Витамините…

Терапията, която лекува

Vitamins 01

В света е позната като ортомолекулярна медицина, или функционална медицина. Възстановява баланса посредством мега дози витамини и други добавки.
„Ортомолекулярна“ е термин, който идва от гръцката дума „орто“ – „правилна“, и „молекула“, най-простата структура, изразяваща характеристиките на едно съединение. Буквално означава „правилна молекула“. Концепцията ни я дава Лайнъс Поулинг – двукратен носител на Нобелова награда и молекулярен биолог, който до смъртта си е взимал по 18 грама витамин С в обичаен ден, без да е болен.
Ортомолекулярната медицина предотвратява и лекува болести, осигурявайки на тялото оптимални количества от субстанции, които са естествени за него.
Защо не знаем за това? Защо психиатрите не ни препоръчват ниацин (витамин B3) за депресивни състояния и шизофрения, а ни дават лепонекс, лексотан, ксанакс – медикаменти, които блокират производството на допамин и ни правят окаяни същества без надежда?
Защо не ни казват да пием витамин С до насищане на организма, което означава грамове, грамове и още грамове?
Защо не ни казват, че витамин Е може да ни спаси от инфаркт?
Защо ни дават статини за лошия холестерол, които рязко влошават мозъчната ни дейност и целия организъм, а не ни дават отново ниацин – B3, отново в мега дози?
Верният отговор е, че не знаят. Или не искат да знаят. Или пък казват – „О, ти четеш интернет!“, с лека насмешка.
Анди Саул, създателят на „Doctoryourself.com“ казва: Търсете! Гугълвайте! Щом аз съм го намерил,значи и вие можете!“

А сега малко инфо, което винаги можете да проверите:

През 1935 г. проф. Клаус Уошингтон Юнгблът (Claus Washigton Jungeblut), професор по бактериология в Колумбийския университет първи публикува за превенция и лечение на полиомиелит с витамин С! Същата година Юнгблът показва, че витамин С дезактивира токсина на дифтерията. Дозите, които използва не са големи, но откритието е толкова важно, че е отразено от списание „Тайм“.
През 1936 г. лекарите Евън и Уилфрид Шут (Even and Wilfrid Shute), демонстрират, че храни, богати на витамин Е, лекуват ангина пекторис.
През 1939 г. д-р Уилям Кауфман (William Kaufman) успешно лекува артрит с ниацинамид (витамин B3) Той забелязал, че когато пациентите му вземали 250-500 мг ниацинамид пет до осем пъти на ден, получавали драматично подобрение.
През 1940 г. братята Шут публикували, че витамин Е предпазва от миоми и ендометроза и лекува атеросклероза.
През 1942 г. един от великите женски умове в науката Рут Флин Харел (Ruth Flinn Harrell), измерва положителния ефект от тиамин (витамин В1) върху умствения капацитет на децата. Допълнителните количества витамин В1 помагат на децата да учат!
През 1945 г. отново витамин Е е доказано, че лекува кръвоизливи по кожата и лигавицата и намалява нуждата на диабетиците от инсулин.
През 1946 г. витамин Е е доказано, че лекува кожни улцерози, укрепва и регулира сърдечния ритъм, ефективен е при остър нефрит, тромбози, цироза и флебит.
През 1947 г. витамин Е успешно е използван за лечение на гангрена, възпаления на кръвоносни съдове, ретинит и други заболявания на очите. Същата година Роджър Джей. Уилямс публикува как витамините могат да лекуват алкохолизъм.
През 1948 г. д-р Фредерик Кленър (Frederick Klenner), специалист по болести на дихателните пътища, публикува излекуването на 41 случая на вирусна пневмония с много високи дози витамин С.
През 1950 г. витамин Е се доказва ефективен при лупус еритематозис, варикозни вени и тежки телесни изгаряния.
През 1951 г. витамин D се оказва високо ефективен срещу болест на Ходжкинс и епетилиома.
През 1954 г. д-р Ейбрам Хофър (Abram Hoffer) и негови колеги демонстрират, че ниацин (В3) лекува шизофрения.
През 1955 г. за първи път е доказано, че ниацин (В3) намалява холестерола, най-вече триглицеридите и LDL холестерола, като увеличава HDL.
През 1963 г. е доказано, че витамин D предпазва от рак на гърдата.
През 1964 г. е доказано, че витамин D е ефективен при не-Ходжкинов рак на лимфата.
През 1968 г. Линус Паулинг публикува „Теоретична основа на терапията с големи дози нутриенти“ (Ортомолекулярна медицина) в Джърнъл Сайънс и дава името на ортомолекулярната медицина.
През 1969 г. д-р Робърт Каткарт (Robert Cathcart) използва наистина големи дози витамин С за лекуване на пневмония, хепатит и години пъ-късно СПИН.
През 1972 г. д-р Ървин Стоун (Irwin Stone) издава „Лечебният фактор: Витамин С срещу болестите“.
Книгата покрива всички открития, свързани с витамин С до момента и е налична безплатно в мрежата. Прочетете я!
През 1973 г. д-р Кленер (Klenner) публикува протокол с добавки за спиране и преобръщане на множествена склероза.
През 1977 г. д-р Алфред Либи (Alfred Libby) и Ървин Стоун представят откритията си, че високи дози витамини ускоряват и облекчават абстиненцията при наркомании.
През 1981 г. д-р Рут Харъл (Ruth Harrell) и колеги демонстрират, че много високи дози добавки могат успешно да лекуват деца със забавено развитие и да внесат забележително подобрение при деца със синдром на Даун.
През 1988 г. д-р Линдън Ейч. Смит (Lendon Smith) – детският доктор, издава „Клиничен наръчник за употреба на витамин С – клиничния опит на д-р Фредерик Кленър“, който също е на разположение онлайн и е безплатен.
Няма да ви заливам с повече години, цифри и имена. Оставям вратата отворена към една нова стая – тази на Ортомолекулярната медицина. Следете следващите постове, в които ще помествам протоколи за заболявания, дали доказани резултати и прилагани от лекари. И ако вашият лекар казва, че витамините са опасни или не лекуват… хмммм, бързо си сменете лекаря!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: