One and All Minds

„Настроението на наблюдаващия, вече необвързан с конкретните преживявания на тялото си, се разпростира и навлиза в конкретни преживявания на един вечно-разширяващ се кръг от други животи и същества… Кръгът на индивидуалност ще се разширява, докато и други индивидуалности не се обемат в него… Този, който по този начин е преминал в безличностната част на собствения си ум, се възприема не като ум, а като всички умове…  Веднъж повторно влязъл в това, древно състояние, човекът възприема всички неща с очите на Бог.

The Symbolic System, Уилям Блейк

Advertisements

Implicate Order

„Основна черта на скрития (непроявения) ред е това, че цялата вселена е събрана в цялото.  В типичните условия на обичайния опит има голяма доза относителна независимост на нещата, така че те могат да се отделят като отделно съществуващи, извън едно от друго, и само външно свързани. Но по-фундаментално, тази връзка на събраност е активна  и съществена за това, което е всяко едно нещо, така че то е вътрешно свързано с цялото, съответно и с всичко останало.

The Undivided universe, D. Bohm и B. J. Hiley

Structures of Consciosness

СТРУКТУРИ НА СЪЗНАНИЕТО

Извадки от блестящия труд на Жан Гебсер, зародил се като идея през 1931 година и финализиран през 1948 г. – Ever-Present Origin, вдъхновил Кен Уилбър, Колин Уилсън, Даниъл Пинчбек, Уилям Ървин Томпсън.

Архаична структура (архе, гр. Начало): съзнание с максимална латентност и минимална прозрачност. „не е нито познание, нито съвест, а трябва да се разбира като будно присъствие в най-широкия смисъл на думата.” Няма минало, което да се преодолява, а бъдещето е изцяло потенциалност.
„Може да се оприлича на бегло осветена мъгла, необитавана от сенки.”

Магична структура: свързаност и преплетеност с природата – липса на его, време и пространство като перцепция. „огромно усилие на духа да се освободи” или да се отличи и отдели като същество и сила, при пълна идентификация в съзнанието с околната среда и природата. Не е важен „аз”-ът, а „ние”. (пример: „убунту”) Проявава се в стада, племена и в по-късни форми на колективни формации – религиозни секти, етноси, нации със специфичните за групата идентификации и символи;
„в този смисъл може да се каже, че в тази структура съзнанието още не е в самия човек, а обитава света. Постепенното прехвърляне на това съзнание, което тече към него (човека) и което той трябва да асимилира от своята гледна точка и пробуждащия се свят, който той се учи да конфронтира (а в конфронтацията има нещо враждебно) е нещо, което човекът трябва да овладее. Съноподобното съзнание на магичния човек е предусловие за осъзнаването на душата у митичния човек.
Отличителна характерика: надигащо се осъзнаване на природата, знаци, знамения, шамански практики и пътувания;

Митична структура (митос – разказ, говорене) „Словото е огледало на вътрешното, а митът е отразител на душата.”
Носи клеймото на въображението.
Пет основни митологеми:
– митове за плаване по море (трудно пътуване към непознатото в търсене на себе си и сродната душа
– митът за Нарцис (намирането на душата или егото)
– митът за Слънцето (намирането на Първоизточника, нощта на Божествения гняв)
– митът за спускането в Хадес, Ада (спускането в мрака, навлизането във вътрешните селения)
– митът за раждането на Атина (от главата на Зевс като птицата на Всевиждащата мисъл, с окото на сова, която вижда в мрака)

Ментална структура: човекът излиза от митичния (двуизмерен) кръг и влиза в триизмерното пространство. Плетората от боговете и противоречивите приказки за Твроението и подредбата на света са започнали да превземат съзнанието. Човекът е на ръба да се удави в потопа на митологичните ментални процеси. Сократ, Платон, Аристотел и Питагор излизат напред, за да се противопоставят на тази тенденция.
Откриване на причинността (казуалност); Ключови думи: абстракция, философия, монотеизъм, догмата в алегория и верую измества символите на предишните времена; времето става линейно (за разлика от кръговото време в митичната структура); пространството е преодоляно, човекът постига еготичното си, индивидуално откъсване от природата. С конкретизацията на „аз” ставаме много осъзнати за съществуването и индивидуалността си.
Резултат: самота, изолация, алиенация; ментални подредби и систематизиране на мисълта, митовете са загубили живителната си екзистенциална връзка с реалността – (Великия Пан е мъртъв!) и потъват в несъзнаваното, в забрава.

Вълната тръгва от магичната структура: дух, душа, пространство – всички те са конституенти на човешкото съзнание – ( спомнете си съвършения дзен коан „Мога ли да съм пространството за това?” на Екхарт Толе)

Интегрална структура: четвърто измерение – времето; Тук въпросът е: Какво стои отвъд системата?
Два нови термина: систаза и синерезия
Систаза: събиране или напасване на частите в цялост; процес, в който частите се сливат в цяло.
Синерезия: компресия, да синтезирам, да събера; „всичко да бъде обхванато от всички страни, най-вече от ума или духа; възприемане отвъд пространство и време;
Тази синерична перцепция или „верация” (лат. вера – истина) се случва на основата на интегриране на архаично предчувствие, магично синхронизиране или настройване (симбиоза), митично символизиране и ментално-рационално систематизиране в интерпретационния акт на арационалната систаза.

Тук е важно да се помни, че всички структури съществуват заедно и действат заедно в нас и не е нужно да бъдат инвокирани посредством историческо въображение.

Всяко самоопределяне е ограничаващо, тъй като вселената се разгръща тук и сега във всички структури на съзнанието и аз съм всичко и навсякъде: мога да съм интуитивът, шаманът, разказвачът на приказки, философът и абсолютното същество отвъд време и пространство, което извършва квантови скокове и твори реалности.

Lycopodium

English: The Stag's-horn Clubmoss, Lycopodium ...
English: The Stag’s-horn Clubmoss, Lycopodium clavatum, with sporophylls. Beside some moss of Polytrichum sp. Deutsch: „Blühender“ Keulen-Bärlapp (Lycopodium clavatum) — botanisch korrekt sind dies Sporophyllstände. Daneben etwas Widertonmoos (Polytrichum sp.). (Photo credit: Wikipedia)

Lycopodium (Lyc.). Бухалковиден плаун. Лекарство за черния дроб и стомашночревния тракт (с усилено газообразуване, респ. ферментация, влошава се от захари и груби зеленчуци), дихателните органи (хреми, грип, пневмония), бъбреците (възпаления, колики при камъни) и др. Умствените нагласи са към авторитарно поведение, прикриващо вътрешната липса на самочувствие; раздразнителност, лесно забравяне на думи и имена и др. Модалности: влошава се от горещина и надвечер, пристрастеност към сладкото и др.

За монарха на древните въглеродни мочурища четете тук.

БЪДИ КАТО ВОДАТА

Бъди като водата, приятелю.

Адаптирай се, отстъпвай и намирай своя път. Има много аналогии в даоизма и Тай Чи за водата, но една, която мнозина пропускат е прозрачността. Бъди отворен, приятелю.

Защо казват, че Тай Чи е изкуството на елемента Вода?
Какво е да удариш река?
Как Дао Дъ Дзин ни посочва скритото родеене между меката отстъпчивост на водата, всепоглъщащото й прилепяне и оживяването на нашата Тай Чи практика в тренировъчната зала и извън нея… Всичко това в Еп. 4 на „Да говорим за Тай Чи” – Отстъпване и Прилепване – Инструменти на воина на 21 век

Tai Chi – The Suprime Ultimate

Yin Yang - Symbol
Yin Yang – Symbol (Photo credit: DonkeyHotey)

ТАЙ ЧИ – ВЕЛИКИЯТ ПРЕДЕЛ

„Когато разглеждате символа на Тай Чи, виждате кръг, оформен от Ин и Ян. Това представлява изначалната философска идея на Китай. Олицетворява Ин и Ян, положителното и отрицателното, горе и долу…” Куи Зонгсан, пето поколение учител на стила Ян Тай Чи чуан.

„Движението напред е Ян, изтеглянето назад е Ин. Нагоре е Ян, надолу е Ин. Отварянето е Ян, затварянето е Ин. Човешкото тяло се възприема като Тай Чи чуан кръг. Размерът на кръга зависи от ръста ви. Само когато се движите в собствения си Тай Чи чуан кръг, само тогава можете да пазите равновесие.” Чън Сяоуан, 19-то поколение на фамилията Чън

„Най-висшето щастие, запазването на живота, може да се постигне само с не-правене!

Неправенето на Небето е неговата чистота, неправенето на земята е нейният покой. Двете неправения се обединяват и всички неща се преобразяват и се пораждат. Изумително, тайнствено, не съществува място, където те възникват. Тайнствено, изумително, те нямат знак. Всяко нещо е такова, каквото е, и всички израстват от неправенето.” Джуандзъ

„Тай Чи олицетворява най-неуловимия принцип в даоизма, известен като у-вей. Буквално… не-правене.” Алън Уотс

БОКСЬОРЪТ СОЕВО СИРЕНЕ

ТАЙ ЧИ И БЛАГОРОДНОТО ИЗКУСТВО ДА ОСТАВЯМЕ НЕЩАТА НЕ-НАПРАВЕНИ

Talking Tai Chi

С тази публикация започвам поредицата „Да говорим за Тай Чи с Монаха Чайник”, или Боксьора Соево Сирене, който бе така добър да ми предостави своите радиопредавания за превод. Възприемам себе си като негов i-ученик и с радост се присъединявам към боксирането стил Соево Сирене.

„Да говорим за Тай Чи” е свободна аудио версия на популярната книга „This is Tai Chi – 50 essential questions and answers” която можете да си закупите тук.

Монахът Чайник, или Боксьорът Соево Сирене и защо именно Соево Сирене?

Роден в Лондон, сега живее извън Гранада в Андалусия, Испания. Известен е като Монаха Чайник от времето, когато преподава Та Чи в Лондон през 80-те и 90-те години. Това е пряк резултат от безкрайни дебати относно стил, школи и приемствени линии. Така се раждат Монахът Чайник и стилът Чайник Тай Чи.

Защо Соево Сирене?

И КАКВИ СА ТЕЗИ ШАПКИ?

Монахът Чайник: Има такива, които смятат, че да практикуваш Тай Чи без традиция или потвърдена приемствена линия, е просто загуба на време – или бой със сянка. То е изкуство, на което му липсва субстанция, както на Соевото Сирене му липсва плътност. Но Боксьорите Соево Сирене далеч не са на това мнение. Ние твърдим, че Соевото Сирене е най-съвършената и ефективна субстанция, запазва формата и очертанията си и се продава на ниска цена.
Като допълнение, може да е превъзходно хрупкава, когато е пържена на силен огън и преглъща обидите, както поглъща подправките. Соевото Сирене е прекрасен символ за адаптивността на Тай Чи на 21 Век.

„Бъди като соево сирене, приятелю” казва Брус Лий ( Или нещо подобно).

Понякога всички Традиции имат нужда от събуждане. Това е целта на Боксьора Соево Сирене, да разтърси традицията, да оспори всички твърдения за абсолютизъм и да се изхили в лицето на ригидността и догмата.

За да разберете за приложението на Философията Соево Сирене в живота си… присъединете се към нас, като първо прочетете наръчника…

Какво е боксирането стил Соево Сирене?

Обикновени моменти и необикновени времена

„The Manual of Bean Curd Boxing” е за хора, които търсят практически техники, за да подобрят дишането си, чувството си за равновесие и за връзка с живота. Тази книга е за всеки, който желае да обогати интереса си в източните изкуства, а не в някаква религия. Можете да я закупите тук.

Защото тези дисциплини ни осигуряват чувство за баланс, което е в същината на диренето ни на смисъл. Когато разцепим живота си на няколко парчета – всяко, движещо се в различни посоки – тогава и енергията ни се проявява накъсана и непълна. Стойката, дъхът и духът ни не могат да текат заедно и ни оставят с объркана и фрагментирана реакция към живота. С две думи, създаваме усилие там, където не е имало такова. Време е, за пореден път, да се върнем към времето, когато са Оставяли Нещата Ненаправени.

Сънят на Живота

„Ние сънуваме непрекъснато, макар да не го осъзнаваме през деня, защото съзнанието е прекалено ясно.” К.Юнг

Светът е вечният феникс – в процес на вечно разрушение и възраждане. Едни го убиват в мислите си, други мигом го раждат наново. Ритъмът на този жив организъм отеква в съществата ни, приспива ни, както ходенето на майката приспива детето в утробата й и ни кара да сънуваме съня на живота.
В „Огледалната фаза като формираща за Аза” Лакан пише, че детето започва да се разпознава в огледалото между 6 и 18-месечна възраст. Дотогава между него и света няма разлика, всичко е една субективна цялост. Азът още не се е обособил, не се е отделил от другите. Малкият човек идва със своите предразположения и ДНК инпринти, наследени от баби и дядовци, които хомеопатията нарича миазми. Тези миазми ще са определящи за основното съдържание на живота му. И макар да не е задължителна изявата им, основните предизвикателства, които ги характеризират, ще присъстват в бъдещия път на новата индивидуалност.
Например, в псоричния миазъм, който го има у всички нас, основните теми са свързани с оцеляването, недостига, метаболизма, отделянето, изоставянето – там ще срещнем лекарства като Sulphur, Calcarea Carbonica, Psorinum.
В различни етапи от живота ни всички ние минаваме през псоричните лекарства.
В сикотичния миазъм, който се занимава с разрастването и възпроизводството, ще срещнем темите за границите, развитието на егото, желанията, сексуалността, табутата свързани с нея, инцеста, подтисканията.
Сифилистичният миазъм е на една ос със сикотичния, но в срещуположния й край. Докато сикозата е разрастване (включително на тумори, кисти, брадавици, свръхкилограми и т.н.), сифилистичната тенденция касае Тъмната нощ на душата, разпада, отказа, непривързването, проблема с контрола, смъртта.
Туберкулиновият миазъм е онзи божествен „призив” за пробуждане, който идва от дълбините на субективната цялост, или от цялостната личност в психологията на Юнг. Негови основни теми са неудовлетворението, копнежът по дома (може би онзи дом, от който всички идваме), свободата, насилието.
Раковият миазъм касае аза по отношение на другите. Тази тема отново ни навежда на Лакан, който пише: „Това, което съм най Аз в света е не проекция на Мене, а отделеното мое Друго.” Само че този факт, който е бил неизменна реалност у малкото дете, е отдавна забравен, и сега отново трябва да бъде припомнен. Основни предизвикателства тук са отношенията с околните, индивидуацията като пълно разгръщане на духовния потенциал, самочувствието, подтискането, поемането на отговорност, самоидентичността.
Тоест, имаме общо теми, касаещи вида и такива, които по-силно ще се откроят в живота на индивида, ако съответните болести присъстват в рода му.
Но нека се върнем на малкия самоосъзнаващ се човек, който вече има обособен Аз комплекс и реагира на света около себе си. Комплексът в контекста на юнгианската психоанализа представлява мрежа от асоциации, образи, идеи, спомени и прочие, струпани около едно смислово архетипово ядро с характерен емоционален тон. Архетипът е общ, мрежата, или клъстърът е личен. Когато в живота на детето се случи някое събитие – тоест, събуди се някой архетип, имаме формиране на комплекс – това е начинът на отреагирване, личния модел на поведение. Имаме непосредствено поражение и дългосрочно хронифициране. В ситуация на криза индивидът не винаги се справя с наличния психодинамичен ресурс – не винаги има готов модел за отреагирване. Тогава състоянието на стрес включва колективната архетипна мрежа, за която говори Мари-Луи Фон Франц в „Предсказване и синхроничност”, като се задействат най-сходните на Аза архетипи, най-родеещите се с него. Така се създава нов комплекс и докато той се развива от архетиповата си основа към съзнанието, не е патологичен. Но ако съзнанието го отхвърли, изгони го от дома на съзнаваната идентичност и го изпрати в задния двор на сянката, той набира автономна сила. Външните събития (от средата) могат да бъдат травмиращи и да пробият границите и защитите на Аза, както е в случаите на насилие върху деца. И както пише Ерел Шалит, травматично причинените автономни комплекси, т.е. отхвърлените от Аза в личното несъзнавано, не са „помагащи рани”, а оставят конкретни белези, които отклоняват енергията на Аза и пречат на развитието му.
Един автономен комплекс е като инфектирана рана и когато бъде докоснат – от някое последващо събитие, се активира, констелира и ние сме засегнати. Комплексът се бори за надмощие и може да асимилира Аза. Когато стане доминиращ, когато делюзията замъгли всичко – тогава има проявление и то е т.н болест. И тогава, при болестната изява, идва намесата на терапевта.
Ще завърша с пример за майчиния комплекс, който е един от най-формиращите за Аза. В ядрото му е архетипът на Великата майка, която може да е всеопрощаваща, добра, хранеща, спасяваща – образът на добрата фея, или безмилостна, изяждаща собствените си деца, зла вещица. Архетипът е един, изявата е различна. В зависимост от нея имаме положителен или негативен комплекс. В хомеопатията има няколко лекарства, носещи архетипа на майката. Едно от тях е Pulsatilla. Случаят, който ще споделя с вас, касае котката Алис, която, след като роди със секцио, отказа да приеме бебета си, бягаше ужасена от тях и почти цялото й потомство умря. По същото време роди другата наша котка – Мили, която беше истинска мама, свърши си чудесно работата по раждането и измиването на бебетата и дори прие оцелялото мъниче на сестра си като свое. След около месец и половина Мили започна да проявява агресия към другите домашни любимци, защото мъниците се раздвижиха из цялата къща и тя неистово ги бранеше. Запозната с майчния инстинкт на Pulsatilla, аз й направих воден разтвор от 200С в една чашка и я оставих да си близне от нея. Какво беше учудването ми, когато дъщеря ми дойде при мен и каза: „Не знам какво имаше в тази чаша, но Алис пи от нея.” Най-неочаквано котката Алис, която никога не беше пила от чаши, в този момент беше решила да опита. По-голямото учудване беше на другия ден, само някакви си 12 часа по-късно, когато Алис прибра всичките бебета при себе си – шестте на сестра си и оцелялото свое, внезапно припомнила си, че е мама. Великата майка се беше събудила. За мен остана да преживявам, че не съм се сетила да й дам лекарството по-рано, и да анализирам фактите за архетипите, котките и нас, човеците.

Символ на вярата

„Вярвам в практикуването и философията на това, което сме приели да наричаме магия, в това, което трябва да нарека призоваване на духове, макар да не знам какво са те, в силата на създаване на магически илюзии, във виденията на истината в дълбините на съзнанието, когато очите са затворени; и вярвам в три доктрини, които смятам, че са били дадени от ранни времена и са основа на почти всички магични практики. Тези доктрини са:

1. Границите на съзнанието ни са вечно променящи се и много съзнания могат да преминават едно в друго, както е било, създавайки или разкривайки едно общо съзнание, една енергия.

2. Границите на спомените ни също се променят и спомените ни са част от една велика памет, паметта на самата Природа.

3. Това велико съзнание и тази велика памет могат да се пробудят чрез символи…”

Уилям Бътлър Йейтс, „Магията”, 1901

Архетипи и Хомеопатия

Хомеопатична семиотика

Започвам този цикъл – цикъл, защото ще са серия публикации, с един цитат, който съм записала незнайно откъде, но безкрайно верен и в пълен синхрон с темата за знаците, архетипите и това,което ни разболява: „… всяко откритие на човечеството е подсигурено от колективно прозрение. Колективното прозрение е ехо във фунията на времето.”

Във „Вавилонската библиотека” Борхес ни предлага същата теза – че всички книги вече са написани, че всички възможни съчетания на двадесетте и няколко знака (разбирай символи), които може да са малко повече, но не и безкрайно, вече са изложени от някого и прибрани на лавиците на тази всеобхватна Библиотека на вселената. И си мисля,  дали Борхес всъщност не говори за Акаша, където става зачеването на всяка мисъл и всяко намерение, където е домът на божествените монади – архетипите, иначе казано колективното несъзнавано?

„Аз разглеждам… пише Юнг, архетипните модели като матрицата на всички митологически изявления. Те не само се появяват във високо емоционални условия, но много често се оказват тяхната причина.”

Семиотиката като теория за знаците се занимава с извеждането на смисли.  Всеки знак представлява даден обект и произвежда определен смисъл в ума на някой, който интерпретира знака.  Изхождайки от  тази гледна точка Х. Уолак казва, че  симптомите са знакови за болестта, която се взема за обект. Взети заедно, те имат специфичен смисъл – хомеопатичното лекарство, в ума на обучения хомеопат. Избирайки лекарство от изобилието на хомеопатичната Материя Медика, хомеопатът също влиза в семоитичен процес. Той се опитва да разбере смисъла на заболяването, който ще е хомеопатичното лекарство, показано от симптоматичната картина. Така хомеопатията може да се разглежда като напасване на един тип смисъл – този, предоставен от симптомите на болния, с друг тип смисъл – даден от знаците и симптомите на лекарствата, описани в репеториумите и материи медиките. Правилото за подобието свързва двете семиотични сфери на болестта и лекарствата.

Според Уолак хомеопатичните лекарства са знаци, а не причини,и техният знаков характер не е фиксиран от някакво информационно съдържание, а има магическа природа. Тази природа свързва личното с архетипното.  Свързва Аза с растението Aconitum  в среща с обкръжението, която е белязана от Внезапен Страх.  Имаме пробуден архетип, облечен в персоналната дреха на асоциации, образи, идеи и спомени. На езика на психоанализата  имаме комплекс. А царският път към несъзнаваното, както казва Юнг, не е сънят, а именно комплексът, който е архитект на сънища и симптоми.  В него се крие неразреденият архетипов дух в разредената материя на хомеопатичната медицина.

„Ние, всички, използваме символи в личния си живот – казва Дейвид Лили, представяме се в обществото с различни маски, с които искаме да се скрием, защитим или облагодетелстваме. Проектираме различни персони. И както трябва да разкрием и разберем символите в природата, така трябва да дешифрираме персоната на пациента.”

„Дешифрирай! Дешифрирай! Тогава ще изпиташ световъртежа на човешкия абсолют.”

С. Дали

Блог в WordPress.com.

Up ↑