Tai Chi – The Suprime Ultimate

Yin Yang - Symbol
Yin Yang – Symbol (Photo credit: DonkeyHotey)

ТАЙ ЧИ – ВЕЛИКИЯТ ПРЕДЕЛ

„Когато разглеждате символа на Тай Чи, виждате кръг, оформен от Ин и Ян. Това представлява изначалната философска идея на Китай. Олицетворява Ин и Ян, положителното и отрицателното, горе и долу…” Куи Зонгсан, пето поколение учител на стила Ян Тай Чи чуан.

„Движението напред е Ян, изтеглянето назад е Ин. Нагоре е Ян, надолу е Ин. Отварянето е Ян, затварянето е Ин. Човешкото тяло се възприема като Тай Чи чуан кръг. Размерът на кръга зависи от ръста ви. Само когато се движите в собствения си Тай Чи чуан кръг, само тогава можете да пазите равновесие.” Чън Сяоуан, 19-то поколение на фамилията Чън

„Най-висшето щастие, запазването на живота, може да се постигне само с не-правене!

Неправенето на Небето е неговата чистота, неправенето на земята е нейният покой. Двете неправения се обединяват и всички неща се преобразяват и се пораждат. Изумително, тайнствено, не съществува място, където те възникват. Тайнствено, изумително, те нямат знак. Всяко нещо е такова, каквото е, и всички израстват от неправенето.” Джуандзъ

„Тай Чи олицетворява най-неуловимия принцип в даоизма, известен като у-вей. Буквално… не-правене.” Алън Уотс

БОКСЬОРЪТ СОЕВО СИРЕНЕ

ТАЙ ЧИ И БЛАГОРОДНОТО ИЗКУСТВО ДА ОСТАВЯМЕ НЕЩАТА НЕ-НАПРАВЕНИ

Talking Tai Chi

С тази публикация започвам поредицата „Да говорим за Тай Чи с Монаха Чайник”, или Боксьора Соево Сирене, който бе така добър да ми предостави своите радиопредавания за превод. Възприемам себе си като негов i-ученик и с радост се присъединявам към боксирането стил Соево Сирене.

„Да говорим за Тай Чи” е свободна аудио версия на популярната книга „This is Tai Chi – 50 essential questions and answers” която можете да си закупите тук.

Монахът Чайник, или Боксьорът Соево Сирене и защо именно Соево Сирене?

Роден в Лондон, сега живее извън Гранада в Андалусия, Испания. Известен е като Монаха Чайник от времето, когато преподава Та Чи в Лондон през 80-те и 90-те години. Това е пряк резултат от безкрайни дебати относно стил, школи и приемствени линии. Така се раждат Монахът Чайник и стилът Чайник Тай Чи.

Защо Соево Сирене?

И КАКВИ СА ТЕЗИ ШАПКИ?

Монахът Чайник: Има такива, които смятат, че да практикуваш Тай Чи без традиция или потвърдена приемствена линия, е просто загуба на време – или бой със сянка. То е изкуство, на което му липсва субстанция, както на Соевото Сирене му липсва плътност. Но Боксьорите Соево Сирене далеч не са на това мнение. Ние твърдим, че Соевото Сирене е най-съвършената и ефективна субстанция, запазва формата и очертанията си и се продава на ниска цена.
Като допълнение, може да е превъзходно хрупкава, когато е пържена на силен огън и преглъща обидите, както поглъща подправките. Соевото Сирене е прекрасен символ за адаптивността на Тай Чи на 21 Век.

„Бъди като соево сирене, приятелю” казва Брус Лий ( Или нещо подобно).

Понякога всички Традиции имат нужда от събуждане. Това е целта на Боксьора Соево Сирене, да разтърси традицията, да оспори всички твърдения за абсолютизъм и да се изхили в лицето на ригидността и догмата.

За да разберете за приложението на Философията Соево Сирене в живота си… присъединете се към нас, като първо прочетете наръчника…

Какво е боксирането стил Соево Сирене?

Обикновени моменти и необикновени времена

„The Manual of Bean Curd Boxing” е за хора, които търсят практически техники, за да подобрят дишането си, чувството си за равновесие и за връзка с живота. Тази книга е за всеки, който желае да обогати интереса си в източните изкуства, а не в някаква религия. Можете да я закупите тук.

Защото тези дисциплини ни осигуряват чувство за баланс, което е в същината на диренето ни на смисъл. Когато разцепим живота си на няколко парчета – всяко, движещо се в различни посоки – тогава и енергията ни се проявява накъсана и непълна. Стойката, дъхът и духът ни не могат да текат заедно и ни оставят с объркана и фрагментирана реакция към живота. С две думи, създаваме усилие там, където не е имало такова. Време е, за пореден път, да се върнем към времето, когато са Оставяли Нещата Ненаправени.

Реклами

Сънят на Живота

„Ние сънуваме непрекъснато, макар да не го осъзнаваме през деня, защото съзнанието е прекалено ясно.” К.Юнг

Светът е вечният феникс – в процес на вечно разрушение и възраждане. Едни го убиват в мислите си, други мигом го раждат наново. Ритъмът на този жив организъм отеква в съществата ни, приспива ни, както ходенето на майката приспива детето в утробата й и ни кара да сънуваме съня на живота.
В „Огледалната фаза като формираща за Аза” Лакан пише, че детето започва да се разпознава в огледалото между 6 и 18-месечна възраст. Дотогава между него и света няма разлика, всичко е една субективна цялост. Азът още не се е обособил, не се е отделил от другите. Малкият човек идва със своите предразположения и ДНК инпринти, наследени от баби и дядовци, които хомеопатията нарича миазми. Тези миазми ще са определящи за основното съдържание на живота му. И макар да не е задължителна изявата им, основните предизвикателства, които ги характеризират, ще присъстват в бъдещия път на новата индивидуалност.
Например, в псоричния миазъм, който го има у всички нас, основните теми са свързани с оцеляването, недостига, метаболизма, отделянето, изоставянето – там ще срещнем лекарства като Sulphur, Calcarea Carbonica, Psorinum.
В различни етапи от живота ни всички ние минаваме през псоричните лекарства.
В сикотичния миазъм, който се занимава с разрастването и възпроизводството, ще срещнем темите за границите, развитието на егото, желанията, сексуалността, табутата свързани с нея, инцеста, подтисканията.
Сифилистичният миазъм е на една ос със сикотичния, но в срещуположния й край. Докато сикозата е разрастване (включително на тумори, кисти, брадавици, свръхкилограми и т.н.), сифилистичната тенденция касае Тъмната нощ на душата, разпада, отказа, непривързването, проблема с контрола, смъртта.
Туберкулиновият миазъм е онзи божествен „призив” за пробуждане, който идва от дълбините на субективната цялост, или от цялостната личност в психологията на Юнг. Негови основни теми са неудовлетворението, копнежът по дома (може би онзи дом, от който всички идваме), свободата, насилието.
Раковият миазъм касае аза по отношение на другите. Тази тема отново ни навежда на Лакан, който пише: „Това, което съм най Аз в света е не проекция на Мене, а отделеното мое Друго.” Само че този факт, който е бил неизменна реалност у малкото дете, е отдавна забравен, и сега отново трябва да бъде припомнен. Основни предизвикателства тук са отношенията с околните, индивидуацията като пълно разгръщане на духовния потенциал, самочувствието, подтискането, поемането на отговорност, самоидентичността.
Тоест, имаме общо теми, касаещи вида и такива, които по-силно ще се откроят в живота на индивида, ако съответните болести присъстват в рода му.
Но нека се върнем на малкия самоосъзнаващ се човек, който вече има обособен Аз комплекс и реагира на света около себе си. Комплексът в контекста на юнгианската психоанализа представлява мрежа от асоциации, образи, идеи, спомени и прочие, струпани около едно смислово архетипово ядро с характерен емоционален тон. Архетипът е общ, мрежата, или клъстърът е личен. Когато в живота на детето се случи някое събитие – тоест, събуди се някой архетип, имаме формиране на комплекс – това е начинът на отреагирване, личния модел на поведение. Имаме непосредствено поражение и дългосрочно хронифициране. В ситуация на криза индивидът не винаги се справя с наличния психодинамичен ресурс – не винаги има готов модел за отреагирване. Тогава състоянието на стрес включва колективната архетипна мрежа, за която говори Мари-Луи Фон Франц в „Предсказване и синхроничност”, като се задействат най-сходните на Аза архетипи, най-родеещите се с него. Така се създава нов комплекс и докато той се развива от архетиповата си основа към съзнанието, не е патологичен. Но ако съзнанието го отхвърли, изгони го от дома на съзнаваната идентичност и го изпрати в задния двор на сянката, той набира автономна сила. Външните събития (от средата) могат да бъдат травмиращи и да пробият границите и защитите на Аза, както е в случаите на насилие върху деца. И както пише Ерел Шалит, травматично причинените автономни комплекси, т.е. отхвърлените от Аза в личното несъзнавано, не са „помагащи рани”, а оставят конкретни белези, които отклоняват енергията на Аза и пречат на развитието му.
Един автономен комплекс е като инфектирана рана и когато бъде докоснат – от някое последващо събитие, се активира, констелира и ние сме засегнати. Комплексът се бори за надмощие и може да асимилира Аза. Когато стане доминиращ, когато делюзията замъгли всичко – тогава има проявление и то е т.н болест. И тогава, при болестната изява, идва намесата на терапевта.
Ще завърша с пример за майчиния комплекс, който е един от най-формиращите за Аза. В ядрото му е архетипът на Великата майка, която може да е всеопрощаваща, добра, хранеща, спасяваща – образът на добрата фея, или безмилостна, изяждаща собствените си деца, зла вещица. Архетипът е един, изявата е различна. В зависимост от нея имаме положителен или негативен комплекс. В хомеопатията има няколко лекарства, носещи архетипа на майката. Едно от тях е Pulsatilla. Случаят, който ще споделя с вас, касае котката Алис, която, след като роди със секцио, отказа да приеме бебета си, бягаше ужасена от тях и почти цялото й потомство умря. По същото време роди другата наша котка – Мили, която беше истинска мама, свърши си чудесно работата по раждането и измиването на бебетата и дори прие оцелялото мъниче на сестра си като свое. След около месец и половина Мили започна да проявява агресия към другите домашни любимци, защото мъниците се раздвижиха из цялата къща и тя неистово ги бранеше. Запозната с майчния инстинкт на Pulsatilla, аз й направих воден разтвор от 200С в една чашка и я оставих да си близне от нея. Какво беше учудването ми, когато дъщеря ми дойде при мен и каза: „Не знам какво имаше в тази чаша, но Алис пи от нея.” Най-неочаквано котката Алис, която никога не беше пила от чаши, в този момент беше решила да опита. По-голямото учудване беше на другия ден, само някакви си 12 часа по-късно, когато Алис прибра всичките бебета при себе си – шестте на сестра си и оцелялото свое, внезапно припомнила си, че е мама. Великата майка се беше събудила. За мен остана да преживявам, че не съм се сетила да й дам лекарството по-рано, и да анализирам фактите за архетипите, котките и нас, човеците.

Символ на вярата

„Вярвам в практикуването и философията на това, което сме приели да наричаме магия, в това, което трябва да нарека призоваване на духове, макар да не знам какво са те, в силата на създаване на магически илюзии, във виденията на истината в дълбините на съзнанието, когато очите са затворени; и вярвам в три доктрини, които смятам, че са били дадени от ранни времена и са основа на почти всички магични практики. Тези доктрини са:

1. Границите на съзнанието ни са вечно променящи се и много съзнания могат да преминават едно в друго, както е било, създавайки или разкривайки едно общо съзнание, една енергия.

2. Границите на спомените ни също се променят и спомените ни са част от една велика памет, паметта на самата Природа.

3. Това велико съзнание и тази велика памет могат да се пробудят чрез символи…”

Уилям Бътлър Йейтс, „Магията”, 1901

Архетипи и Хомеопатия

Хомеопатична семиотика

Започвам този цикъл – цикъл, защото ще са серия публикации, с един цитат, който съм записала незнайно откъде, но безкрайно верен и в пълен синхрон с темата за знаците, архетипите и това,което ни разболява: „… всяко откритие на човечеството е подсигурено от колективно прозрение. Колективното прозрение е ехо във фунията на времето.”

Във „Вавилонската библиотека” Борхес ни предлага същата теза – че всички книги вече са написани, че всички възможни съчетания на двадесетте и няколко знака (разбирай символи), които може да са малко повече, но не и безкрайно, вече са изложени от някого и прибрани на лавиците на тази всеобхватна Библиотека на вселената. И си мисля,  дали Борхес всъщност не говори за Акаша, където става зачеването на всяка мисъл и всяко намерение, където е домът на божествените монади – архетипите, иначе казано колективното несъзнавано?

„Аз разглеждам… пише Юнг, архетипните модели като матрицата на всички митологически изявления. Те не само се появяват във високо емоционални условия, но много често се оказват тяхната причина.”

Семиотиката като теория за знаците се занимава с извеждането на смисли.  Всеки знак представлява даден обект и произвежда определен смисъл в ума на някой, който интерпретира знака.  Изхождайки от  тази гледна точка Х. Уолак казва, че  симптомите са знакови за болестта, която се взема за обект. Взети заедно, те имат специфичен смисъл – хомеопатичното лекарство, в ума на обучения хомеопат. Избирайки лекарство от изобилието на хомеопатичната Материя Медика, хомеопатът също влиза в семоитичен процес. Той се опитва да разбере смисъла на заболяването, който ще е хомеопатичното лекарство, показано от симптоматичната картина. Така хомеопатията може да се разглежда като напасване на един тип смисъл – този, предоставен от симптомите на болния, с друг тип смисъл – даден от знаците и симптомите на лекарствата, описани в репеториумите и материи медиките. Правилото за подобието свързва двете семиотични сфери на болестта и лекарствата.

Според Уолак хомеопатичните лекарства са знаци, а не причини,и техният знаков характер не е фиксиран от някакво информационно съдържание, а има магическа природа. Тази природа свързва личното с архетипното.  Свързва Аза с растението Aconitum  в среща с обкръжението, която е белязана от Внезапен Страх.  Имаме пробуден архетип, облечен в персоналната дреха на асоциации, образи, идеи и спомени. На езика на психоанализата  имаме комплекс. А царският път към несъзнаваното, както казва Юнг, не е сънят, а именно комплексът, който е архитект на сънища и симптоми.  В него се крие неразреденият архетипов дух в разредената материя на хомеопатичната медицина.

„Ние, всички, използваме символи в личния си живот – казва Дейвид Лили, представяме се в обществото с различни маски, с които искаме да се скрием, защитим или облагодетелстваме. Проектираме различни персони. И както трябва да разкрием и разберем символите в природата, така трябва да дешифрираме персоната на пациента.”

„Дешифрирай! Дешифрирай! Тогава ще изпиташ световъртежа на човешкия абсолют.”

С. Дали

Медицинското айкидо

„След като всички възможни неща имат право на съществуване в Божието разбиране според размерите на съвършенствата си, резултатът от всички тези права трябва да е най-съвършения свят, който е възможен.”
Лайбниц

В хомеопатичната кибернетика организмът се предполага, че винаги генерира възможно най-добрата (най-малко разрушителната за него) реакция на някакво скрито разстройство. Може да развие болезнени и екзотични патологии, но дори те ще са най-добрите, които е в състояние да управлява предвид обстоятелствата. Неговата реакция всъщност е цялостно разпознаване от системата за съществуването на болест в нея и синхронен опит да позволи на болестта (която е настояща и неизбежна) да се изрази и изпусне като клапан с най-малко увреждане на жизненоважните органи.
Ако възможно най-добрата реакция е затормозена от медицинско лечение, тогава организмът ще намери втората най-добра възможна интеграция на болестта, т.е. възможно най-добрия отговор в новата ситуация. Макар намаляването на симптомите да се смята за излекуване според алопатичните дефиниции, в хомеопатията това не е така. Разликата между възможно най-добрата реакция и втората най-добра (или между всеки две поредни възможности по тази скала) може да е разликата между пълно излекуване и доживотно хронично заболяване.
Улман изразява тези принципи на съвременен език:
През последните сто години множество водещи физиолози и лекари допуснаха, че симптомите на болестта не представляват нещо увредено у човека, а по-скоро са адаптация на тялото към стреса или инфекцията. Клод Бернар, бащата на експерименталната физиология, призна впечатляващата хомеостазна тенденция у човешкия организъм. Уолтър Б. Канън, автор на „Мъдростта на тялото” призна важността на вродената интелигентност на тялото. Ханс Селие, бащата на съвременната теория за стреса, посочи „Болестта не е просто поражението при нападението, а и битката за здравето; ако няма битка, няма болест. Болестта не е просто страдание, а битка за поддържането на хомеостазния баланс на тъканите ни.”
Теорията за системите се базира на разбирането на сипмтомите като защити. Тя предполага взаимообвързаност между всички неща. Предполага, че системите са неразривно динамични, че равновесието е стагнация и смърт и че една система има присъщи самоорганизиращи се качества веднъж щом е постигнала определена степен на сложност.
Различните видове стрес върху системата я карат да се адаптира към тях. Организмът реагира поне по два начина на стреса: той има общи адаптивни способности, както и творческа тенденция да превъзмогне предишните защити и да развие нови и потенциално по-ефективни средства за намаляване на патогенността от стреса. Системата търси да създаде ново ниво на ред чрез флуктуация.
„Ред чрез флуктуация” е често срещано описание във физиката на това как системите се адаптират към промяната и все пак единици са учените и лекарите, които допускат, че тялото създава симптоми като способ за създаване на ново ниво на динамична хомеостаза.
Съответно, от тази гледна точка симптомът вече не задължително да представлява срив на организма поради стрес или инфекция. По-скоро е адаптивна реакция на организма, която представлява възможно най-добрия отговор, базиран на наличните ресурси. Например, общопризнато е, че кашлицата е усилието на тялото да прочисти бронхите, че възпалението е усилието на тялото да изолира и изгори нахлуващите чужди тела, че треската е начинът на тялото да създаде вътрешно затоплена среда, която е по-малко податлива на бактериално или вирусно разрастване, и че симптомите на обикновената настинка са отговор на вирусна инфекция с назален секрет, който е опитът на тялото да изхвърли мъртвите вируси и мъртвите бели кръвни телца. Такива са впечатляващите самоорганизиращи се, саморегулиращи се и самоизцеляващи се усилия на тялото.
С това разбиране хомеопатичния закон за подобието е напълно логичен. Вместо да подтискаме симптомите, които всъщност са присъщата защитна реакция на организма, хомеопатичното лекарство се предписва заради способността му да имитира симптомите на болния човек.
И както най-добрият начин да овладеем поднасящата кола е да навием волана в посоката на поднасянето, така може би най-добрият начин да се излекуваме е да насочим защитите на тялото си в посока към, а не обратно на симптомите. Помагайки на усилията на тялото да се адаптира към стреса или инфекцията, организмът най-добре може да се излекува. Така и описанието на Стюарт Бранд за хомеопатията като „медицинско айкидо” изглежда съвсем на място.

Текстът е адаптиран по откъси от книгата на Ричард Гросингър „Хомеопатията: Великата загадка“

Минералните Соли в Тялото

Минералните соли в тялото – цикъл за аюрведа

Аюрведа винаги търси специфичните причини за специфичните болести или състояния, или пък се занимава с това специфичните качества да имат специфично действие. Тези закони за причина и следствие са известни като изучаване на кармата, или действието на човека, храната или билката. В този по-количествен подход, ако се определи една конкретна причина, принципът е тя, като причина за страданието, да бъде елиминирана. Но ако причините са няколко или имаме една непозната такава, какъвто е случаят при синдромите, тогава качественият подход е за предпочитане. Затова Аюрведа има добър успех при работата с хронични заболявания и синдроми.

Думата за вкус на санскрит е „раса”. Раса означава също есенциален сок, иначе казано есенцията на живот в храна или растение, както и жизнената есенция във всеки един от нас. Аюрведа, като наука за живота, се занимава с методите, които събуждат вкуса (раса), есенциалния жизнен сок в храната ни, за да захрани с него жизнената ни сила или прана.
Раса се отнася също за нашите лични вкусове и наклонности. Ние сме склонни към определени вкусове, както и към определени опитности в преживяването. Може би най-интересното е, че раса се отнася и до нашите емоции, чувства и сантименти, включително и религиозните такива.

Аюрведа разпознава шест вкуса, които са сладък, кисел, солен, лютив, горчив и стипчив. Има общо 63 възможни комбинации на основните 6 вкуса, 15 смесици от по 2, 20 смесици от по 3, 15 от по 4, 6 от по 5 и една смесица от всичките 6 вкуса.

Аюрведа учи, че единичният вкус има много специфично действие, което води до много предвидим резултат. Повторната употреба на единични вкусове често води до крайности, грешки и дисбаланс. Това е значението на думата „доша” на санскрит – тенденция към излишество или грешка.
Тук ще се занимаем със соления вкус, за който се казва, че увеличава Огъня и Водата, което означава, че е загряващ и овлажняващ. Съответно излишъкът от сол може да създаде твърде много топлина или твърде много вода. Нека разширим понятието, като вземем предвид, че солта не е само трапезна, а това са и всички минерални соли.
Традиционно, Аюрведа класифицира минералите според източника им: от земята, от растенията, от тяхната пепел или от животински органи. Съвременните практикуващи разделят минералите на големи (необходими в относително значителни количества), остатъчни (необходими в относително малки количества) и тежките метали (токсични в малки и големи количества). Най-важните големи минерали са калция, магнезия, натрия, калия, фосфора, сулфура и хлора. Някои важни остатъчни минерали са желязото, цинка, селения, хрома, мангана, молибдена, силикона и йода. Някои токсични тежки метали са оловото, арсеника, живака, алуминия и кадмия. Традиционната аюрведична наука е отделила специално място на алхимичните минерали живак, сол, сяра, злато, сребро, мед, желязо, калай и олово.
Аюрведа ни учи, че солите (минералите) увеличават огъня и че огънят представлява принципа на трансформация. В тялото трансформацията означава метаболизъм или храносмилане и усвояване на храната. По-модерната гледна точка е, че минералите са необходими за поддръжка на ензимите, които от своя страна се занимават с метаболизма. Съответно един минерален недостиг или дисбаланс може да наруши ензимната активност и метаболизма. Например остатъчният минерал хром участва в метаболизма на захар и оползотворяването на инсулина. Проблемът може да се прояви по два начина. Може да има недостиг на хром в хранителния режим или може да има излишък от рафинирани (сложни) въглехидрати в диетата, които изчерпват целия наличен хром. Съвсем естествено двата сценария взаимно се подсилват.
Аюрведа ни казва, че солите увеличават водата. Два минерала най-вече – натрият и калият, регулират водата в тялото. Според Аюрведа натрият има недиференцирано, примитивно, океанно качество, тъй като натрият се намира основно в океана. Има склонността да се натрупва в екстрацелуларната течност на тялото и причинява онова характерно подпухване при излишък. Калият се смята, че има по-интелигентно, организирано и повдигащо действие, тъй като се намира основно в растенията. Калият има склонността да се натрупва в клетките.
Излишъкът от натрий (солта е натриев хлорид) изкарва калия от клетките и постепенно изтощава телесните тъкани. Един вид тялото се връща в едно примитивно, недиференцирано, океанно състояние. Калият, от друга страна, балансира излишния натрий и отдава своята организираща функция на водния метаболизъм. Урокът тук е, че натрият и калият в хранителната диета трябва да са баланирани. За повечето хора това означава намаляване на солта и увеличаване на зеленчуците.
Аюрведа ни учи, че потенциалният дългосрочен ефект от соления вкус е сладкият. Сладкото се определя като комбинация от земя и вода. В превод това ще рече: Докато излишъкът от обикновена сол може да доведе до разпад на телесни тъкани, минералите като цяло са градивните блокове на всички тъкани в тялото. Мислете холистично. Минералите тръгват или като разтворени в океана или като формирани в самата структура на земята. Течащите потоци и реки разбиват скалите и напояват нивите ни. Почвата, която е богата на хумусни киселини допълнително разгражда минералите, които се абсорбират от растенията и чрез тях се усвояват от животни и хора. Минералите се трансформират в живи тъкани. Водата и земята от външния свят са станали течностите и тъканите на нашите физически тела.
Основните проблеми в този процес са минералните дисбаланси (като натриевия и калиевия, описани по-горе), минералните недостизи (основно от бедна почва или беден избор на храни), замърсяването (от тежки метали, които имат склонността да се натрупват в животинската тъкан), и слабото храносмилане (от липсата на храносмилателна способност, която сама про себе си се дължи на минерален недостиг).
Аюрведа обичайно препоръчва набавянето на минерали от добре балансирана диета, а не от добавки. Минералите често се допълват един друг, така че вземането на единична добавка от един минерал може да блокира наличието на друг. Но някои минерали понякога се налага да се вземат като добавка. Най-честите недостици са на калций, магнезий, желязо и цинк.
Калцият и магнезият обикновено вървят заедно в храните и ако се вземат като добавка, трябва пак да са заедно. Тъй като са трудни за преработка, трябва да се вземат в малки дози през целия ден. Някои хора се повлияват добре от течни калциево-магнезиеви добавки на билкова основа. Други хора имат изключителна полза от включването на биохимичните клетъчни соли – калциев флуорид (Calc-Flour) и магнезиев фосфат (Magn-Phos) в дневния си режим. Вземат се като пелети под езика между храненията, за по-дълги периоди от време. Те имат силата да възстановят правилния минерален метаболизъм на клетъчно ниво.
Усвояването на желязото може да се оптимизира по съветите, дадени по-горе. Като допълнение витамин С и храните, богати на витамин С като лимона и доматите, могат да подсилят усвояването на желязото. Ако в хранителния режим няма месо, добър източник на желязо са бобовите култури, спанака, стафидите, кайсиите, целите зърна, меласата и корените от репей. Много хора се чувстват добре от течните добавки на желязо на билкова основа. Някои билки, богати на желязо, са алфалфа, копривата, розмарина, глухарчето, сарсапарилата и други. Клетъчната сол железен фосфат (Ferr-Phos) може да се използва за максимализиране на усвояването на желязо и оползотворяването му на клетъчно ниво.
Вегетарианците често имат дефицит на цинк. Най-надежните източници на цинк са животинските и морските храни. Цинкът в растителните храни често е блокирани от различни растителни фибри или липсва поради недостиг на цинк в почвата. Един от белезите за дефицит на цинк е затруднението да определите вкуса на храната си. Това може да доведе до увеличено желание за сол, което маскира скрития дефицит. Други белези за цинкова недостатъчност са нарушено обоняние, липса на апетит, измършавяване, слаба имунна система, проблеми с кожата и ноктите, бавно зарастващи рани, репродуктивни проблеми, слаба памет и дори депресия. За щастие добавки на цинк лесно се намират и относително лесно се усвояват.

Из Salts of the Earth: The Mineral Kingdom

by Gary Gran, CYT DAy

Петте Елемента и Есенциите на Бах

Петте елемента и Бахови есенции

Земя – основна тема: тревога: Червен кестен, Агримония, Червен Кантарион, Цикория, Върбинка, Лоза

Вода – основна тема: фобии, страх: Мимулус, Трепетлика, Звездата на Витлеем, Орех

Огън – основна тема: несигурност: Цератостигма, Тинтява, Улекс, Габър, Див Овес, Маслина, Илекс, Лиственица, Лоза

Въздух – основна тема: тъга: Синап, Сладък Кестен, Звездата на Витлеем, Върба

Етер – основна тема: гняв, агресия, депресия, меланхолия: Дива джанка, Клематис, Нокът, Дива Роза, Бял Кестен, Синап, Кестенова пъпка, Орех, Дива Ябълка, Бук

В книгата си „Хомоепатичните миазми – съвременна перспектива” Иън Уотсън, който от дълги години лекува с Бахови есенции, разглежда миазмите (псоричен, сикотичен, сифилистичен туберкулозен и раков) не като родови тенденции, които задължително трябва да бъдат изкоренени, а като едни по-особени учители, водещи ни в личната и колективната еволюция. Самият Уотсън смята, че една добре подбрана есенция може да доведе до по-голяма промяна в съзнанието, отколкото хомеопатичната терапия.

„Цветните есенции нямат ориентация към „излекуване на болестта”, каквато откриваме в обширния обем от хомеопатична литература. Те по-скоро подпомагат трансформацията на съзнанието у практикуващия и пациента. Като такива, те са идеално пригодни за работа с миазмите като агенти на трансформацията и вътрешното израстване.”

Ето подредбата на някои Цветни есенции по Уотсъновата теория:

Елемент Земя: Габър, Маслина, Трепетлика, Мимулус
Елемент Вода: Клематис, Орех
Елемент Въздух: Нокът, Див Овес
Елемент Огън: Дива Слива, Дива Ябълка, Сладък Кестен, Жълтак

Можете да поръчате книгата „Хомеопатичните миазми – съвременна перспектива” тук: Click here to visit ianwatsonseminars.

Здравейте, приятели!

От днес ВЛЕЗ стана ВЛЕЗТЕ с малко променен адрес, но с все същия устрем за постигане и запазване на здравето на всяко живо същество!

Петте Елемента

Петте елемента и хомеопатията – цикъл за Аюрведа

Ще започна този разказ с един сън. Беше преди три години, помня го сякаш беше нощес… Намирах се в една къща с тесен, прав коридор, който от дясната страна имаше прозорец. На перваза на прозореца имаше няколко флакона с хомеопатични лекарства, ниски потенции. Те бяха подпрели прозореца, да стои полуотворен. Погледът ми се насочи навън и зърнах контурите на стара, величествена постройка. Внезапно в коридора срещу мен се появи моя близка приятелка, която ми каза: „Трябва да излезеш отвън, за да видиш сградата. Иначе няма да стане.” Аз излязох и видях най-невероятното творение… може би на човешка ръка. Година или две по-късно, в миг на просветление се сетих – разбира се, Моне! Бях проектирала в съня си „Руанската катедрала” – 1892 – 1893 г. Но към онзи конкретен момент, предупредена от съня, аз знаех, че това е нещо древно, прекрасно и трябва да „изляза от кутията”, или от рамката, ако щете, за да го видя. Десетина дни по-късно ми се обадиха за тридневен семинар по марма йога. Това беше моята среща с аюрведа – отдавна лелеяна, почти забравена мечта. Тя беше Руанската ми катедрала. Дамата, която водеше семинара, беше една удивителна индийка – прекрасен медиатор на едно древно познание. Самата тя – хомеопат и мармачария. Разбира се, на моя въпрос как се комбинират хомеопатия и аюрведа, тя каза с усмивка на Мона Лиза – „По най-прекрасен начин.” Воалът беше понадигнат и отново спуснат. За мен остана да открия как…
Това е като играта да свържем точките, да открием липсващите връзки, като цяло да сме готови да се откажем от мономанията, или концепцията за единственото лекарство. Можем поне да опитаме, нали?
И така… аюрведа датира отпреди 7000 години. Мъдростта за живота се съхранявала от просветлените риши, които обитавали горите и планините. Легендата разказва, че дошло време, когато те се събрали пак там, в гората, застигнати от голяма тревога. Човеците слизали в низините да живеят в поселища. Това щяло да обърка жизнената им сила, щяло да ги отдели от природата и да доведе до дисбаланс в телата и умовете им. Така и станало. Спасението останало в аюрведа. И днес ришите дават каквото могат на нас, заплетените в капана на градовете човешки същества.
Аюрведа има две страни – физическа и фина.
Физическата включва:
– Лекарства
– Диета
– Камъни/ метали
– Цветове
– Ароматерапия

Фината включва:
– Йога – мармайога
– Йога терапия
– Медитация/йога нидра
– Пранаяма
– Мудри
Основа на аюрведа, на цялата индийска култура и философия е панчататва – теорията за петте елемента: акаша, ваю, агни, джала, притви (санскр.) – етер, въздух, огън, вода и земя. Ще ги срещнем почти навсякъде по света – в Китай, където етерът е заменен от елемента Дърво, а въздухът от Метала, ще ги видим в алхимията на Европа – само че там остават четири. Етерът, повече известен като Пространство, се губи. Може би задушен от захвата на Тъмните векове. Но това е в Европа. В Индия винаги го е имало. Това е страната, на която дължим нулата – като цифра, за обозначаване на шунията – празнотата. Сигурно защото тя винаги е била важна и за джайнисти,и за адвайтисти и за будисти. В Маджхима Никая ще ги срещнем в Групата на материалната реалност, или рупа-канда и там се наричат маха-бута (пали), като пространството, акаша, е изведено самостойно. Това се дължи на факта, че будизмът не разглежда пространството като нещо материално, или доловимо. Всички ние сме в пространството, а не то в нас… За повече информация в будисткия контекст вижте тук.
Да се върнем на аюрведа : Всеки елемент има по два органа в човешкото тяло, съответните специфични емоции и възприятие.

Акаша/Етер – черен дроб, жлъчка, възприятие – слух; чакри – от V-та нагоре, Анандамаякоша – блажено тяло (трансцедентно), емоция – меланхолия, гняв

Ваю/Въздух – бели дробове, дебело черво, възприятие –допир, ІV чакра,
Винянамаякоша – психическо тяло (висок ментал), различаващ принцип – будхи
емоция – тъга, щастие

Агни/Огън – сърце, тънки черва
Включва още: метаболизъм, кръвообращение, храносмилане
Възприятие – зрение, ІІІ чакра,
Маномаякоша – ментално тяло – чувствен аз- Манас, гняв, щастие

Джала/Вода – бъбреци, пикочен мехур
Включва още: урина, хормони, ензими, слюнка, надбъбречни жлези, хормоните на половата система,
Възприятие – вкус, ІІ чакра,
Пранамаякоша – биоплазмено тяло (тяло на жизнената сила) , страхове, фобии

Притви/Земя – далак, стомах панкреас
Включва всичко физическо: клетки, тъкани, кости…
Възприятие – мирис, І чакра,
Анамаякоша – физическо тяло, тревоги.

Информацията постъпва в Акаша – тя е едно фино движение, наречете го вълна, в празното пространство. Движението се поема от Вятъра, получава се фрикция и се отделя топлина – Огън… Имаме засилена жизнена сила.
Преди да премина към интересната връзка с хомеопатията, ще надигна още малко воала, за да разгледам движението на прана в човешкото тяло съобразно денонощието:
Праничният поток се движи последователно от един елемент в друг, като прана престоява във всеки орган по два часа. Новият цикъл започва в 03,00 часа с влизането на прана в елемента Въздух:
03,00 ч. – 05,00 ч. – прана е в белите дробове
05,00 ч. – 07,00 ч. – прана е в дебелото черво, тогава имаме максимум енергия
07,00 ч. – 09,00 ч – прана вече е в елемента Огън, в сърцето
09,00 ч. – 11,00 ч. – прана е в тънките черва (метаболизма, максимум агни)
11,00 ч. – 13,00 ч. – прана влиза в елемента Вода, пикочен мехур, изхвърляне на течности
13,00 ч. – 15,00 ч. – прана е в бъбреците, тогова сме малко уморени, енергията спада заради водата, ставаме по-тежки, по-пасивни, придремва ни се.
15,00 ч. – 17,00 ч. – перикард, заедно със сърцето, вторичен елемент на Агни, пробуждаме се.
17,00 ч. – 19,00 ч. – хормонален баланс в цялото тяло, ензими
19,00 ч. – 21,00 ч. – прана вече е в елемента Земя, стомах, храносмиламе всичко, което сме поели през деня.
21,00 ч – 23,00 ч. – прана е в далака и панкреаса – отделяме ензими за храносмилането
23,00 ч. – 01,00 ч. – прана вече е в Акаша, в жлъчката
01,00 ч. – 03,00 ч. – прана е в черния дроб, всичко пречистено влиза в черния дроб и той решава дали денят е бил добър – ако сме асимилирали всичко, ако сме изхвърлили всичко ненужно и сме запазили полезното – то остава в Акаша. Черният дроб предава информацията на белите дробове и всичко започва от начало.
От така изложеното по-горе можем да видим къде е централното нарушение в организма, в кой елемент – там ще имаме увредени органи и функционални изменения.
В аюрведа принципът на лечение е обратен на този в хомеопатията. Имаме недостиг на съответния елемент, намираме го в материалната реалност, насищаме организма с него и възстановяваме състоянието на здраве. В Чарака Самита четем: „Лечение може да се постигне с всяка субстанция, стига да е противоположна на качеството на вложената субстанция или патология.”
В хомеопатията даваме информация, енергиен модел, който се разгръща в пространството, обемано от тялото ни. Тук имаме потенция, динамис на лекарството, усилващ прана (жизнената сила) и работата й на съответните нива. Ханеман винаги е говорил за жизнената сила с голямо Ж. Но коя от всичките е тя? В аюрведа прана отново е пет вида в зависимост от елементите, които обслужва:
Апана – за Земя и частично Вода, отделянето на течности, І и ІІ чакри
Самана – за Огъня, захранване на организма, храносмилане, ІІ и ІІІ чакри
Прана – за Въздуха, чревен тракт, дихателна система
Удана – за Етера, моторика, метаболизъм
и Вияна – за Висшия Етер, имунната система, циркулация
Тук сигурно мнозина ще си кажат – „Но защо да свързваме аюрведа с хомеопатия? Те нямат нищо общо.” В търсенето на една Обща Теория за всичко, малко като Айнщайн, трябва да приемем, че една теория, или едно учение, не може да съществува самостойно, единствено вярно. В холограмата на Всичко, Което Е това би било просто делюзия, една откъсната реалност, болестно състояние.
И така… Как се случват нещата?
Според аюрведа болестта се разгръща в три фази:
Първата фаза е дисбаланс на енергийно ниво. Дисбалансираната енерия си търси място, където да покълне. Бавно узрява – това е втора фаза, и излиза от мястото, защото вече се е разраснала. Започва трета фаза: дисбалансираната енергия търси слабо място, влиза му отдясно и тогава имаме физическо проявление.
По правило търсим помощ в третата фаза – тогава сме разбрали, че нещо се е случило.
Една интересна схема, която работи добре, включва лекарство – тинктура или ниска потенция Х, или D, – за физическото тяло – там обслужваме недостига. Елементът е Земя. Чудесни помощници в областта са Шуслеровите соли, на които ще отдадем заслужено пространство и време за разглеждане;
Бахови есенции – обслужващи емоциите, тук няма ударна сила, има меко, постоянно присъствие без потенция. Елементът е Вода.
И накрая, назначаване на лекарство в потенция, която е съобразена със състоянието – остро или хронично.
NB: Хомеопатичното лекарство е първото, което се дава в поредицата, защото тогава картината е чиста и могат да се видят всички странни, редки и особени симпотми.
Това го излагам с уговорката, която поставих в по-горните редове – за готовността ни да излезем от кутията и да пробваме ресурсите, с които разполагаме. Нашата задача не е да доказваме хомеопатията, а да помогнем на човека да преодолее трудностите – болките, страданието, да ги осъзнае, независимо от това в коя на фаза на живота си е, и да се почувства по-добре. Човешкото тяло не е бойно поле между хомеопата и болестта. То е нашето превозно средство, обвивката, която обитаваме в тази материална реалност и чрез която можем да изразим творческия потенциал от скрития, непроявен ред.

Блог в WordPress.com.

Up ↑