аз-частта е изчезнала?

Елена: Аз-частта се е отпуснала. Не бих казала, че е изчезнала напълно, защото не забравяйте, че разглеждаме сравнителното състояние.

Диктор: У всички ли виждате този модел?

Елена: Категорично активността се измества от фронталния лоб към постериорната част на мозъка. Обикновено такава постериорна активност съм виждала при франсискански монахини и тибетски монаси по време на медитация.

Диктор: Франсисканска монахиня. Само това не очаквах. Но резултатите на Фиона заслужаха по-нататъшно изследване. Изпратихме ги на независим изследовател на болката в друг университет, който каза, че нещо е успокоило мрежата на болка.
И когато Фиона казва, че изпитва по-малко болка или болката я безпокои по-малко, всъщност става дума за това.

Елена: Точно така. И то е съвсем видно на снимките й.

Фиона: Аз знаех какво прави медитацията с мен и редовно я използвам и тя ми помага за болката, но има нещо много силно в това да знаеш, че физически има нещо – обективно доказателство, че действа.

Диктор: Чисто научному, два скенера не доказват много, но са рефлексия за по-обширното проучване, което предполага, че осъзнатата медитация помага срещу стреса, болката и дори срещу егоцентричността.

Advertisements